Решение № 10339 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ--Пловдив против решение № 3630 / 27.03.2026 г. по адм. дело № 2149/ 2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което по жалба на Н. С. П. е отменено негово решение № 2153-15-233/16.08.2024г. за отхвърляне жалбата на П. против разпореждане [номер] /протокол №N01207/03.06.2024г./ на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив за отпусната пожизнена пенсия за общо заболяване, считано от 25.12.2023година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.70, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата на Н. П. срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът– Н. С. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмен отговор, в който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като се присъдят направените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е основателна. С оспореното решение № 3630 / 27.03.2026 г. по адм. дело № 2149/ 2024 г. Административен съд-Пловдив е отменил по жалба на Н. С. П. решение № 2153-15-233/16.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер] /протокол №N01207/03.06.2024г./ на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив за отпусната пожизнена пенсия за общо заболяване, считано от 25.12.2023година. От фактическа страна е прието за установено, че касаторът П. е подал заявление рег.№ 9019-15-946/15.12.2023г., вписано под рег.№ 2112-15-2858/18.12.2023г., за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложено ЕР №94310/210/01.11.2023година на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД за ТНР 50% без чужда помощ, начална дата на инвалидизиране 20.06.2023г. В ЕР е посочено, че датата на инвалидизиране е определена от датата на медицинското направление за ТЕЛК, т.к. лицето работи. Във връзка с искане за поправяне на техническа грешка, депозирано от МК при ТП на НОИ-Пловдив, е издадено ЕР № 90798/39 от 23.02.2024г. на ТЕЛК, с което е определена начална дата на инвалидизиране на Н. П. 25.11.2023година, като е посочено, че това е датата на края на получаване на парично обезщетение поради отпуск по болест, защото лицето е имало непрекратен трудов договор и е било във временна неработоспособност от 24.10.2023г до 24.11.2023г. С последващо ЕР № 91323/65/02.04.2024г. на ТЕЛК е потвърдена 50% ТНР и е определена датата 25.12.2023г. за начална дата на инвалидизирането. Така издаденото ЕР на ТЕЛК е влязло в сила. С разпореждане [номер]/протокол N0120701207/03.06.2024г на ръководител ПО на Н. П. е отпусната лична пожизнена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е посочена дата на инвалидизиране 25.12.2023г. Недоволен от разпореждането в частта за определената начална дата на инвалидизиране, П. е обжалвал на 12.08.2024г. така издаденото разпореждане, като е посочил в жалбата си, че към 01.11.2023г е бил работещ по трудов договор и в отпуск по болест от 26.10.2023г до 24.11.2023година. С процесното решение № 2153-15-233/16.08.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата и потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно. Изложени са мотиви, че началната дата на инвалидизиране е определена съобразно влязло в сила ЕР на ТЕЛК, поради което не може да се приеме датата 20.06.2023г. По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение за размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора в различни варианти с оглед датата на инвалидизиране, е прието при оспорване от страна на административния орган. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал.5 от НМЕ, а не тази на чл. 70, ал. 2 от наредбата, която са приложили административните органи. Позовава се на приетото заключение на проведената СИЕ, съгласно което към дата 20.06.2023г., която е първоначално приетата дата на инвалидизиране в ЕР на ТЕЛК94310/210 от 01.11.2023г., Н. П. не е работил по трудови правоотношения, а е имал такива като социален асистент по договор с Община Пловдив за времето 01.07.2023г. до 24.12.2023 г. Според съда съществено е било здравословното състояние на касатора непосредствено след временната му неработоспособност, а инвалидизацията е с оглед водещото му заболяване на, което е с давност от 2017 година. Затова счита, че органът по осигуряване неправилно е извел тълкуването, че не може датата на инвалидизиране да бъде 20.06.2023г, каквато е посочена в ЕР на ТЕЛК от 01.11.2023г. Следващите ЕР на ТЕЛК за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на датата на инвалидизиране са приети за нищожни като издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед на което съдът не зачита предвидените с тях правни последици. С тези мотиви решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив като материално незаконосъобразно е отменено и и преписката е изпратена на административния орган за определяне на коректна дата на инвалидизация съобразно дадените указания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 72 КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50% и над 50% ТНР вид и степен на увреждане. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ. Когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове /ал. 2/. Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация включително и от документите за трудов стаж /ал. 3/. Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК /ал. 4/. Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването /ал. 5/. Съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО, разпорежданията за отпускане на лични пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към съответното ТП на НОИ. Нормата на Чл. 113, ал.1 от Закона за здравето предвижда, че органите на медицинската експертиза, сред което е медицинската комисия към ТП на НОИ, могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В случая, в срока за произнасяне по заявлението за отпускане на инвалидна пенсия на Н. П., е приложена хипотезата на връщане за отстраняване на грешка в ЕР №94310/210/01.11.2023година на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД. В резултат от провеждане на процедурата с влязло в сила ЕР № 91323/65/02.04.2024г. на ТЕЛК е определена датата 25.12.2023г. за начална дата на инвалидизирането на Н. П.. С оглед цитираната нормативна уредба неправилно първоинстанционният съд е приел, че ЕР на ТЕЛК за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на датата на инвалидизиране са нищожни без да изложи конкретни мотиви в какво се състоят съществените процесуални нарушения и защо дисквалифицират ЕР като валидни административни актове. В тази връзка следва да се подчертае, че по принцип същественото нарушение на процесуалните правила е основание за незаконосъобразност, по която съдът не може да се произнася инцидентно, ако актът не е бил оспорен по предвидения в закона ред и в преклузивните срокове. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза (каквото е ЕР на ТЕЛК), които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Следователно като е приел различна от посочената във влязлото в сила ЕР на НЕЛК дата на инвалидизиране на Н. П., административният съд е постановил своето решение при неточно прилагане на материалния закон. По делото безспорно се установява, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в рамките на тяхната материална компетентност, в изискуемата форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения съдебното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на Н. С. П. срещу решение № 2153-15-233/16.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане [номер] /протокол №N01207/03.06.2024г./ на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив. Предвид изхода на спора ответникът има право на поисканите разноски за касационната инстанция в размер на 143.16 евро - държавна такса в размер на 102.26 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро, определен на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал.3 АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на НОИ.