Решение № 6319 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община против Решение № 5129/09.02.2026 г., постановено по административно дело № 5576/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с която е отменен негов мълчалив отказ по заявление № САГ25-ГР00-713/02.04.2025 г. и последвалия го изричен отказ, обективиран в Заповед № САГ25-РА53-431/24.06.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите, дадени в решението в едномесечен срок. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване законосъобразността на изричния отказ да се разреши изработването на проект за изменение на плана за регулация и застрояване по подаденото заявление. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Д. П. с молба да бъде уважена. Ответните страни Й. Ц. К., В. Н. А., М. С. Т., Г. И. Д., Н. И. Т., С. И. П. и Д. Ц. К., се представляват от адвокат М. Петрова, която лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административното производство е започнало по заявление № САГ25-ГР00-713/02.04.2025 г., подадено от посочените по-горе ответни физически лица, с което е поискано да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ по отношение на собствения им поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1270 по КККР на гр. София. Заявената скица – предложение предвижда изменение на регулационните граници на УПИ I „за комплексно жил. стр, пг, паркинг“, УПИ III „за озеленяване в режим на Тго“ и УПИ IV „за озеленяване в режим на Тго“, с цел урегулиране на поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1270 в нов УПИ V – 1270 „за жилищно строителство“ по имотните му граници и осигуряване на транспортен достъп чрез изменение на уличната регулация за създаване на улица тупик о.т. 308-о.т. 309 – о.т. 310 – о.т. 311 – о.т. 309а /нова/ - о.т. 309 б/нова/, както и се предвижда свободно нискоетажно жилищно застрояване на имота с 40 % плътност на застрояване, интензивност на застрояване – 3 и минимална озеленена площ – 40 %. Тъй като по така подаденото заявление, административният орган не се е произнесъл в срока по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е формиран мълчалив отказ, обжалван в законоустановения 14-дневен срок, като в хода на съдебното производство е постановен и изричен отказ, обективиран в Заповед № САГ25-РА53-431/24.06.2025 г. на Кмета на Столична община. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на които са установени следните относими за спора обстоятелства: Съгласно ОУП на гр. София процесният имот попада частично в устройствена зона „Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване“ и частично в зона „Терени за транспортна инфраструктура“. Според действащия ПУП, одобрен с Решение № 544/26.07.2018 г. на Столичен общински съвет западната част на имота с площ 174 кв.м. попада в УПИ IV „за озеленяване в режим на Тго“, предназначен за широко обществено ползване, а източната му част с площ от 188 кв.м. попада в улична регулация за улица – тупик, като в имота не се предвижда застрояване. Установено е също така, че за имота не е започнала процедура по отчуждаване и плана от 2018 г. не е приложен, но предвидените с плана мероприятия са реализирани на практика – улицата с о.т. 308 до о.т. 311 служи за достъп до изграден вътрешно квартален паркинг, а в имота има висока дървесна растителност. При тези факти, неправилен се явява изводът на първостепенния съд, че са налице законовите условия да се допусне изработването на заявения проект за изменение на действащия подробен устройствен план, позовавайки се на разпоредбите на чл. 208, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Заявлението е подадено от легитимирани лица по чл. 131 ЗУТ и съответства на ОУП, но не отговоря на общите правила и нормативите по устройство на територията. Действително, при изтекъл срок за започване на отчуждително производство, влезлият в сила ПУП може да се измени по инициатива на собствениците на имота на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, стига това изменение да е в съотвествие с правилата и нормативите по устройство на територията, тоест да не противоречи на императивни законови разпоредби в този смисъл. В случая се касае за предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, в рамките на която се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които в тази фаза на производството са ирелевантни, както е неотносимо и установяване изтичане или не на сроковете по чл. 208 ЗУТ за отчуждаване на имота. Установеният факт, че в имота е налице озеленяване означава, че заявеното инвестиционно намерение не отговаря на предвидената в чл. 62а, ал. 1 ЗУТ забрана, според която не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 ЗУЗСО озеленени площи, изградени по одобрени подробни устройствени планове, се смятат за реализирани мероприятия и са част от зелената система съгласно чл. 10, ал. 2, т. 8 ЗУЗСО, като именно в тази категория попада процесния имот и по отношение на него е налице ограничението, разписано в чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, според което предназначението на устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, може да се променя само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени. Неправилен е изводът на съда за това, че по отношение на имота на заявителите е налице изключението, предвидено в § 28, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО /обн. ДВ, бр. 31/2018 г., в сила от 14.04.2018 г./, според което влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2 и 3, са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване, могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план. Действащия за имота ПУП е от 26.07.2018 г., тоест е одобрен и влязъл в сила след влизането на § 28, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО в сила, поради което регламентираната в него възможност е неприложима в конкретния случай. Предвид изложените мотиви, съдебното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу мълчалив отказ по заявление № САГ25-ГР00-713/02.04.2025 г. и последвалия го изричен отказ, обективиран в Заповед № САГ25-РА53-431/24.06.2025 г. на Кмета на Столична община. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,