Решение № 6707 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10889/2015 г.

Решение № 6707 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10889/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. В. и Д. В. П., чрез пълномощниците им адв. Елена Христова и адв. Димитър Циков, от САК, срещу решение № 4695/03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1231/2015 г. на Административен съд София-град, II-ро отделение, 48-ми състав. С доводи за необоснованост и неправилност, се настоява за отмяната му и уважаване на предявения иск по чл. 292 АПК, с присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Христова, по изложените в нея и писмена защита съображения. Акцентува се, че процесната сграда не съществува, с оглед което и липсва обект на принудителното изпълнение. Ответната страна - Началник на РДНСК-Югозападен район-София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, не е депозирано и възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба - представеното достоверение за търпимост касае друг строеж, различен от този, който е обект на заповедта и изпълнително основание, затова не са налице касационни основания за отмяна на решението. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. С оспореното решение е отхвърлен искът на Л. В. и Д. П., подаден на основание чл. 292 АПК, с искане да бъде установено, че на заповед № ДК-02-СО-136/07.08.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, (за премахване на строеж "Цех за мебели с навес", находящ се в УПИ ХVI-237, кв. 4 по плана на гр. София, р-н "Надежда", кв. "Требич", изпълнен в периода 1995-1996 г.), не се дължи изпълнение. След обсъждане на приложените по делото доказателства и характера на иска, с който е сезиран, съдът е извел изводи за неоснователност на жалбата. Приел е, че издаденото по реда на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ удостоверение за търпимост от 17.12.2014 г., е новосъздаден документ, който не удостоверява настъпването на нови факти след издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж, представляващ изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. При разглеждането на законосъобразността на заповедта от АССГ с решението по адм. дело № 1207/2009 г., е бил извършен цялостен контрол на оспорения административен акт, включително и досежно евентуалната търпимост на незаконния строеж. Удостоверението не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК, тъй като касае обстоятелства, които са били налице по време на водене на производството по оспорване на изпълнителното основание, то има доказателствена сила само в нотариално производство за прехвърляне на строежа. Представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите на собствениците на съседните имоти, с които същите са изразили съгласието си със съществуващия на вътрешната регулационна граница строеж, предмет на заповед № ДК-02-СО-136/07.08.2008 г. съдът също не е приел за ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК - те биха имали значение при евентуално ново издаване на строителни книжа, но нямат характера на правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи факти по отношение на изпълнителното основание. Настоящата инстанция счита, че така постановеното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това - да се произнесе по съществото на спора, с уважаване на предявения иск със съответните последици. Вярно е, че подаденият с правно основание по чл. 292 АПК иск, е отрицателен установителен по своя характер и според разпоредбата задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, което, съгласно чл. 268, т. 1 АПК, е влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В случая това е заповедта за премахване на незаконен строеж - "Цех за мебели с навес": едноетажна постройка от тухлена зидария, дървена покривна конструкция и талашитени плоскости на тавана, със ЗП около 45 кв. м. и прикрепен към нея навес, със ЗП около 30 кв. м., изпълнен с метални колони, покрит с ламарина, разположен на границата с УПИ ХII-238. СТЕ, която съдът е допуснал и приел, от фактическа страна установява, че към момента на огледа обектът не е във вида, описан в заповедта. Навесът, със ЗП около 30 кв. м., посочен в нея, е съборен и не съществува на място. Изградена е едноетажна постройка със ЗП 42.48 кв. м., с обособени две помещения - кухня с кът за хранене, мивка и шкафове и складово помещение, с вход от нея. Постройката е с различна височина от установената по делото, измазана и отвън, с монтирана дървена дограма, захранена с вода, ел. инсталация и канал, с тръбна отоплителна инсталация и бетонова замазка. Видно е, че през близо четири годишното бездействие на административния орган да приведе в изпълнение влязлата в сила заповед, (поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 10.05.2014 г.), същата е била частично изпълнена - по отношение на навеса, а в останалата й част сградата не съществува във вида, в който е описана, освен по местонахождение. Постройката с промишлено предназначение "цех за мебели" (бившо помещение за отглеждане на животни, достроявано и надстроявано), находяща се в зона за жилищно строителство по ЗРП одобрен със заповед от 24.04.1990 г., за която е издаден мотивиран отказ за узаконяване от 14.10.2005 г. на Гл. архитект на р-н "Надежда" - "узаконима, но само при съгласието на собствениците на съседните парцели", към момента е строеж на допълващо застрояване - "лятна кухня", с различна квадратура и изпълнение, за която собствениците на съседните имоти са дали съгласие и за която е издадено удостоверение за търпимост на 17.12.2014 г. Вярно е, че такива удостоверения имат доказателствена сила само в нотариално производство и че същото, както и приложените декларации по § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ, сами по себе си не съставляват правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи факти по отношение на изпълнителното основание и нови факти по смисъла на чл. 292 АПК. Удостоверението за търпимост за лятна кухня следва да се обсъжда в настоящия исков процес, тъй като навежда за наличието на нов строеж, описан подробно в заключението, който е с различно предназначение, обем и характер. Не може да се приеме извода на съда, че удостоверението не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК, тъй като касае обстоятелства, които "са били налице по време на водене на производството по оспорване на изпълнителното основание". Удостоверението за търпимост е издадено именно при променени обстоятелства, за съществуващия понастоящем строеж. Изложеното обосновава извода за неизискуемост на изпълнението, поради липсата на същия предмет в подлежащата на изпълнение влязла в сила заповед. По същество се касае за друг строеж, за който няма издадена заповед за премахването му. Обратното би съставлявало изменение на административния акт, издаден през 2008 г. за премахване на несъществуващ вече обект. При този изход на процеса, се дължи произнасяне и по надлежно направените искания от жалбоподателите за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В първоинстанционното производство те са доказани с три договора за правна помощ (л. 27,л. 86 и л. 87 по делото) за сумата от 1800 лв., 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 10 лв. ДТ, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника в с. з. на 15.06.2015 г. Настоящият състав го намира основателно, с оглед характера и сложността на спора, с оглед което същото следва да бъде уважено до сумата от 1510 лв. общо, тъй като минималния размер за явяване по дела по ЗУТ е 600 лв. В касационното производство доказаният им размер е 1810 лв., които следва да бъдат присъдени изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,