Решение № 2000 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2008 г.

Решение № 2000 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 2, т. 8 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пенко Горанов Пенков от гр. Севлиево против заповед № К-1267 от 29.02.2008 г на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на полицейски инспектор, VI степен в РПУ - Севлиево - Областна дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР, категория Г-III степен. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, необоснована е. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министърът на вътрешните работи, в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя Пенко Горанов Пенков, държавен служител в МВР - полицейски инспектор VI степен в РПУ -Севлиево, дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 11.12.2007 г. около 23.15 ч. е управлявал лек автомобил "Мерцедес", с ДКН № ЕВ 9090 АМ, предизвикал е пътнотранспортно нарушение, осуетил е извършването на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не се е явил на медицинско изследване и химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта с което е нарушил т. 7, т. 8 и т. 17 от Етичния кодекс, допуснал е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 7.03.2008 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-11/2.01.2008 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, лично на 8.01.2008 г. и в писмена покана от същата дата, също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 11.01.2008 г. писмени обяснения същият е посочил, че за възникналия инцидент е уведомил КАТ, но не е дал кръвна проба тъй като боледува от диабет, а в момента на инцидента и от пневмония, вземал лекарства. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка № 2233 от 22.01.2008 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. Върху справката служителят е отбелязал, че възражения относно съдържанието ще представи в тридневен срок. В 3-дневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР допълнителни обяснения и възражения не са направени, за което е съставен протокол № 3019/28.01.2008 г. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № 3021 от 28.01.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 29.02.2008 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и още повече, че в жалбата същите дори не са конкретизирани. Основните му доводи се свеждат до обяснения относно фактическата обстановка и причините за отказа от кръвна проба. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и по-точно чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. Твърдението в жалбата, че причина за нарушението е заболяване което му е попречило на проверката с техническото средство, а така също и на даването на кръвна проба за изследване и установяване на употребата на алкохол са недоказани. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Жалбоподателят не може да преценява сам възможността да даде кръвна проба с оглед факта, че е боледувал към момента на нарушението. Той е следвало да се яви, а преценката е на съответното медицинско длъжностно лице. Обществото има изградено ясно отрицателно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключително високата степен на обществена опасност на такъв вид поведение още повече от страна на служители на МВР които са призвани да контролират и санкционират такова поведение. Служителите на МВР следва да имат едно определено поведение съобразно обществените морални норми, независимо дали това поведение е определено и конкретизирано в писмен документ и в тази връзка дали Етични кодекс е бил утвърден или не към момента на наказанието не прави оспорения акт незаконосъобразен. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК