Решение № 13659 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2017 г.

Решение № 13659 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. Н., чрез адв. Т. като процесуален представител, срещу решение № 846 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 4473/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № Р-2214-1404187-091-001 от 14.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден частично с решение № 195 от 05.02.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. общо в размер на 4749,84 лева и лихва в размер на 1185,91. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - град С. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Подадена е частна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП срещу определение № 2023 от 30.3.2017 г. по същото административно дело по описа за 2016 на Административен съд С. град, с което е отхвърлена молба на директора с искане за изменение на решението в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ревизионен акт (РА) № Р-2214-1404187-091-001 от 14.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден частично с решение № 195 от 05.02.2016 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. общо в размер на 4749,84 лева и лихва в размер на 1185,91. Прието е наличието на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е възприел направения от органите по приходите анализ на относимите за лицето обстоятелства. Приел е, че данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е формирана въз основа на изготвена в ревизионното производство експертиза. Извършена е проверка на движението на паричните средства, отчетени са всички приходи и разходи, реализирани от жалбоподателката - доходи от трудови и наемни правоотношения, изтеглени парични средства от банкови сметки и направени вноски, придобиване на недвижими имоти, изплатени данъчни и други задължения. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и с предвиденото в чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание, при спазване на определените в закона срокове за провеждане на ревизионното производство и в съответствие с материалния закон. След излагане на съображения по доводите и твърденията на жалбоподателката, които е намерил за неоснователни и за недоказани, съдът е възприел установените от органите по приходите констатации. Обосновал е извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, т. 2 ДОПК и основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Посочил е, че констатациите и изводите в РА не са оборени от жалбоподателката, поради което установяването на данъчните задължения е извършено законосъобразно. Обжалваното решение е неправилно. Възраженията на жалбоподателката за неправилно приложение на чл. 122 ДОПК, които се поддържат и в касационната жалба, са основани на оспорената експертиза, изготвена в ревизионното производство, както и че описаните имоти не са били предоставяни под наем през ревизирания период. Излагат се доводи и за необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяването му със заключението на съдебно - счетоводната експертиза, както и немотивираното кредитиране на свидетелските показания на лицето П.. За да отхвърли жалбата, съда е приел, че през процесната 2012 г., жалбоподателят е получавал доходи от пенсия, като за отдадените от нея недвижими имоти, находящи се на посочения адрес както и на съсобственик и- съпруг и от магазин № 1, № 4, и № 5 находящи се на партерния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 78,90 кв. метра, 55,58 метра и 53,10 кв. метра. В хода на ревизионното производство е назначена експертиза, изготвена от вещо лице оценител, при огледа на който е констатирано, че магазин № 1 представлява обособено голямо помещение с баня и тоалетна, като в голямото помещение са разположени - единично легло, 1 диван, 1 двойно легло, 1 разтегателен диван, 1 малка холна маса, телевизор с кинескоп, в магазин № 4 и № 5 са обособени по едно голямо помещение, кухненски бокс с мивка е пералня, баня с тоалетна, а в големите помещения са разположени по 4 легла, като в магазин № 4 едно от тях е двойно. По отношение на съсобствените апартаменти, вещото лице е посочило, че в апартамент № 8 са обособени три стаи с легла, разположени в общ коридор, стая № 1-2 единични легла, стая № 2- спалня и стая № 3 спалня, в апартамент № 15 са обособени 3 стаи с номера съответно 15,16, и 17 и баня с тоалетна, разположени в общ коридор, подови настилки и теракот, коридор и баня, теракот и ламинат, стая № 17-ламинат в останалите две стаи, стенни покрития- фаянс в баня с тоалетна, останалите помещения-латекс, обзавеждането в отделните стаи е подробно посочено в заключението на вещото лице изготвило експертизата в хода на ревизионното производство. От събраните доказателства в това специфично производство, развило се по реда на чл. 122 от ДОПК, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства е било видно, че за процесната 2012 г., жалбоподателят и съпругът и са получавали доходи от наеми от отдаване под наем на съсобствените им недвижими имоти, които доходи от наем не са декларирани. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило съдебно- счетоводната експертиза в съдебното производство без да са изложени мотиви в тази насока. Основателно в касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в тази част е постановено при липса на мотиви относно релевантните факти и право. Достатъчно е да се вземе предвид, че както се твърди в касационната жалба, а и при оспорването на РА решаващият съд без да изложи мотиви не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, а неясно защо е кредитирал тази, извършена в ревизионното производство. Настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че в случай, че съдебно-счетоводната експертиза е била непълна или неясна, съда е следвало да назначи друга такава за изясняване на спорните моменти с точно поставени въпроси, както и със събиране на допълнителни доказателства в тази връзка. Липсата на обсъждане на експертното заключение в цялост е съществено процесуално нарушение. Като е възприел констатациите и заключенията в РА, без да изложи фактически съждения относно всички суми като данъчна основа за облагане, приети от вещото лице в ревизионното производство, съдът е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. Още повече, че в изготвеното заключение на ССЕ в съдебното производство вещото лице изрично посочва, че няма никакви данни за състоянието на апартамента и обзавеждането му към извършване на проверката - 14.08.2012 г. Посочено е също в заключението, че разрешение за ползване и въвеждане на сградата в експлоатация № СТ-05-38 е от дата 14.01.2015 г. и не е възможно да се определи точно какво е състоянието на сградата и апартамента към м. 07 и м. 08.2012 г. В тази връзка, решаващия съд е бил длъжен да събере допълнителни доказателства и като не е обсъдил доводите в експертизата е постановил необосновано решение. На следващо място, без да изложи мотиви, решаващия съд е кредитирал показанията на свидетеля П., за който изрично жалбоподателката твърди, че са в лоши отношения. Приемайки за верни твърденията на свидетеля П., както и експертизата изготвена в ревизионното производство, първоинстанционния съд е постановил немотивирано решение. Видно от протокол от съдебно заседание от 31.01.2017 г. е, че свидетеля П. дава обяснения, че жалбоподателката според него развивала хотелиерска дейност. Никъде свидетеля не споменава дали е отдавала апартаменти под наем за ревизирания период. Като е кредитирал свидетелските показания на свидетеля П. без да изложи мотиви в тази насока, съда е постановил необосновано решение. ВАС многократно се е произнасял, че само обоснованите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, се ползват с презумпция за истинност, а мотиви за това качество на констатациите на РА в решението липсват. В тази връзка също липсват каквито и да е съображения на първоинстанционния съд, които да могат валидно да бъдат проверени от касационната инстанция. Основателно в касационната жалба се поддържа, че по-голямата част от мотивите на съдебния акт в тази му част представлява възпроизвеждане на законови текстове без никаква връзка с конкретния правен спор. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първоинстанционния съд факти, които в обжалвания съдебен акт не са изчерпателни. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира фактически констатации относно определените на ревизираното лице задължения за данъчен период 2012 г., при съобразяване с мотивите в настоящото решение, както и цялата съдебна практика отнасяща се за твърдяни задължения по чл. 122 от ДОПК. За изясняване на спора от фактическа страна следва да се назначи допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, която да установи състоянието на отдаваните през ревизирания период имоти и обзавеждането им към 2012 г., както и да се даде отговор на въпроса: възможно ли е да се определи точно какво е състоянието на сградата и апартаментите към нея към 2012 г. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В тази връзка определение № 2023 от 30.3.2017 г. на Административен съд С. град за изменение на решението в частта за разноските следва да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,