Решение № 5106 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез Е. Хичовски против решение № 42397/17.12.2025 г. по адм. дело № 3536/2025 г. по описа на Административен съд -София - град, в частта с която е отменено решение № 2350/10.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на бежански статут на М. Р. А.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, съставляващи - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване изцяло на обжалвания административен акт. Ответникът – М. Р. А., гражданин на Иран, чрез адв. Д. Димитров в отрито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-София-град е отменил решение № 2350/10.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът отхвърлил жалбата на М. Р. А. срещу решението на председателя на ДАБ при МС, в частта с която на М. Р. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В тази част решението на Административен съд - София - град е влязло в сила. От фактическа страна съдът е установил, че с търсещият закрила са проведени три интервюта на 23.05.2024 г., на 04.07.2024 г. и на 28.01.2025 г. Жалбоподателят мотивирал молбата си за международна закрила, че в родината си се страхува за живота си. Посочил, че е член на организацията „Масха“ против режима в Иран. Случайно попаднал на протестите на „Масха“ на 21.09.2022 г., докато търсил торта за рождения си ден, който бил на същата дата. Имало много хора, които протестирали. Стреляло се е много. Влязъл в колата си, за да оправи огледалото, докато в този момент спряла една полицейска кола. Заявил, че е задържан, защото служителите са били убедени, че е член на движението, тъй като е бил на улицата. Бил освободен защото представил нотариален акт на жилището си. Твърди, че затова е бил осъден на смърт за седем провинения. Получавал заплахи от службите на Иран. На проведеното интервю на 28.01.2025 г. М. Р. А., заявил, че е получил документи, който са във връзка със задържането му по време на протестите и първоначалната му смъртна присъда била заменена на 23 години затвор. Въпреки дадената нееднократна възможност в административното производство, жалбоподателят не е успял да представи документите относно твърденията си, следствие на което бил постановен отказа на бежански статут. В съдебно заседание, М. Р. А. е представил превод на присъдите с които е осъден на 23 години затвор за действия против режима. Тези доказателства не са обсъдени от административния орган. Така съдът приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК и го отменил в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Процесното решение на председателя на ДАБ при МС е взето при различна от представената пред съда фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство са ангажирани нови, относими доказателства, които не са били известни на административния орган към момента на постановяване на оспорения акт. Тъй като тези обстоятелства са пряко свързани с материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на М. Р. А., съдът правилно е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне при съобразяване с новооткритите факти. Видно от мотивите на административния акт (стр. 3), органът е обосновал отказа си с липсата на представени документи относно замяната на присъдата на чужденеца с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 23 години. Въз основа на това, административният орган е направил извод за наличие на противоречива информация относно вида на наложените наказания, поради което е постановил отказ за предоставяне на бежански статут с обжалваното решение. Липсата на анализ и оценка на тези доказателства от страна на административният орган, спрямо посочените факти, водят до незаконосъобразни правни изводи относно приложението на чл. 8,ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Настоящата инстанция споделя, че решението на председателя на ДАБ при МС следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне. Установяването на горното може да доведе до извода, че по отношение на търсещия закрила е налице преследване по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 8 ЗУБ. Достигайки до такива изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение