Решение № 617 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 207/2026 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1797/06.04.2026г. е допуснато по касационната жалба на Б. В. Б. касационно обжалване на решение № 850/19.06.2025г. по в.гр.д.№ 820/24г. по описа на САС по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Касаторът Б. обжалва въззивното решение в частта, с която, потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД срещу Б. Р. К. и УМБАЛ „Св. Анна“ за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени вреди по повод хирургична интервенция на ищеца на 21.10.2016г., за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Твърди, че при определяне размера на обезщетението не са отчетени конкретни обстоятелства, които са фактори по чл. 52 ЗЗД, а именно – интензитета на физическите болки и страдания; че състоянието му е било животозастрашаващо; наличието на оперативни интервенции и свързаните с тях страдания; възрастта му; наличието на необратими последици от увреждането; продължителността и интензитета на психичната травма – поради което обезщетение от 40 000 лева е несправедливо занижено. Настоява на наличието на други прояви на противоправно поведение /извън установеното неефективно и неадекватно следоперативното наблюдение и лечение от страна на д-р К./ в причинна връзка с увреждането, а именно съществуването на вътреболнична инфекция и неправилно дехоспитализиране, за които твърди, че са относими към размера на обезщетението. Насрещната страна по жалбата –ответникът МБАЛ „Света Анна“ АД, [населено място] оспорва жалбата. Насрещната страна по жалбата - ответникът Б. Р. К. и третото лице помагач „ОЗК Застраховане“ АД не вземат становище по жалбата. В отговор на въпроса, по които е допуснато касационното обжалване, е формирана задължителна и константна съдебна практика на ВКС, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. По касационните оплаквания: Установено е по делото, че на 21.10.2016г. ищецът, на 34г., е бил приет планирано в Клиниката по урология при ответната болница с диагноза „фимоза и парафимоза“, където на същата дата е опериран от д-р К., негов лекуващ лекар, а на 23.10.2016г. е бил изписан от лечебното заведение. След операцията ищецът е бил на преглед при д-р К. в ответната болница на 24.10.2016г., 27.10.2016г., 31.10.2016г., 02.11.2016г. и на 07.11.2016г. във връзка с оплаквания за фебрилитет, оточност, зачервяване на половия член, болезненост, промяна в цвета на кожата, поява на секрет. Още при първия преглед е имало данни за локална възпалителна инфекция, развила се е некроза и в това състояние ищецът е бил за повече от седмица, когато му е поставена диагноза „гангрена на кожата на пениса“. Същата е резултат от бактериална инфекция, причинена от стафилококус ауреус; данни за локална инфекция е имало още на 24.10.2016г., а предписаните амбулаторно от д-р К. на 27.10.2016г. антибиотици не са ефективни срещу въпросната бактерия, което е могло да бъде установено чрез микробиологично изследване, каквото не е било направено въпреки неповлияването на ищеца от предписаното лечение. В периода от 09.11.2016г. до 08.12.2016г. ищецът е лекуван в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където е постъпил по спешност. Там са му извършени три оперативни интервенции: на 10.11.2016г. - за изрязване на некротичната тъкан и обработка на оперативната рана със сребърни препарати; на 23.11.2016г. - за възстановяване на кожната обвивка на пениса с кожа от коремната област на пациента и в периода 06-08.12 - за оформяне на присадката. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, приета от първата инстанция, оперативните интервенции не са повлияли функцията на засегнатия орган – полов контакт, оплождане и уриниране. Краткотрайните последици от оперативните интервенции са узряване на цикатрикса за период от 2 години след операцията, през който се наблюдават болезненост, намалена сетивност, различна пигментация и твърдост на присадката. При прегледа на ищеца, извършен от в.л. д-р П. на 09.05.2023г., е установена добра еластичност на пластиката, без бридове, различна пигментация и възможност за намалена чувствителност. Последните две се сочат от вещото лице П. като последици от оперативните интервенции в дългосрочен план. Без незабавното оперативно лечение в Пирогов е съществувала реална възможност за развитие на сепсис, който е спешно животозастрашаващо състояние. Според заключението на съдебно-психологическата експертиза ищецът е преживял силно травматично усложненията, последвали медицинската интервенция от 21.10.2016г., предвид интензивните болки, които е изпитвал и основателния страх от загуба на сексуалната и репродуктивната си способност – обстоятелства, от които, предвид пола и възрастта му, в голяма степен зависи идентификацията. Преживяното се отразило силно негативно и в дългосрочен план – към момента на освидетелстване от в.л. З.- С. през 2019г., ищецът е несигурен в ролята на сексуален партньор, както поради естетичните последици от интервенциите, така и поради опасения за неуспех, а сексуалното му самочувствие е понижено. Неправилно, според разрешенията на въпроса, по който е допуснат касационния контрол, въззивният съд не е отчел следните установени по делото обстоятелства, от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД: 1/ възрастта на ищеца – същият е млад мъж, в репродуктивна възраст, която обичайно се свързва с активен полов живот; 2/ наличието на множество оперативни интервенции – три на брой, за преодоляване усложненията от деликта, извършени в кратък порядък /един месец/ и при значителен болничен престой; съответно съпроводени от физически и социално - битов дискомфорт; 3/ съществуването на трайни последици от деликта – близо шест години след операциите мястото на присадката е с различна пигментация и намалена чувствителност, а белезите са видими. Вещото лице не се е ангажирало с прогноза за преодоляване на тези остатъчни явления; 4/ високия интензитет на психическото страдание на ищеца. Същото е обусловено както от вида и обекта на увреждането, вкл. животозастрашаващия характер на диагнозата “гангрена“, така и от продължителното негативно въздействие на травмата и трайните й последиците върху интимната сфера на ищеца и съответно - върху пълноценния му начин на живот. Определеното без съобразяване на гореизброените обстоятелства обезщетение е в занижен размер. Отчитането им от настоящата инстанция, наред с другите фактори, преценени от въззивния съд, както и с обществено -икономическата обстановка в страната към 2016г., позволява извод, че справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 60 000 лева или 30677,51 евро. Другите посочени от касатора фактори - съществуването на вътреболнична инфекция и неправилно дехоспитализиране – не са от естество да повлияят преценката по чл. 52 ЗЗД. Всички те са относими към противоправността на увреждащото поведение, а не за обезщетяване вредите от същото. Противоправното поведение на прекия причинител в случая е безспорно установено и то се изразява в неефективно и неадекватно следоперативното наблюдение и лечение. Дали е осъществено и друго такова - от прекия причинител или от служители на болницата, което да е в причинна връзка със същите вреди, е ирелевантно за компенсацията им. Деликтната отговорност няма санкционен характер, тя не цели наказание за делинквента, а обезщетяване на вредите от увреждането. В тази връзка е неоснователен довода на касатора, че в случая от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД е и начина на извършване на увреждането. В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева и тази разлика от 10225,84 евро бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва от 21.10.2016г., а в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ищеца се следват сторените пред трите инстанции разноски (общо 17 636,89 евро, при съобразяване приетата неоснователност на направените пред първата и въззивната инстанции възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и липсата на такова възражение пред настоящата инстанция), съразмерно на уважената част от иска или 13 227,67 евро. На ответниците се следват сторените разноски за трите инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска или на УМБАЛ „Света Анна“ АД - 1841,93 евро, а на Б. К. - 415,42 евро. Мотивиран от горното, съдът