Решение № 3540 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2019 г.

Решение № 3540 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Р. Шуманова, С. Шуманов и Г. Шуманова и тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Атанасова, срещу решение № 496 от 9.04.2019 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. на Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ЛС - 01 – 1729 от 9.07.2018 г. на Кмета на община Самоков, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Метална конструкция върху бетонови основи", намиращ се в ПИ идентификатор № 15285.8.494 по кадастралния план на с. Говедарци, общ. Самоков, изпълнен без строителни книжа. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че спорният обект е търпим строеж, за който е издадено удостоверение за търпимост. Твърдят, че сградата, за която е издадено същото съществува на място и е извършен ремонт на селскостопанска постройка, а не нов строеж. Твърдят, неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като навеждат такива, а именно неуведомяване на всички заинтересовани лица при образуване на административното производство, необсъждане на наведените възражения в административното производство. Твърдят и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е уважил оспорването от тях на изслушаната СТЕ, като изразяват съмнение досежно компетентността на вещото лице и това, че същото не е посетило строежа на място. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя заповедта или алтернативно искат да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Оспорват решението и досежно осъждането им да заплатят разноски на община Самоков в размер на 300 лв. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в изискуемата форма и реквизити и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен нов строеж без разрешение за строеж и строителни книжа. Приел е че от приетата по делото СТЕ безспорно е установено изграждането на изцяло нова конструкция на мястото на съществуваща преди това селскостопанска сграда, която е била напълно разрушена и от която са останали само бетонните фундаменти, върху които към момента на проверката и огледа, извършен от вещото лице, се е изграждала новата стоманена конструкция. Посочил е, че това е била причината за отмяна на удостоверение за търпимост № УТ – 36 от 12.06.2018 г., издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за селскостопанска сграда от 633 кв. м. Поради това съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел Бързанов, тъй като са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че е неоснователно възражението, че извършеното представлява текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като е установено, че се изгражда изцяло нова метална конструкция. Приел е и че тъй като е установено, че строителството се извършва в момента на съставяне на констативния акт, не са налице времевите условия за прилагането на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС София област не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Установява се, че вещото лице, както е поставена и задачата на експертизата е извършило оглед и на място, което потвърждава и в открито съдебно заседание. Правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като дадените от него показания касаят минал период, както и поради това, че противоречат на другите събрани по делото доказателства. Неоснователно е и възражението на касаторите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че е била оспорена приетата по делото експертиза и не е назначена повторна такава. Видно то протокола за проведеното последно съдебно заседание, действително СТЕ е оспорена от процесуалния представител на касатора, но не е поискано назначаването на допълнителна и повторна СТЕ, като е налице изявление преди да бъде даден ход по същество на делото, че страните, включително жалбоподателите нямат повече искания за събиране на доказателства. В тази връзка и не е допуснато нарушение от съда, доколкото от събраните в хода на производството доказателства безспорно са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението на касаторите за допуснати такива, тъй като не са били изслушани при издаване на заповедта. Това не е нарушение от категорията на съществените, тъй като с приключване на административното производство не се преклудират правата им да наведат всички свои възражения, включително и в съдебното производство, което те са и направили. Правилно АССО е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съществуващата на мястото стара стопанска сграда е била премахната и на нейно място е изграден спорният и нареден за премахване строеж. За пълнота следва да се посочи, че представената в настоящото производство съдебно – техническа експертиза по друго дело, която не следва да се цени, е била изготвена към месец януари 2018 г., а установяването, че старата стопанска сграда не съществува и на нейно място е ситуиран нов строеж, е установено по – късно, а именно към м. юни 2018 г. Т. е. не е оборено установеното от административния орган и от съда, че на място е изграден нов строеж без изискващите се строителни книжа. В тази връзка и след като е установен безспорно нов строеж, съответстващ на описаното в оспорената заповед и извършен без строителни книжа, е правилен извода на съда за законосъобразност на заповедта, с която е наредено премахване на същия. Правилен е и извода на съда, че в случая са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че спорният строеж е изграден много след изтичане на сроковете по посочените разпоредби, поради и което същият не може да се приеме за търпим и неподлежащ на премахване. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оспорването й. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По наведените възражения в касационната жалба за неправилност на решението в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Община Самоков разноските по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, жалба на касаторите в това производство срещу решението на АССО в частта за разноските следва да се разгледа като искане за изменение на посоченото решение в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по искането е съдът, който е постановил решението, в случая Административен съд София област, поради това производството жалбата в тази й част следва да се изпрати на АССО за произнасяне съгласно изложените мотиви. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община Самоков сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК от Върховният административен съд, състав на второ отделение,