Решение № 6368 от 28.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Христов, срещу Решение 67 от 09.07.2021 г., постановено по адм. дело 18/ 2021 г. по описа на Административен съд- Видин. В касационната жалба са развити съображения за неправилност, на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касаторът сключването на допълнително споразумение за наема на автомобила е било наложено от издаването на незаконосъобразна заповед за принудителна административна мярка (ПАМ), а не е в резултат на свободно договаряне на страните. Счита, че е налице причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт- ПАМ по ЗДвП и причинената вреда, изразяваща се в имуществено отношение в заплатената наемна цена за автомобила, а в неимуществено- в причинените страдание, уплаха, притеснение, болка и страх. Касаторът моли да се отмени изцяло обжалваното решение, вместо което да се реши спора по същество и да се уважат обективно и субективно съединените искове. Същите искания са изразени от касатора в подаденото писмено становище и представената писмената защита. Ответникът- Областна дирекция на МВР Видин (ОД на МВР) в постъпила на 26.01.2022г. писмена защита моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното съдебно решение. Счита за правилен извода на АС Видин, че липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно причинно- следствена връзка между отменения адм. акт и настъпилата вреда. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред адм. съд е образувано след връщане на делото с отменително Решение 862/ 22.01.2021 г., постановено по адм. дело 784/ 2020 г. от 3 - членен състав на Върховния административен съд. С обжалваното решение са били ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от П. Христов против Областна дирекция на МВР- Видин за обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв, представляващи заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г. за периода 18.12.2017г. до 18.12.2018г., и за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв за периода 18.12.2017г. до предявяване на иска- 04.10.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, претендирани, като причинени от отменен административен акт- Заповед за прилагане на ПАМ 17-0953-001151 от 19.12.2017г., издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Видин, като неоснователни. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че между ищеца и Тонков карс ЕООД е сключен договор за наем на МПС от 14.12.2017г. - лек автомобил Хюндай Теракан с рег. [рег. номер], за срок от 7 дни при дневна наемна цена в размер на 84 лв с ДДС, като автомобилът е предаден с протокол от същата дата. Установил е, че на 18.12.2017г. на П. Христов- баща на ищеца, е съставен АУАН като водач на гореописания автомобил, за нарушение на ЗДвП, вкл. че управлява след като му е отнето свидетeлството за МПС, поради отнемане на всички контролни точки. На П. Петков- управител на Тонков карс ЕООД /дружеството, собственик на автомобила/, със Заповед 17-0953-001151 от 19.12.2017г. е приложена ПАМ: прекратяване на регистрацията на горното МПС, поради извършеното нарушение от П. Христов за срок от 1 година и са свалени регистрационните табели на автомобила, считано от 15,34 ч. на 18.12.2017г. На 20.12.2017г. между ищеца и Тонков карс е сключено допълнително споразумение, съобразно което поради наложената ПАМ е продължен срокът на договора от 14.12.2017г. до връщането на регистрационните табели на автомобила и връщането на самия автомобил при същата дневна наемна цена-84 лв с ДДС. С Решение 32/ 05.04.2018г., постановено по АД 32/ 2018г. по описа на Административен съд- Видин, заповедта за налагане на ПАМ, издадена спрямо управителя на дружеството- собственик на автомобила, е отменена поради неправилно определен субект от административния орган. Решението е оставено в сила с Решение 5651/ 15.04.2019г. по адм. дело 6253/ 2018 г. на Върховен административен съд. От ищеца по делото били представени фискални бонове, издадени от фискален принтер, от които се установява заплащането на посочените суми в тях. Решаващият съд е посочил, че ищецът е засегнат от заповедта въз основа на договорно отношение между него и собственика на автомобила, което е юридическото действие, което опосредява причино- следствената връзка. В случая пострадалото лице е собственикът на автомобила, но същият е уредил извънсъдебно отношенията си с наемателя на автомобила, по време на ползването на автомобила, от когото му е причинена вредата. Посочил е, че допълнителното споразумение е сключено именно в резултат на наложената ПАМ, то същото е проявление на отговорността по чл.45 от ЗЗД и на договорната отговорност на наемателя да върне веща в състоянието, в което я е наел, и е юридически факт, който опосредява резултата. Решаващият съд е акцентирал, че обезщетение не се дължи ако увреждането е по изключителна вина на увредения, както поради обстоятелството, че ищецът сам е встъпил в договорно отношение за репариране на вредите на собственика, така и поради обстоятелството, че налагането на ПАМ е по изключителна вина на ищеца. Аргументирал е този довод, с това, че налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.2а, б.а от ЗДвП е задължителна последица при управление на МПС от лице- неправоспособен водач, какъвто безспорно се установява от приложеното АД 32/ 2018г. на АС- Видин, че е бащата на ищеца. Ищецът не е следвало да предоставя МПС на своя баща, който е неправоспособен водач, респ. е следвало да положи дължимата грижа за наетия от него автомобил, което не е било сторено от него. Предявените искове за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв, представляващи заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г., и за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв са били отхвърлени, като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- Христов за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени с отменително решение 862/ 22.01.2021 г., постановено по адм. дело 784/ 2020 г. на Върховния административен съд. Извършени са допълнителни изследвания, свързани с твърдените вреди. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на П. Христов против Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4.Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Правилно съдът е преценил наличието на първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. С Решение 32/ 05.04.2018г., постановено по АД 32/2018г. по описа на Административен съд Видин, заповедта за налагане на ПАМ, издадена спрямо управителя на дружеството- собственик на автомобила, е отменена, като незаконосъобразна. Отменителното решението е оставено в сила с Решение 5651/ 15.04.2019г. по адм. дело 6253/ 2018 г. на Върховен административен съд. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената, като незаконосъобразна заповед и настъпването на претендираните вреди. В случая обосновано е прието от съда, че причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена. Юридическото лице (собственик на автомобила), което го е отдало под наем на ищеца е засегнато от предварителното ѝ изпълнение за прекратяване на регистрацията на МПС. Съответно засегнатото юридическо лице собственик на МПС е уредило извънсъдебно отношенията си с ищеца- наемател на автомобила с допълнително споразумение. В случая ищецът Христов не е адресат на заповедта за прилагане на ПАМ, нито е собственик на автомобила, който отрицателно е засегнат от адм. акт. Същият не е бил страна в административното производство, нито като непосредствен участник, нито като потърпевш собственик. Същият е засегнат от последиците на заповедта, въз основа на договорно отношение между него и собственика на автомобила, което е юридическото действие, което опосредява причинно- следствената връзка. При това положение правилно е прието от съда, че допълнителното споразумение е проявление на договорната отговорност на наемателя да върне веща в състоянието, в което я е наел. Сключеното допълнително споразумение е юридически факт, който опосредява резултата и изключва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният административен акт и вредоносния резултат. По причина подписания при свободно договаряне, а не издадената заповед за прилагане на ПАМ, ответникът по касация е извършил плащане на месечния наем. Това допълнително споразумение прекъсва причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната вреда. С подписването на споразумението лицето се е задължило да плаща наем, което положение не е пряка последица от отменения незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното, според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинната връзка между отменения акт и твърдяната имуществена вреда, което налага извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяването й. От друга страна административният съд правилно и обосновано е преценил наличието и на хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като увреждането е по изключителна вина на ищеца и обезщетение не се дължи. Последният не е положил дължимата грижа за наетия от него автомобил по чл.230 и чл.233 от ЗЗД, в резултат на което МПС е било управлявано от баща му, който е неправоспособен водач. С това е било налице противоправно поведение, което не може да породи права, които да се претендират по ЗОДОВ. По исковите производства, каквото е и настоящото доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с &1 ЗОДОВ. В случая той не е доказал по безспорен и непротиворечив начин изразената претенция, поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОД на МВР-Видин. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна и възстановителна, функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.4 ЗОДОВ. С оглед на изложеното и приложените по делото доказателства обжалваното решение на Административен съд Видин като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Искането на ОД МВР Видин за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно, тъй като липсва неговата конкретизация и необходимия списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,