Решение № 795 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2013 г.

Решение № 795 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас и на "Мавронис" ООД, гр. Бургас против решение № 2062/2012 на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 1968/2011 г.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 02001002172/20.04.2011 г., потвърден с решение № РД-10-223/14.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас относно установените на "Мавронис" ООД гр. Бургас задължения по ЗДДС за данъчен период за м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г. произтичащи от отказ на правото на данъчен кредит в общ размер от 20 064.80 лева, по фактури, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в тази му част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, както и в частта за разноските, които дирекция ОДОП гр. Бургас е осъдена да заплати. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК.

Ответното по тази касационна жалба дружество, чрез процесуалния си представител я оспорва като неоснователна и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд в тази част като обосновано и правилно, по съображения, развити в представения по делото писмен отговор от 26.02.2013 г.

"Мавронис" ООД, гр. Бургас обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 02001002172/20.04.2011 г., потвърден с решение № РД-10-223/14.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас относно установените задължения по ЗДДС за м. 09.2009 г. Този касатор твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е потвърдил определянето на ДДС върху налични активи към момента на дерегистрацията на дружеството в данъчен период м. 09.2009 г. и е допуснал по същество повторно начисляване на данък за едни и същи активи. Искането е за отмяна на решението в тази му обжалвана част и да бъде отменено задължението за внасяне на данък и съответните лихви.

Директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба на ревизираното дружество.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас и неоснователност на касационната жалба на "Мавронис" ООД.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и в рамките на касационния контрол по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.

При разглеждането им по същество съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен спор пред АС - Бургас е бил ревизионен акт № 02001002172/20.04.2011 г., потвърден с решение № РД-10-223/14.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, в частта, в която на "Мавронис" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС както следва:

В данъчен период м. 09.2009 г. е начислен ДДС в размер на 84 880.20 лева и съответните лихви върху тази сума, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради неизпълнение на задължението на ревизираното лице да начисли данък към момента на дерегистрацията му по ЗДДС върху наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството на обща стойност 424 401 лева.

В данъчен период м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 20 064.80 лева, по фактури, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД.

По отношение на останалите задължения, включени в обхвата на ревизията, ревизионният акт не е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в сила.

С обжалваното решение съдът е отменил акта, в частта на установените задължения за данъчни периоди м. 02. и м. 03.2010 г. в общ размер на 20 064.80 лева и съответните лихви, като е приел, че осъществяването на процесните доставки е доказано и отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД е незаконосъобразен. В останалата част, по отношение начисления ДДС в данъчен период м. 09.2009 г., съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел за безспорно установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 24.09.2009 г., с акт за дерегистрация, който е породил правните си последици в този период, налице са активи, за които данъкът не е начислен съгласно чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в данъчен период м. 09.2009 г., поради което е обосновал извод за правилното му начисляване от органите по приходите. Наред с това е посочено, че не съществува съмнение, че данъкът не е платен в процесния данъчен период, което препятства приложението на чл. 76, ал. 1 от ЗДДС и приспадането му при последващата регистрация по този закон.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП, гр. Бургас:

По отношение на определените с ревизионния акт задължения за данъчен период м. 02. и м. 03.2010 г. първоинстанционният съд е установил, от фактическа страна, че "Мавронис" ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 064,80 лева по 8 броя фактури, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД, със следния предмет:

1. ДФ № 184/5.02.2010 г. за доставка на автогуми и въздушни възглавници;

1. ДФ № 186/8.02.2010 г. с предмет на сделката - частично плащане по договор за абонаментно и сервизно обслужване на тежкотоварни камиони за периода от месец януари 2010 г. до месец декември 2010 г.;

1. ДФ № 188/10.02.2010 г. за доставка на автогуми, въздушни възглавници и акумулатори;

1. ДФ № 189/11.02.2010 г. с предмет на сделката - частично плащане по договор за сервизно обслужване на тежкотоварни камиони;

1. ДФ № 198/5.03.2010 г. за доставка на резервни части за автомобили;

1. ДФ № 202/9.03.2010 г. за доставка на гуми и амортисьори за товарен камион;

1. ДФ № 208/17.03.2010 г. с предмет на сделката - частично плащане за сервизно техническо обслужване на тежкотоварни камиони по договор от 1.02.2010 г. и извършена ремонтно сервизна дейност;

1. ДФ № 210/18.03.2010 г. за доставка на резервни части за автомобили.

Органът по приходите е мотивирал отказът на правото на данъчен кредит с липсата на данни и доказателства за фактическото изпълнение на доставките, тъй като от направения анализ на представените от ревизираното лице заверени копия на процесните фактури, платежни документи за плащане по банков път, договор за сервизно техническо обслужване на тежкотоварни камиони, сключен на 1.02.2010 г. между "Мавронис" ООД и "Реформ мениджмънт" ЕООД и приемо - предавателни протоколи не се установява извършването ремонтни услуги и сервизно обслужване по отношение на конкретни превозни средства и в конкретно посочен обект /сервиз, паркинг, гараж/.

За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът е приел, че е доказан правопораждащият юридически факт за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС - реалното осъществяване на процесните доставки. В тази връзка съдът е обсъдил заключението на съдебната автотехническа експертиза и представените в съдебното производство писмени доказателства /заявки, гаранционни карти за автомобилни гуми, гаранционни карти за акумулатори, разплащателна ведомост/ съобразно предмета на всяка от фактурите и е кредитирал констатациите на експерта за влагането на резервни части и извършен ремонт на конкретни превозни средства, относно лицата, осъществили ремонта и обекта, в който са извършени ремонтните работи. Въз основа на тези доказателства съдът е обосновал извод за пряко и реално използване на получените по спорните фактури резервни части, за действително престиране на договорените ремонти и сервизно обслужване и реално извършване на доставките по спорните фактури и незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част като издаден в противоречие с материалния закон.

Решението е частично неправилно.

Становището на първоинстанционния съд, че осъществяването на доставките е основният правопораждащ юридически факт за възникване правото на данъчен кредит принципно се споделя от настоящия касационен състав. Този извод следва от нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е в съответствие с трайната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /в приложимата за 2010 г. редакция/ изискуемостта на данъка настъпва към момента на възникване на данъчно събитие. В разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие при доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост. При доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, данъкът става изискуеми към момента на извършването им. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС услугата се смята за извършена когато бъдат налице основанията на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

В конкретния случай изводите на първоинстанционния съд, че реалното престиране на стоки и услуги от "Реформ Мениджмънт" ЕООД по процесните фактури е доказано, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, с изключение на изводите за реалност на следните доставки:

4 броя автогуми размер 385/65/22.5 на стойност 2 180 лева и 6 броя автогуми размер 315/70/22.5 на стойност 3 480 лева по фактура № 184/05.02.2010 г.;

8 броя автогуми размер 315/70/22.5 с данъчна основа 4640 лева, 6 броя автогуми размер 385/65/22.5 с данъчна основа 3270 лева и 2 бр. акумулатори 180 Aph, с единична стойност 325 лева всеки или общо 650 лева, документирани по фактура № 188/10.02.2010 г.

12 броя гуми за товарен камион размер 385/65/22.5 на стойност 6540 лева и 10 броя гуми за товарен камион размер 315/70/22.5 по фактура № 202/9.03.2010 г. на стойност 5800 лева, както и данъчния кредит по също с фактура № 188/10.02.2010 г.

За тези стоки по делото са представени гаранционни карти № 109/5.02.2010 г., № 110/5.02.2010 г., № 113/10.02.2010 и № 114/10.02.2010 г. № 121/9.03.2010 г., № 122/9.03.2010 г. и № 123/9.03.2010 г., издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД, които удостоверяват предаване на "Мавронис" ООД на гуми от конкретни марки, профил, ДОТ номер и фабричен номер, чийто размер съответно 315/70/22.5 и 385/65/22.5 и количество, съответстват на размера автомобилни гуми, посочен в процесните фактури. За акумулаторите са представени общо 4 гаранционни карти от 10.02.2010 г., но от съдържанието им се установява, че са представени по две гаранционни карти за два акумулатора с един и същи производствен номер, съответно 444044366 и производствен номер 444043367. Така представените документи са подписани от страните по доставките, не са оспорени от страна на ответника относно тяхната истинност и следва да бъдат ценени като годни доказателства за индивидуализиране на стоките и прехвърляне правото на собственост върху тях към момента на издаване на процесните фактури. Възражението на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас, че в нарушение на процесуалните правила, тези документи не са приети като писмени доказателства по делото, е неоснователно. Видно от протокола от с. з. на 13.06.2012 г., съдът е приел писмените доказателства по делото. Това определение се отнася до представените преди съдебното заседание писмени доказателства, включително и представените с молба от 10.04.2012 г. на процесуалния представител на "Мавронис" ООД заверени преписи от гаранционни карти, заявки и разплащателни ведомости. Останалите доказателства, приложени към заключението на вещото лице /протоколи, справки за пробег на автомобилите/, не са представени като писмени доказателства по делото, но те са неотносими към преценката за осъществяване на доставките на автомобилни гуми и акумулатори.

От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза е установено, че тези стоки са получени фактически от "Мавронис" ООД и са използвани за осъществяване на транспортна дейност със собствени транспортни средства, като монтажът е извършен от служители на ревизираното дружество.

При доказано индивидуализиране на стоките, чрез тяхното предаване между страните по пряката доставка и последващото им използване за целите на облагаемата дейност на ревизираното лице, изводите на съда, че по тези конкретни доставки са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС, са изградени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Касационните доводи на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас се отнасят до липсата на доказателства за реално престиране на услуги по автотехническо и сервизно обслужване, извършено от "Реформ Мениджмънт" ЕООД и предпоставките по чл. 9 от ЗДДС във връзка с чл. 12 от ППЗДДС за тяхното осъществяване. Изброените фактури имат за предмет доставки на стоки, които според наличните по делото доказателства не са свързани с ремонтни дейности и сервизно обслужване, поради което преценката за тяхната реалност е с оглед наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Аргумент в тази посока е възможността, предвидена в т. 2 от договора от 1.02.2010 г. доставката на консумативи и резервни части да бъде извършвана от изпълнителя отделно от услугите по сервизно обслужване.

По силата на чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е осъществена, когато се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката. В случая се касае до продажба на родовоопределени вещи, които са индивидуализирани по марка, размер, модел, фабричен/производствен номер в подписаните от страните по доставката гаранционни карти, поради което и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правото на собственост е прехвърлено към датата на издаването им, която съвпада с датата на издаване на фактурата. В съответствие с решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в този случай липсата на проверка в счетоводството на прекия доставчик относно стоковите му наличности към момента на издаване на фактурите, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит.

При правилно установена фактическа обстановка, правото на данъчен кредит в общ размер от 5 312 лева по доставките на автогуми на обща стойност 5 660 лева по фактура № 184/5.02.2010 г. /общо 10 броя/, на автогуми /общо 14 бр./ на обща стойност 7 910 лева и на 2 бр. акумулатори 180 Aph, с обща стойност 650 лева по фактура № 188/10.02.2010 г. и гуми за товарни автомобили на обща стойност 12 340 лева по фактура № 202/9.03.2010 г. /общо 24 броя/, правилно е признато от първоинстанционния съд и е отменен ревизионния акт в тази част.

По отношение на останалите доставки на стоки и услуги от "Реформ Мениджмънт" ЕООД, в това число и доставките на другите стоки, описани във фактура № 184/5.02.2010 г., фактура № 188/10.02.2010 г. и по фактура № 202/9.03.2010 г. /амортисьори, 2 бр. акумулатори на стойност 325 лева всеки, въздушни възглавници/, крайният извод на съда, че е доказано действителното им осъществяване, е в противоречие със събраните при ревизията и в хода на съдебното производство доказателства.

Преди всичко не се установява изброените в експертното заключение ремонтни дейности и сервизно обслужване по отношение на конкретни превозни средства, за които не се спори, че са собственост на ревизираното лице, да са осъществени от прекия доставчик - "Реформ мениджмънт" ЕООД. Според констатациите на вещото лице тези дейности са извършени от конкретни физически лица, за които експертът е установил, че работят за "Мавронис" ООД, а не за прекия доставчик. Съдът е посочил в мотивите на решението, че осъществяването на трудови функции от тези лица в предприятието на ревизираното дружество е удостоверено и с приложената към делото разплащателна ведомост, но необосновано е приел, че тези слуги са престирани от прекия доставчик. Установено е също така, че сервизното обслужване на автомобилите през процесните периоди е извършвано в ремонтна база, ползвана от ревизираното лице по силата на договор за наем, сключен с "Транском" ООД. По делото няма данни и доказателства за фактическо изпълнение на ремонтни и сервизни дейности по договора от 1.02.2010 г. от представители на "Реформ мениджмънт" ЕООД в посочената ремонтна база. Кредитираните от съда констатации на съдебната автотехническа експертиза относно влагането на конкретни резервни части в ремонт и сервизно обслужване на конкретни превозни средства, са изградени въз основа на представените от РЛ в хода на съдебното производство заявки. Тези доказателства, неправилно са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като те изхождат единствено от Мавронис ООД и няма данни да са адресирани до прекия доставчик. Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Частните документи нямат доказателствена сила по отношение за изгодните за издателя им факти и обстоятелства. Освен това част от заявките от м. март, м. юни, м. август и м. ноември 2010 г., са неотносими по време към извършването на услугите по процесните фактури, които се твърди, че са приключили към момента на приемането им според приложените по преписката протоколи от 8.02.2010 г., 11.02.2010 г. и от 17.03.2010 г. Така представените заявки са неотносими и към фактурите за доставки на резервни части, последната, от които е издадена от "Реформ Мениджмънт" ЕООД на 18.03.2010 г. В това отношение са основателни възраженията в касационната жалба, че не са изпълнени условията на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, при които услугите се считат извършени и които обуславят настъпване на данъчно събитие по тези доставки.

Приложеният към фактура № 208/17.03.2010 г. протокол, съдържа описание на конкретни резервни части, които не могат да се свържат с конкретен вид ремонтна дейност към датата на издаването й. Извършването на ремонтна сервизна дейност от даден вид, не е удостоверено от страните по доставката включително и като част от представения протокол 17.03.2010 г. Това се отнася и до останалите фактури, документиращи услуги по абонаментно и сервизно обслужване, в които не са налице данни за престиране на конкретни сервизни и ремонтни дейности, които да се съпоставят с описаните в протоколите части. По съображения, аналогични на изложените по-горе, представените в хода на съдебното производство заявки, подписани от "Мавронис" ООД като частни документи не се ползват с доказателствена сила по отношение на фактите и обстоятелства за влагане на резервни части и извършването на ремонтна дейност.

При ревизията не са представени доказателства за индивидуализиране на останалите стоки, описани във фактура № 184/5.02.2010 г., фактура № 188/10.02.2010 г. и по фактура № 202/9.03.2010г, /амортисьори, 2 бр. акумулатори, въздушни възглавници/ както и на резервните части по фактура № 198/5.03.2010 г. и фактура № 210/18.03.2010 г., поради което прехвърлянето на право на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД не е установено.

По изложените съображения, касационната инстанция намира за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд за проведено пълно и главно доказване на фактите относно осъществяването на доставките от "Реформ Мениджмънт" ЕООД, с изключение на посочените по горе доставки на автогуми и 2 бр. акумулатори. Това е довело и до нарушение на материалния закон при преценката за наличие на условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, при които правото на данъчен кредит е надлежно възникнало.

Поради това решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените на Мавронис ООД задължения за данъчни периоди м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г., следва да се отмени частично, за сумата над 5 312 лева и съответните лихви до пълния размер на данъчния кредит от 20 064.80 лева и съответните лихви. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Мавронис ООД против отказа на правото на данъчен кредит за разликата над 5 312 лева и съответните лихви до пълния претендиран размер на данъчния кредит от 20 64.80 лева по фактурите, издадени от "Реформ Мениджмънт" ЕООД или общо за 14 752.80 лева и съответните лихви, да се отхвърли като неоснователна.

По касационната жалба на Мавронис ООД:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в тази част по спора са били задълженията на дружеството по ЗДДС за месец септември 2009 г.

По делото е установено, че в този период "Мавронис" ООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Не е спорно, че дружеството е регистрирано повторно по ЗДДС в данъчен период м. 11.2009 г. Това се потвърждава и от приложения в съдебното производство акт за регистрация по ЗДДС № 020420900025318/13.11.2009 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от 16.11.2009 г. При повторната регистрация, дружеството е упражнило право на данъчен кредит, на основание чл. 76, ал. 1 от ЗДДС за наличните активи към момента на повторната регистрация, като е подало опис от 23.11.2009 г. на налични активи с пазарна цена 424 401 лева и размер на ползвания данъчен кредит - 84 880,20 лева. Органите по приходите са приели, че ДДС не е следвало да бъде начисляван в данъчен период м. 11.2009 г., а в данъчен период м. 09.2009 г., когато ревизираното лице е дерегистрирано. Поради това и предвид обстоятелството, че декларираните към момента на повторната регистрация активи са били налични и към момента на дерегистрацията, са начислили ДДС в размер на 84 880.20 лева за данъчен период м. 09.2009 г. и са го определили като задължение за внасяне със съответните лихви, изчислени до датата на ревизионния акт.

Съдът е отхвърлил жалбата в тази част, като е приел, че данъкът при прекратяване на регистрацията по ЗДДС не е начислен от задълженото лице и не е включен в дневника за продажби, поради което правилно е начислен от органите по приходите при издаването на акта. Данъкът не е платен от ревизираното лице в процесния данъчен период, което препятства приложението на чл. 76, ал. 1 от ЗДДС и приспадането на данъка при повторната му регистрация.

Решението и в тази част е частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Съдът неправилно е обсъждал предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит при повторна регистрация по ЗДДС съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Това право е упражнено от "Мавронис" ООД в данъчен период м. 11.2009 г., в който период, видно от разпоредителната част на акта не е извършена корекция на правото на данъчен кредит и задълженията по ЗДДС са установени в размер на декларираните от ревизираното лице.

Предмет на съдебен спор е законосъобразността на начисления, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данък върху наличните активи към момента на дерегистрация на дружеството в данъчен период м. 09.2009 г. Видно от констатациите в акта, които се подкрепят и от приложените по делото преписи от отчетните регистри на дружеството, този данък в размер на 84 880.20 лева върху активи на стойност 424 401 лева, е начислен от ревизираното дружество през м. 11.2009 г., включен е в дневника за продажбите за този по-късен период и е участвал при формиране резултата за периода. Следователно ревизираното дружество е начислило данъка, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но със закъснение - в данъчен период м. 11.2009 г. При издаването на ревизионния акт така начисленият данък не е коригиран. Задълженията за този период за установени в размер на декларираните от 2 654.97 лева, като са начислени единствено лихви за забава в размер на 48.31 лева. Актът в тази част не е обжалван и е влязъл в сила. При тези фактически данни, неправилно съдът е приел, че начисленият при ревизията данък е дължим и законосъобразно е определен за внасяне в данъчен период м. 09.2009 г. със съответните лихви. В това отношение са основателни възраженията в касационната жалба, че е налице повторно начисляване на данъка - веднъж от ревизираното лице в м. 11.2009 г. и втори път от органите по приходите - в данъчен период м. 09.2009 г. Нормата на чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в приложимата й по време редакция изисква данъкът да бъде начислен към момента на дерегистрацията по ЗДДС, чрез подаването на опис на наличните активи в данъчния период, в който е настъпила. По делото безспорно е установено, че ревизираното лице не е изпълнило задължението си за начисляване на данъка в данъчен период м. 09.2009г, но също така при ревизията е установено, че е изпълнило това си задължение със закъснение, през м. 11.2009 г. Видно от съдържанието на дневника за продажби и дневника за покупки за м. 11.2009 г. данъкът е начислен за същите активи, за които органите по приходите приемат, че са налични към момента на дерегистрацията по ЗДДС през м. 09.2009 г. При тези фактически данни и предвид липсата на корекция на начисления данък в размер на 84 880.20 лева в данъчен период м. 11.2009 г., данъкът неправилно е начислен и за м. 09.2009 г. За късното начисляване, ревизираното лице дължи лихва за периода от 15.10.2009 г., когато е следвало да бъде начислен ДДС, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС до 23.11.2009 г., когато е начислен чрез подаването на описа. Размерът на тази лихва е определен от ССЕ в хода на първоинстанционното производство от 834.58 лева за периода от 15.10.2009 г. до 15.11.2009 г. От доказателствата по делото е видно, че ревизираното лице е начислило данък към 23.11.2009 г., когато е подало опис на наличните активи, поради което дължимата за периода 15.10.2009 г. - 23.11.2009 г. лихва за забава е 1034.71 лева.

Видно от мотивите на ревизионния доклад и ревизионния акт в данъчен период м. 11.2009 г. не е извършена корекция както в начисления данък в размер на 84 880.20 лева, така и в право на приспадане по чл. 76, ал. 1 от ЗДДС, упражнено от ревизираното лице в същия размер. Ревизионният акт, в тази част не е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в сила. След като законосъобразността на начисления от ревизираното лице данък, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в данъчен период м. 11.2009 г. и неговата дължимост, както и законосъобразността на правото на данъчен кредит върху наличните активи при повторната регистрация на дружеството, не са били предмет на съдебното оспорване и на постановеното първоинстанционно решение, те не подлежат на разглеждане в касационното производство съгласно чл. 208 от АПК.

По тези съображения настоящият състав намира решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Мавронис" ООД относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 09.2009 г. в размер на 84 880.20 лева и в частта, в която са начислени лихви върху тази сума над 1034.71 лева за периода 15.10.2009 г. - 23.11.2009 г., за неправилно постановено. В тази част решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което ревизионният акт да бъде отменен в частта на начисления ДДС в размер на 84 880.20 лева за данъчен период м. 09.2009 г. и на начислените лихви върху тази сума за горницата над 1034.71 лева, която остава дължима за периода от 15.10.2009 г. и до 23.11.2009 г. до пълния определен с ревизионния акт размер на лихвите за м. 09.2009 г. от 13 399.73 лева.

При този изход на спора, следва да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и в частта на присъдените разноски на "Мавронис" ЕООД разноски от 165.93 лева. Предвид обстоятелството, че доказателствата за установяване реалност на част от доставките по фактури от "Реформ Мениджмънт" ЕООД, за които жалбата се явява основателна, е могло да бъдат представени още в административното производство от ревизираното лице /гаранционни карти за предаване на гуми и акумулатори/, но са представени едва в съдебното производство, искането на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас дружеството да понесе разноските независимо от изхода на спора в частта по отношение отказа на правото на данъчен кредит, на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК е основателно.

С оглед изхода на спора решението в частта, в която на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас е присъдено юрисконсултско възнаграждение, следва да се отмени за сумата над 915.08 лева. В касационното производство от страна на Мавронис ООД не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такова не се дължи.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,