Решение № 10024 от 9.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 7092 от 29.11.2021 г., постановено по адм. д. 6491/21 г. Административен съд София-град /АССГ/, е отменил по жалбата на РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД, гр. София, [ЕИК], ревизионен акт (РА) Р-22221320005125-091-001 от 16.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 834/01.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчния период м. 02.2020 г. в размер на 7030 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 716, 73 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Тодоров, в качеството му на директор на Д"ОДОП" - гр. София. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД, гр. София, чрез своя процесуален представител адв. Ц. Велкова, представя писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АССГ е отменил РА Р-22221320005125-091-001 от 16.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 834/01.06.2021 г. на директора на Д"ОДОП"- гр. София, с който на дружеството на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7030 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 716, 73 лв. по фактура 2000000012/11.02.2020 г., издадена от Бела-02 ЕООД с предмет строителни материали: варова мазилка, хидроизолиращ разтвор, декоративна структурна мазилка.

Първоинстанционният съд е изложил е мотиви, че РА е правно валиден като издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, съответно издаден при спазване на административно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът се е произнесъл на първо място по отношение на спорната фактура 2000000012/11.02.2020 г., издадена от Бела-02 ЕООД, като е посочил на л. 3 от решението, че на доставчика е извършена насрещна проверка, в резултат на която е представена процесната фактура, договор за доставка, споразумение за отложено плащане, уведомление, банкови извлечения и счетоводни документи. От договор за доставка от 01.02.2020 г. се установява, че РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД и Бела-02 ЕООД са уговорили по между си закупуването на конкретно посочени по вид и количество строителни материали, а именно декоративна структурна мазилка 25л. кофа /количество 100/; хидроизолиращ разтвор 25кг. чувал /посочено количество 300бр. / и варова мазилка 25кг. чувал (количество 300бр.). Уточнено е, че плащането следва да бъде извършено по банков път в 11 - месечен срок от датата на договора, като плащането е отложено със Споразумение за отложено плащане и договор за финансово обслужване от 07.09.2020 г., сключен между Бела-02 ЕООД и МЕТРОСИСТЕМ ДЗЗД, съгласно който изпълнителят се задължава, по нареждане на възложителя, да извършва плащания, както и да получава разплащания от негово име. Приложено е и уведомление до РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД, с което същото е уведомено, по коя банкова сметка следва да извърши разплащането. Представени са и банкови извлечения за осъществени разплащания от РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД на цялата стойност по фактурата, както и счетоводни регистри.

След това първоинстанционният съд е описал непризнатото извършване на ВОД от РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД към гръцкото дружество TRADE ONE MON I.K.E по фактура 2/11.02.2020 г., с която са описани идентични стоки по вид и количество с тези получени по фактурата, издадена от Бела-02 ЕООД, а именно декоративна структурна мазилка /количество 100/; хидроизолиращ разтвор /количество 300 и варова мазилка /количество 300/. На база на очертаната правна рамка съдът е изложил виждането си, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на ВОД към посочения получател в Република Гърция, обосновано с това, че по отношение на доставката са налице договор, заявка, писмено потвърждение и ЧМР, в които е налице идентично описание на стоките по вид и количество, както в документите представени за доставката, извършена от Бела-02 ЕООД, както и представените писмени доказателства от дружеството извършило транспорта /БолдиТРанспорт ЕООД, в т. ч. фактура за гориво, фактура за извършен транспорт, доказателства за собственост на ППС, с които е извършен транспорта и други/. Решаващият съд е обосновал изводите си и с позоваване на съдебната практика на СЕС /дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11 и др./ и ВАС, която безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост да извършат доставките.

Първоинстанционният съд е приел като краен извод, че констатациите на данъчните органи за липса на реална доставка са твърде формални, а наред с това е счел, че необосновано ревизиращите органи са стигнали до заключението, че извършените доставки от ревизираното лице не може да се квалифицират като ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган се необосновани на събраните по делото доказателства, поради което същият е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен.

Решението е правилно.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесната фактура и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото, изграден в съответствие с материалния закон.

1. По отношение на доставката от Бела-02 ЕООД по фактура 2000000012/11.02.2020 г.

Неоснователен е релевираният касационен довод, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства относно реалността на доставката от Бела-02 ЕООД. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е анализирал доказателствения материал по делото, което не следва да бъде преповтаряно от настоящата касационна инстанция. Като частни документи /договор, споразумение, уведомление, сертификат и счетоводни документи/ същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че съдът е зачел факта, че същите не са оспорени от приходната администрация, че са представени в хода на ревизията, както и че са обсъдени не само самостоятелно, а ведно с останалите факти и доказателства по делото. В този смисъл оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно ги е кредитирал, не могат да бъдат споделени.

Изложените твърдения в касационната жалба за липса на доказателства за прехвърляне на собствеността върху процесните стоки и тяхната индивидуализация са необосновани, тъй като видно от договора между Бела-02 ЕООД и РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД и всички документи, придружаващи процесната фактура 2000000012/11.02.2020 г., съществува пълна индивидуализация на процесните строителни материали по вид, количество, единична цена и обща стойност. Административният съд е съобразил също, че още в хода на ревизията е установено плащане по фактурата, което макар и със закъснение, е реално извършено, което е лишено от икономическа логика, ако доставките действително не са извършени.

Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.

1. По отношение на последваща облагаема доставка на стоки, декларирана като ВОД към гръцкото дружество TRADE ONE MON I.K.E.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спрямо ВОД на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. Предпоставките за прилагане на режима на ЗДДС за ВОД за дадена доставка са кумулативно наличие на следните условия: доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В случая касаторът поддържа, че ревизираното дружество не притежава документи, с които да удостовери извършването на ВОД за процесните стоки. Правилно АССГ е констатирал, че ревизиращите органи са пренебрегнали напълно множеството представени документи в т. ч. договор, заявка, писмено потвърждение, ЧМР, в които е налице напълно припокриване на описанието на стоките по вид и количество, както в документите представени за доставката, извършена от Бела-02 ЕООД. Нещо повече, игнорирани са и представените писмени доказателства от дружеството БолдиТРанспорт ЕООД извършило транспорта в т. ч. фактура за гориво, фактура за извършен транспорт, доказателства за собственост на ППС, с които е осъществен транспорта. В хода на ревизията РЕНТА КААР СЪРВИЗ 2018 ЕООД е представил всички необходими документи за доказване на вътреобщностна доставка на стоки според изискването на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Представената фактура обективира сключения договор за доставка на строителни материали, които са транспортирани от Република България до Република Гърция, видно от представената международна товарителница (ЧМР). Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Представеното по делото ЧМР доказва, че стоките са получени на територията на друга държава членка Република Гърция, като получаването на стоките е удостоверено с подпис или печат на гръцкото дружество в клетка 24 "Стоките получени", както правилно посочва АССГ.

Касационният жалбоподател се позоваването на отговорите на данъчната администрация в Република Гърция, приобщени с Протокол 1717859/23.12.2020 г., че гръцкото дружество TRADE ONE MON I.K.E е дерегистрирано на 19.11.2020 г. Правилно първоинстанционинят съд се обосновава, че процесната доставка е извършена на 11.02.2020 г. и към този момент не е спорно между страните, че гръцкия търговец е бил с валиден ДДС номер, като освен това същият е отразил придобиването в отчетния си регистър дневник за покупките.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретния случай за ревизираното дружество са налице всички законови предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Бела-02 ЕООД, както и че са налице несъмнени доказателства за последваща реализация на получените стоки. След анализ на наличните по делото доказателства е формирано съобразено със закона заключение, че правото на данъчен кредит е упражнено по реано осъществена доставка на стоки, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. ччл. 6 ЗДДС, както и че са спазени формалните предпоставки за извършване на ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,