Решение № 15601 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2014 г.

Решение № 15601 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (искане) на Александър Емилов Лозев, Валери Емилов Лозев и Емил Леков Лозев, тримата от гр. София, за отмяна на влезлите в сила решение № 7273 от 27.12.2012 г. по административно дело № 9158/2009 г. на Административен съд - София-град и решение № 6046 от 8.05.2014 г. по административно дело № 15944/2013 г. на тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд. Молителите се позовават на чл. 246, ал. 1 от АПК и твърдят, че съдът е разгледал делото, без да ги включи в производството и да ги призове, макар, че са съсобственици на имота, за който се спори, които съображения са относими към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Молят цитираните съдебни решения да бъдат отменени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с тяхно участие като заинтересовани страни. Ответницата Цветелина Борисова Ненкова от гр. София оспорва искането за отмяна като неоснователно, а останалите ответници не са изразили становище. Върховният административен съд в настоящият петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 7273 от 27.12.2012 г., постановено по административно дело № 9158 по описа за 2009 г., Административен съд - София-град е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-333/18.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при СО. Със заповедта, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, е одобрена поправка на кадастралния план за имоти пл. № 564 и № 565 за части от УПИ II-564 и УПИ III-565 в кад. лист 492 от кв. 83 м. "Овча купел" на гр. София и образуването на нов ПИ с пл. № 770, съгласно скицата-проект към заповедта. С решение № 6046 от 8.05.2014 г. по административно дело № 15944/2012 г. Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 7273/27.12.2012 г. по административно дело № 9158/2009 г. на Административен съд - София-град. Подаденото искане за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в предвидения в закона срок, но разгледано по същество, е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита и контрол срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличието на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Спорният в случая въпрос е дали молителите отговарят на условията на закона, за да им бъде уважено искането за отмяна в качеството им на трети лица. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не са участвали по делото - да не са били конституирани като страни в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащите отмяната (при условие, че са имали по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо тях - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за тях. По делото не е спорно, че молителите не са участвали както в административното производство по издаване на заповедта, предмет на административно дело № 9158/2009 г. на Софийския градски административен съд, така и в съдебното по оспорването й. Имотът, за чието образуване и нанасяне е издадена тази заповед, е съсобствен, а от представените с молбата за отмяна удостоверения за наследници е видно, че молителите са част от съсобствениците на този имот. Второто от изискванията, установени от законодателя, обаче не е налице по отношение на молителите. Дори и да се допусне, че административният акт (заповедта) е неблагоприятен за тях, това не важи за постановените във връзка с оспорването му съдебни решения. Постановените съдебни актове са благоприятни за молителите, доколкото охраняват техния интерес да не бъде процедирано по отношение на имот, правото на собственост върху който е налично в патримониума им, без тяхно участие. Предвид изложеното искането за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК се явява неоснователно и не следва да се уважава. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,