Решение № 7122 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЦОЛМАКС ТРАНЗИТ ЛОГИСТИК ГМБХ (Zollmax Transit Logistic GmbH), чрез адв. Е. Евтимов и адв. В. Видолов срещу решение 5228 от 14.02.2025 г. по адм. дело 11850/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че чл. 79, т. 1, буква а от Митническия кодекс на Съюза (Регламент /ЕС/ 952/2013) в никоя от обхванатите от нея хипотези на неизпълнение или отклонение от митнически надзор не поражда действие по отношение на стоки, които са съюзни. Посочва, че поради произхода на стоките от държава-членка на ЕС не е приложим институтът на въвеждането им на митническата територия на Съюза. Намира, че кражбата на стоките на територията на България не е довела до промяна на митническия им статус на съюзни стоки. Касационният жалбоподател сочи, че няма как по отношение на съюзни стоки да бъдат приложени разпоредби за неизпълнение на задължения във връзка с внос на стоки. Аргументира неотносимост на изводите на съда за наличие на отклоняване от митиническия надзор при внос. Подчертава, че административният съд не е преценил правното значение на факта на анулиране на митническата декларация за износ и последиците от това по отношение на превозваните съюзни стоки. Поддържа, че практиката на СЕС, на която се позовава АССГ, е относно външен съюзен транзит и че съдът не е отчел фактът, че разглежданият казус е в хипотезата на вътрешен съюзен транзит. Касаторът намира за незаконосъобразен извода на първостепенния съд, че кражбата на стоките на територията на България е данъчно събитие, фингиращо внос на стоки по чл. 2, § 1, буква г от Директива 2006/112/ЕО. Касационният жалбоподател посочва, че транзитната стока (автомобилни гуми) е с произход от Румъния. В случая румънското дружество Continental Automotive Products S.R.L. се е ползвало от правото на освобождаване от ДДС поради износ, поради което негова ще е и отговорността пред компетентната за това приходна администрация (Agenia Naional de Administrare Fiscal) за задължение за ДДС или корекция на приспаднат данъчен кредит поради неизпълнен износ. Иска отмяната на съдебния акт ведно с отмяна на митническия акт. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, по представени списъци пред двете инстанции по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна директорът на ТД Митница София, представлявана от юрк. Сталева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

АССГ е установил следната фактическа обстановка:

На 24.02.2023 г., в отправно митническо учреждение /ОМУ/ МП Пристанище Русе, под режим вътрешен съюзен транзит Т2 с MRN 23ВG00400621753995, са поставени стоки:

1. Пневматични гуми от каучук, нови /от видовете, използвани за пътнически автомобили, вкл. товарно-пътническите и състезателните автомобили/, РС=1208 с бруто тегло 10268.860кг, и

2. Пневматични гуми от каучук, нови /от видовете, използвани за автобуси или камиони/ с индекс на натоварване, по-малък или равен на 121, РС=59 с бруто тегло 590.710 кг, общо 1267 бр.

В транзитната декларация като получаващо митническо учреждение /ПМУ/ е отбелязано ТR411300, Турция. В кл. 2 е посочен изпращач Continental Automotive Products, RO, Timisoara. Като получател в кл. 8 е вписан Erkan Lastik Ve Jant Otom, TR. Международният превоз на стоките е извършен с товарен автомобил рег. AG23WHK с превозвач E. R. Logistic SRL, RO съобразно данните в кл. S07. Титуляр на режима вътрешен съюзен транзит е ЦОЛМАКС ТРАНЗИТ ЛОГИСТИК ГМБХ (Zollmax Transit logistic GmbH). Като придружаващи документи са приложени: митническа декларация Т2 с MRN 232154452144756T910108/24.02.223 г., износна митническа декларация с МRN 23RОТМ8720Е0045980/21.02.2023 г., международна товарителница 86042444096/21.02.2023 г., търговска фактура 8654268012/21.02.2023г.

В съответствие с чл. 297, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) митническите органи в ОМУ Пристанище Русе са определили срок за представяне на стоките в ПМУ TR411300 03.03.2023 г. Тъй като стоките не са представени в ПМУ в указания срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 310 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 г. на Комисията е започнала процедура по запитване.

На 10.03.2023 г. до ПМУ в Турция TR411300 е изпратено известие за издирване СD142. Нa 21.03.2023 г. e получен отговор с код CD143А Непознат превоз в ПМУ .

На 10.04.2023 г. до отговорното лице Zollmax Transit Logistic GmbH е изпратено писмо рег. индекс 32-138331 с искане за представяне на доказателства за приключването на транзитна операция Т2 с МRN 23BG000400621753995 и започване на процедура по издаване на решение за възникване на митническо задължение. Писмото е получено на 19.04.2023г. с разписка за доставяне. Доказателства не са представени.

Получена е информация по електронен път, че стоките 1267 бр. гуми марка Континентал с различни размери, в товарен автомобил марка Даф с рег. [номер] и полуремарке марка Кроне с рег. [номер], са откраднати по време на почивката на водача на път II-55, при км. 08+300, общ. Велико Търново. Представено е удостоверение с рег. номер ЗМ-224/25.02.2023г., издадено от разследващ полицай при ОД МВР Велико Търново, потвърждаващо извършената кражба на товара, пътуващ под покритието на транзит с МRN 23BG000400621753995.

В изпълнение на чл. 22, параграф 6 от Регламент 952/2013, до превозвача на стоката E. R. Logistic SRL, Румъния е изпратено уведомление рег. инд. 32-138318/10.04.2023 г. за започване на процедура по издаване на решение за възникване на митническо задължение по декларации за режим транзит Т2 с МRN 23BG000400621753995. Превозвачът не е открит и писмото е върнато в цялост на подателя. На основание чл. 18а, ал. 10 АПК е поставено съобщение на таблото за съобщения в ТД Митница Русе и на интернет страницата на Агенция Митници .

Изпратено е уведомление и до отговорното лице Zollmax Transit Logistic GmbH с рег. инд. 32-548553/07.09.2023 г., в отговор на което е постъпило становище с вх. 32-571614/28.09.2024г.

Изложените в становището доводи не са възприети от митническия орган, вследствие на което е издадено решение 32-701106/17.01.2024 г. В него е прието, че превозвачът на стоката по транзитна декларация Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - E. R. Logistic SRL, Румъния, не е изпълнил задълженията си във връзка с разпоредбата на чл. 233, параграф 3 от Регламент 952/2013, съгласно която превозвач, който приема стоката и знае, че тя се придвижва под режим транзит, е отговорен за представянето в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките предприети от митническите органи за нейното идентифициране. Тъй като вследствие на процедурите по запитване е установено, че стоката не е представена пред ПМУ, е прието, че на основание чл. 79, параграф 1 , буква а , параграф 3, буква а от Регламент 952/2013 за превозвача E. R. Logistic SRL, Румъния, възниква вносно митническо задължение за неизпълнение на горецитираното задължение и отклонение на стоки от митнически надзор.

На основание чл. 29 от Регламент 952/2013, във връзка с чл. 19. ал. 1 ЗМ, чл. 233, параграф 1 и 3, чл. 79, параграф 1 , буква а и параграф 3, буква а , чл. 114, параграф 1 и параграф 2 от Регламент 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 16, ал. 4, чл. 59, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 ЗДДС, директорът на ТД Митница Русе, с Решение рег. 32-701106/17.01.2024 г. e определил размера на възникналото митническо задължение и задължение за ДДС по неприключена транзитна операция с непредставена стока МRN 23ВG00400621753995, както следва: за стока 1 мито 0 лв., ДДС 23 921,39 лв., за стока 2 мито 0 лв., ДДС 1524,57 лв., или общо ДДС за двете стоки 25 445,66 лв. За длъжник за заплащане на възникналото задължение е посочен превозвача по транзитна операция Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - E. R. Logistic SRL, Румъния, a жалбоподателят Zollmax Transit Logistic GmbH - отговорно лице по Т2 с МRN 23ВG00400621753995 - солидарно отговорeн за задълженията съвместно с превозвача на основание чл. 233, параграф 1 от Регламент 952/2013 г., както и чл. 83. ал. 2 от ЗДДС.

Горепосоченото решение е обжалвано и потвърдено с Решение Р-463/32-1088853/21.11.2024 г. на директора на Агенция Митници .

Първоинстанционният съд е развил съображения за материална законосъобразност на обжалваното решение на митническия орган. Приел е, че титулярят на задействания вътрешен съюзен транзит е Zollmax Transit Logistic GmbH, който не е предприел изискуемото поведение съгласно разпоредбата на чл. 233, § 1 от Регламент 952/2013, предвид което за стоката, поставена под режим Т2 с МРН 23ВG00400621753995, на основание чл. 79, пар. 1, б "а" от Регламент 952/2013 и чл. 54, чл. 16, ал. 4 и чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, възниква задължение за заплащане на публични държавни вземания за ДДС. Според съда без значение за задължението за ДДС в посочения размер е обстоятелството, че стоката е била открадната.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 227, § 1 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/ (Регламент /ЕС/ 952/2013) под режим вътрешен транзит и при условията, предвидени в параграф 2, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките. В § 2 на същия член са посочени начините, по които се осъществява движението на стоките по смисъла на § 1. Не е спорно по делото, че в разглеждания казус движението на стоките се е осъществявало под режим вътрешен съюзен транзит (декларация Т2 с МRN 23ВG00400621753995).

Съгласно член 1, § 1 и 2 от Конвенция за общ транзитен режим (наричана по- долу Конвенцията) конвенцията въвежда мерки за превоза на стоки под режим транзит между Общността и страните от ЕАСТ (РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА ИСЛАНДИЯ, КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ), както и между самите държави с общ транзитен режим, включително където е приложимо на претоварени, повторно експедирани или складирани стоки, чрез въвеждане на общ режим транзит, независимо от вида и произхода на стоките. Без да се засягат разпоредбите на конвенцията и по-специално тези относно гаранциите, стоките движещи се в рамките на Общността се третират като поставени под режим съюзен транзит.

Съгласно чл. 2, § 4 от Конвенцията специалните условия, посочени в конвенцията относно прилагането на режим Т2 за стоки важат и по отношение издаването на документи, удостоверяващи митническия статус на съюзни стоки, като стоките, за които обхванати от документа, се обработват както превозваните съгласно режим Т2 стоки, освен когато не е необходимо документът, удостоверяващ митническия статус на съюзни стоки да ги придружава.

Легална дефиниция на съюзни стоки е дадена в чл. 5, т. 23 от МКС (по същия начин чл. 2, § 3, б. а от Конвенция за общ транзитен режим). Съюзни стоки означава стоките, които попадат в една от следните категории:

а) стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза;

б) стоките, въведени на митническата територия на Съюза от държави или територии извън тази територия и допуснати за свободно обращение;

в) стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б)

По делото не е спорно, че процесните стоки са произведени в Румъния. Не са наведени твърдения, че съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза. В чл. 153 от МКС е уредена презумпция за митнически статус на съюзни стоки. Посочено е, че се приема, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в § 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. В специфични случаи, стоките, изцяло получени на митническата територия на Съюза, нямат митнически статус на съюзни стоки, ако са получени от стоки на временно складиране или стоки, поставени под режим външен транзит, режим складиране, режим временен внос или режим активно усъвършенстване.

В чл. 154 от МКС са посочени случаите, в които съюзните стоки загубват митническия си статус на такива. Уредено е, че съюзните стоки променят статуса си на несъюзни стоки в следните случаи: а) когато са изведени от митническата територия на Съюза, доколкото не се прилагат правилата за вътрешен транзит; б) когато са били поставени под режим външен транзит, режим складиране или режим активно усъвършенстване, доколкото това е разрешено от митническото законодателство; в) когато са били поставени под режим специфична употреба и впоследствие са изоставени в полза на държавата, или са унищожени и са останали отпадъци; г) когато декларацията за допускане за свободно обращение е анулирана след вдигане на стоките. Не са събрани доказателства в хода на производството да е налице някоя от предпоставките, посочени в чл. 154, б. а до г за загуба на статуса съюзни стоки по отношение на процесните стоки.

С оглед на изложеното и на факта, че стоките са поставени под режим Т2 (вътрешен съюзен транзит), по делото е установено, че стоките, описани в МРН 23ВG00400621753995, са съюзни стоки по смисъла на МКС. В допълнение следва да се посочи, че данните от декларацията за вътрешен транзит са доказателство за съюзен статус, тъй като под режим вътрешен транзит може да се поставят само съюзни стоки. Затова при представяне на декларация Т2 митницата може да приеме, че тези стоки имат съюзен статус (в този смисъл и чл. 199, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).

В чл. 2, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност е посочено, че с ДДС се облагат: а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество; б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка . в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество; г) вносът на стоки .

С оглед на фактите по делото и правните основания, посочени в обжалвания административен акт, следва най напред да се разгледа въпросът дали стоките, разглеждани по делото са предмет на внос по смисъла на чл. 2, § 1, б. г от Директива 2006/112/ЕО (в този смисъл и т. 41 от решение на СЕС, Profitube, C165/11, EU:C:2012:692; т. 48 от решение на СЕС от 15 май 2014 година, X BV, C480/12, ECLI:EU:C:2014:329). Съгласно чл. 30 от Директива 2006/112/ЕО Внос на стоки означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора. Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.

Дефиницията на понятието митническа територия на съюза се намира в чл. 4, § 1 от МКС, а в § 2 на същия член са посочени териториите, включително техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство, които се намират извън територията на държавите членки, които се считат за част от митническата територия на Съюза, като се имат предвид приложимите за тях конвенции и договори. Именно териториите по § 2, чл. 4 от МКС визира чл. 30, § 2 от Директива 2006/112/ЕО с израза идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността .

Стоките, които напускат митническата територия на Съюза и са с местоназначение държава, която не е членка на Съюза, трябва да са поставени под режим износ. Това е сторено с износна митническа декларация с МRN 23RОТМ8720Е0045980/21.02.2023 г. (л. 75, превод на л. 132 от първоинстанционното дело). Съюзни стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия, когато са поставени под режим вътрешен транзит. Режимът Т2 (вътрешен транзит) се прилага и за стоки, придвижвани от Съюза към държава с общ транзитен режим, когато той следва режим износ.

Режимът транзит ще завърши, а задълженията на титуляря на режима ще бъдат изпълнени, когато стоките, поставени под този режим, придружаващите документи за транзита и останалата изисквана информация бъдат представени в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство (чл. 8 от допълнение I от Конвенцията и чл. 233, § 1 и 2 МКС). На практика завършване на режима означава представяне на стоките, придружаващите документи за транзита и останалата изисквана информация в получаващото митническо учреждение. От правна гледна точка това означава, че представянето е извършено в съответствие с нормативната уредба на съответната процедура стандартна или опростена. И двете действия са отговорност и основно задължение на титуляря на режима. Със завършването на режима транзит титулярят на режима се освобождава от произтичащите от режима задължения.

Не е спорно по делото, че транзитната операция Т2 с МРН 23ВG00400621753995 не е завършена съгласно чл. 233, § 1 от Митническия кодекс на Съюза (Регламент /ЕС/ 952/2013), според който титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките, което задължение в процесния случай не е изпълнено именно от титуляря на режима Zollmax Transit Logistic GmbH.

Всички ситуации, в които митницата вече не е в състояние да гарантира спазването на митническите норми, и според случая на останалите приложими за стоките разпоредби, могат да бъдат обхванати от понятието неправомерно отклоняване . В конкретния случай стоките не са получени в получаващото митническо учреждение, т.е. по делото е доказано, че е налице неправомерно отклоняване . Това установяване не се променя от факта, че стоките са откраднати (липсващи стоки).

Що се отнася до задължението за плащане на ДДС, следва да се посочи, че съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС. Съгласно член 70 от тази директива данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС ДДС при внос и митата имат сходни основни характеристики, доколкото двете публични вземания възникват при внос на стоки в Съюза и последващо допускане на тези стоки в икономическо обращение в държавите членки. Тази успоредност се потвърждава от обстоятелството, че член 71, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да обвържат данъчното събитие и изискуемостта на ДДС при внос с митническото събитие и изискуемостта на митата (решение от 3 март 2021 г., Hauptzollamt Mьnster /Място на възникване на ДДС/, C7/20, EU:C:2021:161, т. 29, решение от 7 април 2022 година, C489/20, ECLI:EU:C:2022:277, т. 46 и т.47 и цитираната съдебна практика).

Така задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС (решение от 3 март 2021 г., Hauptzollamt Mьnster /Място на възникване на ДДС/, C7/20, EU:C:2021:161, т. 30, решение от 7 април 2022 година, C489/20, ECLI:EU:C:2022:277, т. 48 и цитираната съдебна практика).

В случай като настоящия вътрешен съюзен транзит (декларация Т2), съчетан с износ, при който събитията, които водят до възникването на задължение, са се случили в Съюза (стоките са откраднати по време на почивката на водача на път II-55, при км. 08+300, общ. Велико Търново, видно от удостоверение с рег. номер ЗМ-224/25.02.2023г., издадено от разследващ полицай при ОД МВР Велико Търново л. 72 първоинстанционното дело), няма дължими мита, тъй като това са съюзни стоки няма промяна на статуса на стоките. С оглед на това не е доказано по делото процесните стоки да са предмет на внос по смисъла на чл. 30 от Директива 2006/112/ЕО. Следователно при липса на внос към датата на настъпване на фактите по делото, разглежданите стоки не са подлежали на облагане с ДДС на основание чл. 2, § 1, б. г от Директива 2006/112/ЕО, респективно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС (в този смисъл решение от 2 юни 2016 г., Eurogate Distribution GmbH, C226/14 и C228/14, ECLI:EU:C:2016:405, т.67, решение от 8 ноември 2012 г., Profitube, C165/11, EU:C:2012:692, т. 48 и цитираната съдебна практика).

С оглед на гореизложеното настоящия касационен състав намира, че така описаната фактическа обстановка не кореспондира с посочените от органа правни основания (чл. 19. ал. 1 ЗМ, чл. 233, параграф 1 и 3, чл. 79, параграф 1 , буква а и параграф 3, буква а , чл. 114, параграф 1 и параграф 2 от Регламент 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 16, ал. 4, чл. 59, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 ЗДДС), които имат отношение към облагане на вноса. Посочените от митническия орган разпоредби на чл. 79, § 1, буква а и § 3, буква а от Регламент 952/2013 се отнасят до митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. В конкретния случай няма събрани по делото доказателства процесните стоки да са несъюзни стоки . В тази връзка следва да се посочи, че Решение 36 от 5.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 3434/2021 г., I отд. и посочената практика на СЕС, на които се позовават както митническия орган, така и първоинстанционният съд, са неотносими към конкретния казус, тъй като в тях се обсъжда единствено външен съюзен транзит, а в настоящия спор се разглежда вътрешен съюзен транзит на съюзна стока, съчетан с износ.

В случая посочените от административния орган правни основания обосновават предпоставките за наличие на основание за облагане на вноса по чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Това правно основание обаче, както беше посочено по-горе, е неотносимо към процесното производство, тъй като не са събрани доказателства по делото да е налице внос на стоки по смисъла на чл. 30 от Директива 2006/112/ЕО, респективно чл. 16 от ЗДДС.

Митническият орган е посочил, че е налице неправомерно отклонение от режим транзит и е определил задължение за ДДС, но е квалифицирал облагането с ДДС с неотносими правни норми, регламентиращи облагане при внос. Това прави невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и препятства правото на защита на титуляра на режима. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, но неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ответника по касация не се дължат разноски.

Основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Процесуалният представител е представил списък с разноски, както пред настоящата инстанция (л. 27), така и пред първостепенния съд (чл. 151 от първоинстанционното дело). Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 6845,41 лева за всяка инстанция е за процесуално представителство от двамата адвокати, подписали както първоинстанционната, така и касационната жалба. Налице са основания да бъде намалено адвокатското възнаграждение по направеното от процесуалния представител на ответника по касация възражение за прекомерност. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че в полза на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 5 371,30 лв. за всяка инстанция. Не следва да бъде присъдена претендираната пред първоинстанционния съд сума за разход за превод на документи в размер на 478,14 лева, тъй като по делото не са налице доказателства за реалното заплащане. С оглед на така изложеното на касатора следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 10 996,20 лева за двете съдебни инстанции, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция по 5 371,30 лева, 50 лв. държавна такса за разглеждане на делото пред Административен съд София- град и 203,60 лева държавна такса за разглеждане на делото пред Върховния административен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение