Решение № 13064 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Петкова, срещу решение 43 от 28.02.2023 г., постановено по административно дело 771/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1) отменена заповед РД-09-1677/17.11.2022 г. на директора на РЗОК Велико Търново; 2) осъдена РЗОК Велико Търново да заплати на МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново разноски по производството в размер на 450 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново, действащ чрез пълномощника адвокат Керекова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваната от МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново пред Великотърновския административен съд заповед от 17.11.2022 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на лечебното заведение са наложени пет санкции в общ размер от 1000 лв., както следва: за три установени нарушения на чл. 292, т. 8 и чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД (Националния рамков договор) за МД (медицинските дейности) за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО при болничното лечение на три здравноосигурени лица (ЗОЛ), състоящи се в неспазени индикации за дехоспитализация по клинична пътека (КП) 49 Диагностика и лечение на бронхиолит в детската възраст, по точки 1, 2 и 3 от заповедта - санкции финансова неустойка от по 200 лв. за всяко от нарушенията; за две установени нарушения на чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, касаещи случаите на две хоспитализирани пациентки по КП 5.2 Раждане чрез цезарово сечение, състоящи се в неотразяване на придружаващи заболявания в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл. МЗ-НЗОК 7/, по точки 4 и 5 от заповедта - санкции финансова неустойка от по 200 лв. за всяко от нарушенията. За да отмени санкциониращата заповед съдът е приел, че тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъобразяване с материалния закон. Посочил е, че проверката по чл. 59в от ЗЗО е извършена от трима контрольори, които не са лекари и съответно не са били компетентни да я извършат, което опорочава цялата процедура. Приел е, че изискванията за дехоспитализации на трите ЗОЛ по КП 49 са били спазени, защото тяхното здравословно състояние се е подобрило. По отношение на т. 4 и т. 5 от заповедта е посочил, че непопълването в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури на придружаващите заболявания на пациентките не води до извод, че лечебното заведение следва да бъде санкционирано, при положение, че тези заболявания са отразени в останалата медицинска документация. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му. Както обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил съдът в това отношение, лечебното заведение не е консумирало вменените му нарушения, поради което налагането на санкции за извършването им е материално незаконосъобразно. Касаторовите възражения за противното не могат да бъдат споделени. За да направят заключението, че по точки 1-3 от заповедта критериите за дехоспитализация са нарушени, контролните органи, а впоследствие и директорът на РЗОК са съпоставили резултатите от лабораторните изследвания от хоспитализирането и дехоспитализирането на пациентите. Тези резултати обаче не са включени в критериите за дехоспитализация, а освен това, посочените референтни стойности са за пълнолетни лица, а не за деца. В случая и трите критерия за дехоспитализация (повлияване на фебрилния синдром, овладяване на клиничните симптоми и повлияване на физикалната белодробна кашлица) са изпълнени. Към датата на изписване на хоспитализираните по клинична пътека 49 деца същите са трайно афебрилни, налице е редуциране на хрипковата находка и отзвучаване на катаралните прояви и кашлица т.е. очевидно са изписани при подобрено здравословно състояние. Неналични са визираните от органа нарушения и в точки 4-5 от процесната заповед. Както сам органът е посочил в акта си, придружаващите заболявания на приетите да раждат пациентки са отбелязани в медицинската им документация анамнеза и епикриза. При това положение неотбелязването им в направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, и то в графа, в която за разлика от други полета (блокове) няма изискване в указанията за попълването им задължително се вписва, не обуславя извод за наказуемо нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, както е прието в заповедта. Доводите на касатора за законосъобразност на наложените санкции с процесната заповед са били изложени и пред първоинстанционния съд и са обсъдени в мотивите на оспореното решение в унисон с практиката на Върховния административен съд, шесто отделение по подобни казуси. Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е отменил заповедта за налагане на санкции и е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд Велико Търново постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. За пълнота трябва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че трима от четиримата извършили проверката на лечебното заведение контрольори не са били компетентни да го сторят. Тяхната компетентност е уредена в чл. 73, ал. 1 от ЗЗО и в тази връзка заповедта за възлагането на проверка е издадена надлежно, като в нея не е посочено да бъде извършена проверка на качеството и достъпността на оказаната медицинска помощ, който контрол може да се осъществява само от лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина /лекар/. Това обаче поради установената по-горе незаконосъобразност на санкционната заповед, не е от характер да обуслови друг изход на спора. С оглед неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на направените деловодни разноски също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него разноски за производството пред настоящата инстанция (за първата инстанция са му присъдени от Великотърновския административен съд), които са в размер на 600 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,