Решение № 7474 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Плевен против решение 500/05.02.2025 г. по адм. дело 31/2025 г. на Административен съд Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, М. И. П., от гр. Плевен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 500/05.02.2025 г. по адм. дело 31/2025 г. Административен съд Плевен е отменил решение 2153-14-96/23.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане 2113-14-1043#11/18.10.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, с което на М. И. П., от гр. Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и нейното ежегодно преизчисление и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх. 2113-14-1043/17.06.2024 г. при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че М. И. П. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл.69б, ал.1, т.1 КСО, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Изложил е мотиви, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б КСО съдържат самостоятелни материалноправни предпоставки и не се намират в съотношение обща към специална разпоредба, т.е могат да са налице фактическите предпоставки за приложение и на двете, като тогава следва да бъде приложена по-благоприятната от двете за заявителя, респ. нито една от двете, ако не се удовлетворява нито един от посочените фактически състави. Решението е неправилно. По делото е установено, че М. И. П. има придобит осигурителен стаж от първа категория в размер на 18 години, 01 месец и 08 дни по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и от трета категория в размер на 11 години, 06 месеца и 19 дни. Към датата на подаване на заявлението е навършила [възраст]. Сборът от осигурителния стаж и възрастта е 94 години, 01 месец и 11 дни. Пенсионните органи законосъобразно са приели, че правото на заявителката за пенсиониране следва да бъде преценявано по реда на чл.69 КСО, тъй като положения стаж е по ЗИНЗС, съгласно който условията за възникване на това основание са навършена възраст от 54 години и 02 месеца за 2024 г. и минимум 27 години осигурителен стаж, от който 2/3 (18 години) действително изслужени в специалните ведомства. М. П. има необходимия стаж, но не отговаря на изискването за възраст. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месецаи за двата пола. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответницата попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗИНЗС . Основателен е наведеният от касатора довод, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от М. И. П. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. След като заявителката разполага с изискуемия стаж като служител на ЗИНЗС, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС е неприложима, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстващ за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Настоящият състав е запознат със съществуващата съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, съответстваща на изложените от административния съд мотиви, която е изоставена поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона, както и с оглед характера на средствата за ДОО като публичен ресурс. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника М. И. П. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за заплатена държавна такса в касационното производство в размер на 200 лева (двеста лева), както и тези за юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Същото, на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя на 100 лева (сто лева) за всяка от двете съдебни инстанции, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.