Решение № 8549 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2022 г.

Решение № 8549 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2022 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез ст. юрк. Керемедчиев като процесуален представител, против решение № 6341 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1694/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Й. Л. и И. Л. не изразяват становище. Ответникът – К. Л., чрез адв. Железчев като процесуален представител, в писмен отговор поддържа становище за основателност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отменена, по жалба на Й. Л. и И. Л., заповед № РА-30-463/11.11.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат изпълнения от тях без строителни книжа незаконен строеж: "Едноетажна сграда – допълващо застрояване", находящ се в поземлен имот с идентификатор 35239.6108.980 по КККР, УПИ XV – 980, кв. 54 по плана на с. Казичене, район "Панчарево", като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУТ, при спазване на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, но при съществено нарушение на чл. 35 АПК, тъй като от административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и не са обсъдени обясненията и възраженията на оспорващите. Излага съображения, че от него не е установено времето на изграждане на процесния обект, доколкото в периода февруари-март 2020 г. е извършено единствено частично поставяне на покрив, позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания, както и дали строежът представлява съществуващата стара сграда (гараж със стая и баня) или част от обекта е пристроен към нея, което е от значение за определянето му като незаконен. По тези съображения формира крайния си извод за основателност на подадените срещу заповедта жалби. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на К. Л.. Като съсобственик на имота, в който е изпълнена процесната постройка и подател на сигнала до административния орган, същият не е пряко засегнат от издадения административен акт, поради което незаконосъобразно е конституиран като заинтересована страна в съдебно-административното производство. Страни по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са адресатът на задължението за премахване (извършител, собственик и/или възложител на незаконния строеж) и административният орган. В случая оспорващите пред първата инстанция Й. Л. и И. Л. са адресати на заповедта в качеството им на извършители. Други субекти нямат правен интерес от обжалването, нито имат качеството на заинтересовани от спора лица, тъй като за тях административният акт не създава права или задължения, нито по какъвто и да е начин засяга непосредствено правната им сфера. Решението по отношение на К. Л. е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството в тази част - прекратено. В останалата част решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав не споделя извода за процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Заповедта отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както правилно приема съдът. Волята на административния орган е конкретизирана в достатъчна степен. Видно от съдържанието й в нея се съдържат фактическите основания, съответстващи на тези, описани в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Строежът е определен като незаконен поради липса на строителни книжа съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е и правното основание, посочено от административния орган за премахването му. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес и на чл. 171, ал. 5 АПК съдът не установява релевантните за спора факти. Индивидуализацията на обекта в заповедта се определя от неговите технически характеристики, а не от наименованието му в разпоредителната част на акта. Затова, независимо дали е дефиниран като "едноетажна сграда - допълващо застрояване" или като "пристройка", както го формулира вещото лице в заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, то и в двата случая строежът може да бъде идентифициран и да се извърши изследване дали законосъобразно е разпоредено премахването му като цяло, а не частично. По делото не са представени доказателства за наличие на издадени строителни книжа за процесната постройка, поради което същата се явява незаконен строеж. Това е основание за административния орган да издаде заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му. Тази последица може да бъде преодоляна, ако спрямо незаконния строеж са налице условията за търпимост в някоя от хипотезите по § 16, ал. 1 - ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В оспорената заповед е прието, че процесната сграда е изпълнена през февруари - март 2020 г. и са изложени съображения относно липсата на предпоставките за определянето й като търпим строеж. Посочено е, че от извършителите му е подадено възражение, като е прието, че не следва да се уважава, тъй като не се представят доказателства, опровергаващи констатациите в акта. Предмет на съдебната проверка е законността, респ. търпимостта, на строежа с параметрите, описани в констативния акт и в оспорената заповед. Фактите, чието неизясняване съдът приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, подлежат на установяване в съдебната фаза на производството. Оспорването на направените от органа констатации не може да обуслови извод за неспазване на правилото по чл. 35 АПК. В тежест на жалбоподателите пред първата инстанция и настоящи ответници Й. и И. Л. е да установят твърдените от тях факти и обстоятелства. Първоначално във възражението си срещу констативния акт те посочват, че са възстановили изгоряла постройка. В жалбите до съда твърдят, че сградата е построена през 1992 г. от техния баща, а през 2020 г. възстановяват изгорелия покрив след пожар от 2019 г., като излагат доводи за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, т. е. по същество те не оспорват констатацията на административния орган, че за същия не са издадени строителни книжа. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви относно законността на строежа, респ. неговата допустимост в зависимост от времето на изграждането му. В съдебното производство е необходимо да се съберат доказателства в тази насока и да се изследва търпимостта на строежа с оглед извършване на проверката за законосъобразност на заповедта, тъй като макар и незаконен, строежът не подлежи на премахване, ако е търпим. В случая съдът само констатира, че преценката на органа относно времето на изграждане на постройката е погрешна и че не е изяснено има ли идентичност между съществуваща стара сграда на същото място или се касае за пристройка към нея. В нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, липсват съображения кои факти съдът приема за установени и въз основа на кои доказателства. Не са изследвани предходните и действащите ПУП - ПРЗ за територията, какви са предвижданията им за имота, в който е изпълнена процесната постройка, не е извършена съпоставка между отразените в УПИ XV – 980, кв. 54 по плана на с. Казичене сгради на основното и допълващото застрояване, нанесените в одобрената кадастрална карта и налице ли е идентичност на някоя от тях с установеното на място строителство. Свидетелските показания и заключението на съдебно - техническата експертиза следва да се ценят заедно с останалите приети по делото писмени доказателства, а не в отделни техни части. Съдът неправилно приема, че след като времето на изграждане на строежа е останало неизяснено, то от органа е допуснато съществено нарушение на правилото по чл. 35 АПК. Съдът е длъжен да извърши преценката си, като обсъди всички доказателства по делото и укаже на страните да представят такива, ако приеме, че събраните не могат да установят релевантните за изхода на делото факти. В тази връзка липсват фактически установявания и правни изводи дали строежът е бил допустим по действащия план, както и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му или съгласно ЗУТ. Липсата на мотиви по въпроса относно търпимостта на процесната сграда, касаещ законосъобразността на оспорената заповед, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като отменя оспорения административен акт на процесуално основание, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 35 АПК, съдът постановява неправилно решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Спорът следва да бъде изяснен от фактическа страна, вкл. чрез използване на специални знания при необходимост, доказателствата по делото да се обсъдят в цялост и в зависимост от приетото време на извършване на строежа, съдът следва да изложи съображения относно приложението на разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, като въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение