Решение № 7335 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2016 г.

Решение № 7335 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Н. Б." АД, представлявано от изпълнителния директор Х. К. П. С., чрез процесуален представител адв. К. К., срещу решение № 1491/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 10265/2015 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени ревизионен акт № Р-29-1400140-091-001/30.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" /ГДО/ на НАП, в частта му, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО върху стойността на предоставени на работници и служители безплатни продукти, собствено производство, за месеците април и декември на всяка от годините 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и акцесорни задължения за лихви върху осигурителните вноски, в общ размер на 160 824,81 лв., потвърден в оспорената част с Решение № 1415/15.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Н. Б." АД, представлявано от изпълнителния директор Х. К. П. С. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-29-1400140-091-001/30.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД "ГДО" на НАП, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО върху стойността на предоставени на работници и служители безплатни продукти, собствено производство, за месеците април и декември на всяка от годините 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и акцесорни задължения за лихви върху осигурителните вноски, в общ размер на 160 824,81 лв., потвърден в оспорената част с Решение № 1415/15.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. След анализ на съвкупния доказателствен материал, съобразявайки заключението на вещото лице, по назначената съдебно - счетоводна експертиза, прието като пълно, обосновано и неоспорено от страните, решаващият съд приема за установено, че по реда на чл. 31 от Колективния трудов договор оспорващият е осигурявал безплатни продукти на работниците и служителите на определена стойност по списък за Коледа/Р. Х. и Великден. От ревизираното лице са представени справки за изплатени трудови възнаграждения, начислени и преведени осигурителни вноски за фондовете ДОО, ЗО, ДЗПО /УФ и ППФ/ и ГВРС за периодите от 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г., колективни трудови договори за периодите от 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г., справки за изплатени продукти в натура за Великден и Коледа/ Р. Х., представляващи списъци с имената на работниците и служителите. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд намира, че от материалноправна страна е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/. Осъществен е и съставът на чл. 6, ал. 11 от КСО (в приложимата редакция, сегашна ал. 12, доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), която постановява, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", определени съответно по реда на ал. 3 и 5. По реда на чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, вземанията за невнесени вноски за ДОО, ДЗПО - УФ и ЗО се събират с лихва. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Страните не спорят по фактите. Спорен от правна страна е въпроса досежно законосъобразността на определените допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО върху стойността на предоставените на работниците и служителите безплатни продукти. Правилни и законосъобразни са доводите на ответника по касация досежно валидността на ревизионния акт, предвид приетото тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на Върховния административен съд на Р. Б. - ОСС от I и II колегия, по тълкувателно дело № 10/2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Настоящият състав не споделя възраженията на касатора, съгласно които стойността на предоставените безплатни продукти, собствено производство, на работниците и служителите на дружеството по повод празнични дни не е част от осигурителния доход, защото предоставянето им не било обвързано с положения труд по трудово правоотношение и съответно не било доход от извършена трудова дейност. Ирелевантни са и твърденията, че с получаването на безплатни продукти служителите давали своя личен принос в популяризирането на произведените от работодателя продукти, доказвайки своята лоялност към него. С колективните трудови договори от 19.12.2007 г., 18.12.2007 г. и 30.12.2011 г. страните са се договаряли работодателят да осигурява на работниците и служителите в компанията безплатни продукти на стойност 40,00 лв. за Коледа/Р. Х. и Великден и това споразумение е част от раздела "Социални разходи" или "Социално осигуряване и подпомагане" в договорите за всяка една от годините, в обхвата на ревизирания период. Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3). Социално - битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от Кодекса на труда (КТ). В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използуват за други цели (ал. 2). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др. Съгласно чл. 6, ал. 11 /сегашна ал. 12 - изм. и доп., ДВ., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3 и 5. На основание чл. 6, ал. 13 КСО /сегашна ал. 14 - изм. и доп., ДВ., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ е приета Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. /НЕВДПОВ/. В чл. 2, ал. 2 и 3 от същата са посочени изчерпателно средствата за предоставени социални разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Въз основа на гореизложеното, решаващият съд правилно приема, че процесните продукти на "Н. Б." АД, ", предоставяни ежегодно през ревизирания период на служителите и работниците на дружеството за Коледа/Р. Х. и Великден, представляващи напитки - кафе, кулинарни продукти - миксове и супи на прах, захарни изделия -шоколади, бонбони, вафли, зърнени закуски и др. не попадат в нито едно от посочените изключения по ал. 2 и ал. 3 на чл. 2 от НЕВДПОВ, а могат да се характеризират единствено като такива по чл. 2, ал. 1 - социални разходи за работодателя, предоставяни в натура. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, обусловено от неправилно тълкуване и прилагане на понятието "периодично" плащане - в противоречие с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС във вр. чл. 46 ЗНА и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА. Правилни са изводите на решаващия съд, формирани въз основа на събраните доказателства, съобразно които е установена периодичността на разхода във връзка с предоставянето на безплатни продукти собствено производство от жалбоподателя на неговите работници и служители, а именно всяка година, непосредствено преди Коледа / Р. Х. и Великден, предварително обявени за национални празници по чл. 154 от КТ. Следователно, случайният характер на събитията е изключен. Неотносими според настоящата инстанция са тълкуванията за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тъл. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС. В КСО действително липсва легално определение на понятието "периодични социални разходи, изплатени в натура", но решението, съдържащо тълкуване на "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД в облигационното право, което е подотрасъл на гражданското право е неприложимо в осигурителните правоотношения досежно задължителното обществено осигуряване, които са публичноправни по своя характер. Предвид гореизложеното, правилни са изводите на решаващия съд, че раздаването на продукти в натура по повод на празничните дни няма характер на случайно събитие, тъй като те са предварително обявени за официални празници и е предварително известно на страните по колективните трудови договори, че тези празници се честват всяка година. Предоставяйки безплатните продукти, собствено производство, на еднаква стойност на работниците и служителите, отначало без да се води отчетност срещу подпис, а след това по списък и срещу подпис, работодателят изпълнява условието за пряко предоставяне. Неоснователни са касационните възражения за липса на правна връзка между положен труд за съответния месец и раздаването на безплатни продукти от дружеството. В хипотезиса на нормата на чл. 6, ал. 11 от КСО (в приложимата редакция, сегашна ал. 12, доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не е установено като задължителна предпоставка за възникване на задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, наличието на правна връзка между непосредствено положен труд и предоставените средства. Лицата, посочени в таблица 4 от заключението на вещото лице, отсъстващи от работа през съответните месеци поради настъпили различни осигурени социални рискове, са работници и служители на дружеството във валидно трудово правоотношение към момента на предоставяне на продуктите в натура, поради което те се явяват лица по чл. 4, ал. 1 КСО и по отношение на тях се разпростира и действието на колективните трудови договори, въз основа на които са извършени социалните разходи. Предвид обстоятелството, че предмет на ревизионния акт, в оспорената част, са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО върху стойността на безплатните продукти, предоставени само на работници и служители на дружеството, ирелевантни са доводите относно служителите в охранителни фирми, работещите в стола на дружеството и служители на външни фирми. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Фактите по делото са точно установени. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Налице са достатъчно и годни за установяване на релевантните факти доказателства. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,