Решение № 10512 от 11.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2008 г.
ВАСI отделение11.09.2009 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на "Авис" ЕООД подадена чрез процесуалния му представител за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4840/13.04.2009 г. по адм. дело № 11762/2008 г., постановено от Върховния административен съд - първо отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10512 от 11.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Авис" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Донков. В молбата се твърди, че при постановяване на решение по делото, Върховният административен съд е допуснал очевидна фактическа грешка в решение № 4840/13.04.2009 г. , изразяваща се в пропуск, в частта относно претендираните от касатора разноски. Посочено е, че въпреки благоприятния за касатора изход на делото, ВАС не му е присъдил полагащите се съгласно ДОПК разноски, независимо от своевременно направеното искане и представените доказателства за платен адвокатски хонорар. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП изразява становище за процесуална недопустимост на молбата. Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия състав преценява молбата като допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В конкретния случай не са налице визираните в разпоредбата предпоставки, тъй като в мотивите на решението не е обективирана волята на съда относно претенцията за разноски на касатора. В тази връзка не съществува противоречие между формирани мотиви и диспозитив в решението на ВАС, не са налице допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности в постановеното съдебно решение от Върховния административен съд, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Доколкото Върховният административен съд не се е произнесъл относно претендираните от касатора разноски, последният е имал процесуалната възможност да упражни правото си по чл. 248, ал. 1 от ГПК и да иска допълване на постановеното решение в частта му за разноските в едномесечен срок от постановяването му, което обаче не е направено. Воден от горните съображения и на основание чл. 175, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия състав,