Решение № 13021 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2014 г.

Решение № 13021 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Николай Георгиев Недялков и Богомилка Севастакиева Недялкова, двамата от гр. София против решение № 1381 от 18.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2506 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неговата недопустимост и неправилност - касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се неговото обезсилване, респ. отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кмет на община Приморско не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № 88/10.02.2012 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е разпоредено изземване на имот - частна общинска собственост, представляващ ПИ 37023.501.407 по кадастралната карта на гр. Китен. Съдът в мотивите си е приел, че е бил сезиран с жалба за обявяване на нищожност на оспорения индивидуален административен акт, развил е доводи за липса на пороци, водещи до нищожност на същия и произнасяйки се по същество е отхвърлил жалбата. В мотивите, също така, е изтъкнал, че актът е бил съобщен на страните надлежно, съобразно правилото на чл. 61, ал. 3 АПК, както и че жалбата е подадена извън преклузивния 14-дневен срок за оспорване на акта като незаконосъобразен, но, тъй като оспорването е по чл. 149, ал. 5 АПК, то срокът по ал. 1 на чл. 149 АПК не следва да се прилага. Решението на Административен съд - Бургас е валидно и допустимо, а като краен резултат, съобразно очертания в жалбата предмет на спора - неправилно, постановено в нарушение с приложимия материален закон - чл. 65 от ЗОбС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от съдържанието на жалбата, по-точно от петитума на същата, Административен съд - Бургас е сезиран с оспорване законосъобразността на заповед № 88/10.02.2012 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е разпоредено изземване на имот - частна общинска собственост, представляващ ПИ 37023.501.407 по кадастралната карта на гр. Китен. Въпреки, че в обстоятелствената част на жалбата се навеждат твърдения за нищожност на оспорения акт, петитумът на жалбата не съдържа искане за обявяване нищожността на акта, а с него се иска отмяната му поради незаконосъборазност при наличие на основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 149 АПК формите на незаконосъобразност на административния акт са две - унищожаемост, при наличие на която, съобразно чл. 173 АПК актът подлежи на отмяна, и нищожност, която съдът обявява с решението си. Искането за отмяна на акта като незаконосъобразен по чл. 149, ал. 1 АПК задължава съда служебно, съобразно чл. 168 АПК, да извърши проверка за наличие на пороци на всички основания по чл. 146 АПК и при констатиране на порок, водещ до нищожност на акта, като напр. липса на компетентност / чл. 173, ал. 2 АПК/ да обяви същата с решението си и без да е налице искане за това /чл. 168, ал. 2 АПК/. В случай, че не констатира порок, водещ до нищожност съдът се произнася по искането за отмяна на акта. Нормата на чл. 149, ал. 5 АПК урежда самостоятелно право на защита срещу нищожните административни актове чрез оспорването им на това основание, което не е ограничено във времето със срок. Условие за допустимостта на жалбата е липсата на проведен контрол за законосъобразност на административния акт. За да е налице правното основание по по чл. 149, ал. 5 АПК искането за обявяване нищожност на акта следва да е формулирано изрично в петитума на жалбата. При липса на изрична формулировка за обявяване на нищожност на акта, оспорването се приема като такова по чл. 149, ал. 1 АПК. Неправилна е преценката, че съдът е сезиран с жалба по чл. 149, ал. 5 АПК. административният съд в случая е бил сезиран с оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото това е формулираният от жалбоподателя петитум, и, макар да е извършил проверка само за валидност на акта, без да е проверявал законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК, с диспозитива на решението се е произнесъл в по предмета на оспорване, като е отхвърлил подадената жалба против заповед № 88/10.02.2012 г. на кмета на община Приморско. Съобразно очертания в жалбата предмет на оспорване, съдът е бил длъжен да обсъди налице ли са основанията за незаконосъборазност на акта, посочени в чл. 146 АПК. Липсата на мотиви, макар диспозитивът на съдебното решение да сочи изрично произнасяне по този въпрос, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява основание за отмяна на съдебния акт. По тази причина съдебното решение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по жалбата. В рамките на контрола за законосъборазност по чл. 149, ал. 1 АПК съдът следва да извърши преценка за допустимост на жалбата с оглед на изискванията за спазване на срока за обжалване и в случай, че оспорването е просрочено - да приложи нормата на чл. 159 АПК. При преценката за допустимост, съдът следва разгледа въпроса дали съобщаването на акта е извършено съобразно правилата на чл. 61 АПК, притежава ли административния орган дискреционна власт да избере един от предвидените в АПК начини на съобщаване или предвидените способи следва да се осъществят в тяхната законова последователност. Предвид изложеното, Върховният административен съд