Решение № 4445 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16414/2010 г.

Решение № 4445 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16414/2010 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Иван Атанасов Вълчев от гр. Димитровград, против заповед № РД-46-286 от 20.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която е определен размерът на дължимото обезщетение - 313 дка, по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) по негово заявление вх. № 94-592 от 4.02.2008 г. като наследник на бежанеца Иван Тодоров Вълчев. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по отменителните основания на чл. 146, т. 1 - 5 АПК, като се иска отмяна на административния акт и признаване на право на обезщетение за пълния размер на посочените земи. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, представляван от юрк. Ненова, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК настоящият състав намира, че издаденият административен акт в оспорената част е незаконосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, предвид следното: Административното производство е образувано по искане от Иван Атанасов Вълчев, депозирано в Министерството на земеделието и храните на 4.02.2008 г., в качеството му на наследник на Иван Тодоров Вълчев, за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ без изрично посочване на вида на обезщетението - с поименни компенсационни бонове или със земя от държавния или общинския поземлен фонд. Със заявлението оспорващият е представил удостоверения за наследници на Иван Тодоров Вълчев, удостоверение за идентичност на имената на това лице с лице с име Иван Вълчев Тодоров и документи от Централния държавен архив - свидетелство за етническо малцинство, молба за ликвидиране и декларация за изселване, всички съхранявани в опис 12, фонд 719к на Централния държавен архив. С оспорената заповед при определяне на общия размер на дължимото обезщетение - 313 дка, на основание т. 29 от Правилата за работа на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не са включени площите на имотите от молбата за ликвидиране, в които има корекции и задрасквания. Съгласно приложимата в случая хипотеза на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", е дадено в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.). Доказването на тези предпоставки е в тежест на административния орган. Видно от данните по приложената административна преписка, административният орган е приел, че наследодателят на жалбоподателя е бил изселник, че е подал необходимите документи, както и че документите са в опис № 12 и следователно са приети от българската и гръцката държава, и е постановил обезщетение за част от имуществото, т. е. приел е, че наследниците му имат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Мотивите за издаване на обжалваната заповед се съдържат в протокол № 90/20.09.2010 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, одобрен от министъра на земеделието и храните. От последния се установява, че по преписка вх. № 94-592/4.02.2008 г. със заявител Иван Атанасов Вълчев, при определяне на общия размер на дължимото обезщетение не са включени площите на имотите от молбата за ликвидиране, в които има корекции и задрасквания, съгласно т. 29 от Правилата за работа на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, издадени на основание заповед № РД-46-559/8.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието. Комисията е определила на заявителя дължимо обезщетение в размер на 313 дка в с. М. Кирилово и е предложила на министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед в този смисъл, на основание чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ право на обезщетение имат българските лица или техните наследници, които не са получили облигации или не са били обезщетени по друг начин. Материята е доуредена в нормата на § 66 ПЗР на ПМС № 456/1997 г., в която е регламентирано, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Всички приложени със заявлението на оспорващия документи от Централен държавен архив са от опис 12, фонд 719к на ЦДА, които по аргумент от § 66 от ПЗР ППЗСПЗЗ удостоверяват, че жалбоподателя не е получил облигации и има право на обезщетение, при наличие на останалите предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. В случая на жалбоподателя е присъдено обезщетение, но не в пълен размер, което е обосновано с Правилата за работа на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, издадени на основание заповед № РД-46-559/8.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието. Последните, освен че не са приложени като доказателство по делото, не са нормативен акт и не могат да се прилагат вместо приложимите законови разпоредби. Единственото основание за отказ е липсата на някоя от предпоставките по § 66 от ППЗСПЗЗ, респ. чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Позоваването на вътрешноведомствени правила не може да замести липсваща проверка за това дали са били налице законовите изисквания за признаване на обезщетение в пълен размер. Едно от проявленията на служебното начало в административния процес, дефинирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК, е задължението на административния орган да събере всички необходими доказателства, за да приключи административното производство, дори когато няма искане в тази насока от заинтересованите лица, а друго, регламентирано в ал. 4 на посочената разпоредба, е че административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В процесния случай същият е постановил оспорваната заповед без да установи относими към административното производство факти. По делото няма данни жалбоподателя да е бил уведомен за трудностите на административния орган или че е търсил съдействие от страните в административното производство. Незаконосъобразното процесуално бездействие на административния орган не би могло да се тълкува във вреда на жалбоподателя, отнемайки му правото да получи обезщетение за имотите, притежавани от наследодателя му и изоставени от него в Гърция по време на изселването му. От всичко изложено дотук се налага изводът, че отказът, мотивиран с вътрешноведомствени правила, е незаконосъобразен, същите не са нормативен акт и не могат да се прилагат вместо приложимите законови разпоредби. Освен това, по аргумент от чл. 35 АПК, административният орган е задължен да издаде административен акт след като изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая, а доказателствата той е длъжен да събере служебно - чл. 36 АПК. Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган не е осъществил дължимата процесуална активност, което обосновава извод за наличие на нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С оглед горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна и тъй като естеството на издадения административен акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да върне преписката за произнасяне на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,