Решение № 6960 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2017 г.

Решение № 6960 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Консервинвест" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. П., община П., област П. срещу Решение № 6173/31.10.2017 г. по адм. д. № 4422/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 18 от 20.01.2014 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ). Оплакванията на касационния жалбоподател са изложени в две отделни касационни жалби - първата е подписана от пълномощника адв. Й. И., а втората е подписана от пълномощника адв. Кесов. Оплакванията от двете касационни жалби са за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново за отмяна на административния акт и изпращане на преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - председателят на ПВ чрез пълномощника си юрк. Божилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б. П." ООД чрез пълномощника си адв. Райчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 18 от 20.01.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на "Консервинвест" ООД за заличаване на регистрация на географско указание (ГУ) с рег. № 212-01 "Л. П.". При изясняване на делото от фактическа страна, на първо място, съдът е установил релевантните факти във връзка с регистрацията на процесното географско указание. Съдът е приел за установено, че със Заявление вх. № 129/14.03.2013 г. "Б. П." ООД е поискало регистрация на ГУ "Л. П." за стока "лютеница". Към заявлението е приложена Заповед № РД09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). По заявлението е постановено решение от 03.07.2013 г. за регистрация на ГУ, като заявителят е вписан като негов ползвател. В първоинстанционното производство жалбоподателят "Консервинвест" ООД навежда доводи за противоречие на решението за регистрация на ГУ "Л. П." с рег. № 212-01 на Регламент № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Сезира съда с искане за обявяване на неговата нищожност. С определение от 07.07.2016 г. съдът е отделил оспорването на решението за регистрация на ГУ "Л. П." с рег. № 212-01, обективирано в молба от 23.12.2016 г. в отделно производство. По оспорването на решението за регистрация на ГУ е образувано адм. д. № 6919/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, приключило с Решение № 988/20.02.2017 г., с което е отхвърлено искането за обявяване на нищожност. Първоинстанционното решение е оставено в сила с окончателно Решение № 9256/12.07.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 4519/2017 г. При постановяване на обжалваното в настоящото производство решение съдът е приел, че е обвързан от влязлото в сила Решение № 988/20.02.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6919/2016 г., с което със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че решението за регистрация на ГУ "Л. П." с регистров номер 212-01 е валиден административен акт. Съдът е посочил, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на същото съдебно решение се разпростират върху страните в настоящото производство, а нейните обективни предели забраняват преразглеждането на въпроса относно валидността на решението за регистрация на ГУ "Л. П." с рег. № 212-01. На следващо място, съдът подробно е обсъдил съдържанието на искането за заличаване на географското указание и изложените фактически и правни основания в административния акт. Съдът е установил, че производството пред ПВ, приключило с издаване на оспорения отказ за заличаване, е започнало по искане на "Консервинвест" ООД, "ББП" ООД и "Витал" ООД. Предвид оплакването, че регистрираното ГУ е сходно на по-ранни регистрирани търговски марки за идентични стоки, административният орган е приел като правно основание на искането за заличаване чл. 52, т. 4 от ЗМГО. Наред с оплакването, че регистрацията е извършена в противоречие с чл. 52, т. 4 от ЗМГО, в обстоятелствената част на искането се поддържа, че Заповед № РД 09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните е незаконосъобразна поради неспазване на законовите изисквания по отношение на нейното съдържание, допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на БДС 2022-74. Въз основа на тези две групи фактически твърдения е отправено искане към председателя на ПВ за заличаване на регистрацията на ГУ с № 212-01 "Л. П.". Административният орган е приел, че правен интерес от заличаване на ГУ има само "Консервинвест" ООД, поради което единствено неговото искане е допустимо. Правният интерес на "Консервинвест" ООД е обоснован от факта, че дружеството притежава права върху противопоставените марки, както следва: марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба с посочване на Общността с № 848756 за идентични стоки, както и национални марки с рег. № 36091 и рег. № 81566, които също са за идентични стоки. По същество административният орган е преценил искането за заличаване като неоснователно поради неизпълнение на условията за заличаване, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 52, т. 4 от ЗМГО. В обстоятелствената част на административния акт са разгледани трите противопоставени марки с рег. № 36091 и 81566 и 848756. Отчетено е, че марка рег. № 36091 е по-ранна от процесното ГУ, същата е действаща, регистрирана е за стоки от клас 29 лютеница. Относно марка рег. № 81566 е посочено, че същата също е с по-ранна дата на заявяване - 29.06.2010 г. и е регистрирана за стоки от клас 5, 29 и 30. Установено е, че марка на Общността № 848756 е регистрирана въз основа на териториално посочване на Европейския съюз на международна регистрация на марка № 848756, като датата на териториалното разширение е 26.05.2010 г., поради което също се явява по-ранна на ГУ. Регистрирана е за стоки от клас 29 лютеница. Установено е, че и трите марки са регистрирани за сходни или идентични стоки. Установено е визуално, смислово и фонетично сходство между част от елементите на марките и ГУ, като визуалното и фонетичното сходство се основават на словните елементи "Първомайска лютеница" и "Л. П.". Отчетено е, че словният елемент "Първомайска лютеница" в марка рег. № 36091 при регистрацията й е посочен като неохраняем елемент на марката, поради което закрилата, която ползва притежателят й не се разпростира върху използването на този елемент в други знаци. Обсъдено е, че в марка на Общността № 848756 липсва изрично отбелязване, че "Първомайска лютеница" е неохраняем елемент, но този елемент е определен също като неохраняем, тъй като с регистрацията на марка на Общността по посочения ред притежателят й не може да черпи повече права от правата, които има върху базовата регистрация на марка с рег. № 36091. Предвид обстоятелството, че сходството между марките и ГУ произтича от сходство с неохраняеми неотличителни елементи на марките, е формиран извод за липса на вероятност от объркване на потребителите. В съдебното производство административният съд е допуснал две съдебно-маркови експертизи. Съдът е кредитирал и двете заключения, с изключение на констатациите на вещите лица, че съществува вероятност от въвеждане в заблуждение на потребителите относно търговския произход на стоките, извършвайки сравнение и установявайки сходство между регистрираното ГУ "Л. П." с рег. № 212-01 и словните неохраняеми елементи "Първомайска лютеница", включени в състава на регистрираната национална марка рег. № 36091. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че не съществува вероятност от объркване между ГУ и по-ранните марки, тъй като по отношение на сходните елементи има дисклайм. Ако по-ранната марка съдържа дисклайм, притежателят не може да предявява права относно елемента, който е обект на дисклайм (Насоки за проверка в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) на марки на Общността - т. 2.2.2.3 от Раздел 2 - "Вероятност от объркване", Г. 4 - "Отличителност"). Поради това не съществува вероятност от объркване с последваща заявка за марка на общността, съвпадаща единствено по отношение на елемента, който е обект на дисклайм (в този смисъл Решение по дело A. J., R 0021/2008-4, от 06/10/2008, точка 17, при което е направен дисклайм по отношение на Jabugo). Предвид установения и безспорен по делото факт, че марка рег. № 36091 е комбинирана марка, представляваща етикет, включващ стилизирани изображения на хоро, декоративни елементи и надпис "К Консервинвест ПЪРВОМАЙСКА ЛЮТЕНИЦА KONSERVINVEST", регистрирана с претенции за цветове жълт, червен, зелен, кафяв, но и с дисклайм на "ПЪРВОМАЙСКА ЛЮТЕНИЦА, България, всички надписи с дребен шрифт", съдът е обосновал, че не съществува вероятност от объркване поради последваща заявка за марка (респ. ГУ), съвпадащи единствено по отношение на елемента, който е обект на дисклайм, какъвто е настоящият случай. При така установените факти и обстоятелства съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, което обосновава неговата законосъобразност и неоснователност на оспорването му. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е изложил подробни мотиви, че липсва последният елемент от фактическия състав на чл. 52, т. 4 от ЗМГО - вероятност от въвеждане на потребителите в заблуждение, тъй като сходството между регистрираното ГУ "Л. П." с рег. № 212-01 и по-рано регистрираните марки с притежател "Консервинвест" ООД се основава на сходните словни елементи "Първомайска лютеница", включени в състава на регистрираните марка, които обаче са неохраняеми. Наред с горните съображения за неосъществен фактически състав по чл. 52, т. 4 ЗМГО, административният съд е приел, че "вероятност потребителите да се въведат в заблуждение" по смисъла на чл. 52, т. 4 от ЗМГО ще е налице само тогава, когато потребителите биха се объркали относно характеристиките на стоките, указани чрез ГУ. А тези характеристики са единствено: страна, район или определена местност в тази страна, откъдето произхожда стоката. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМГО под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. Според легалното определение, дадено в нормата на чл. 51, ал. 3 ЗМГО, географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Видно от определението, ГУ обозначава географски произход на стоката, а не търговски такъв. Съдът е отбелязал, че законодателят не е възложил на ГУ функцията да идентифицира търговски произход на стоката (такава е функцията на търговската марка - арг. чл. 9, ал. 1 ЗМГО), поради което не може да се приеме, че ГУ има функцията да сочи търговски произход на стоката. Тъй като нормата на чл. 52 от ЗМГО урежда случаи, при които не се регистрира като географско означение (а не като търговска марка) едно наименование, то и понятието "вероятност потребителите да се въведат в заблуждение" следва да се тълкува, като се държи сметка за пределите на идентифициращата функция на ГУ като вид географско означение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При формиране на извода за законосъобразност на административния акт съдът е проследил изхода на сочените от жалбоподателя преюдициални спорове и е извършил правилна преценка относно тяхното правно значение. В тази връзка съдът е констатирал, че с влязло в сила Решение № 988 от 20.02.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6919/2016 г. (оставено в сила с окончателно Решение № 9256 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2017 г.) е отхвърлено искането на "Консервинвест" ООД за обявяване нищожността на решение за регистрация на ГУ "Лютеница П. " с регистров номер 22-01. С окончателно съдебно решение, постановено по адм. д. № 1394/2016 г. по описа на ВАС е обявена за нищожна Заповед № РД-09-356/20.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена негова предходна Заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните. С последната заповед министърът на земеделието и храните на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 ЗМГО е утвърдил продукт "лютеница" с географско указание "Л. П.", определил е границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда. Именно последната заповед е била приложена към заявлението за регистрация на процесното ГУ. С Решение № 8879 от 21.07.2015 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 12508/2014 г., е отхвърлена жалбата на "Консервинвест" ООД срещу Заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните с искане за прогласяване на нейната нищожност. С окончателно решение на петчленен състав, постановено по адм. д. № 357/2016 г. на ВАС, първоинстанционното такова е обезсилено, а оспорването на Заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните с доводи за нейната нищожност, заявени от "Консервинвест" ООД, е оставено без разглеждане. За да постанови това решение, съдът е приел, че тази заповед не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, доколкото е част от производството по регистрация на географско означение, приключващо с акт за издаване на географско означение. Предвид обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 988 от 20.02.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6919/2016 г., установяващо, че решението за регистрация на географско указание "Л. П." с регистров номер 212-01 не е нищожен административен акт, съдът правилно не е обсъдил като неотносими представените от пълномощниците на жалбоподателя писмени доказателства, както и писмените доказателства, съставляващи административна преписка по издаване на решението за регистрация на географското указание. Съдът правилно е отбелязал, че оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на горното решение и на окончателното решение, с което е оставено в сила, поради противоречие на норми на Регламент (ЕС) № 1151/2012, целят да поставят на ново разглеждане въпроса за валидността на решението за регистрация на ГУ "Л. П." с рег. № 212-01, който обаче вече е решен със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо се състои в задължението на страните спрямо държавата да преустановяват правния спор, като никоя от тях не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното, освен чрез извънредния способ - отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ето защо при липса на успешно проведено производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, съдът е длъжен да се съобрази с него и доводите за обратното не могат да бъдат споделени. Отделно от това, чрез горните оплаквания касационният жалбоподател се домогва за първи път в съдебното производство да промени предмета на образуваното пред административния орган производство, което е недопустимо. Пред административния орган заявителят е подал искане за заличаване на географското указание на основание чл. 52, т. 4 от ЗМГО и по-конкретно поради вероятност от въвеждане на потребителите в заблуждение. В касационното производство, наред с тези аргументи, касационният жалбоподател основава своята защита на аргументи, че регистрацията на ГУ следва да бъде прекратена поради противоречие на императивни норми на правото на Общността. Изложени са твърдения, че предстои промяна на националното законодателство, която ще предвиди прекратяване на регистрацията на географските указания по силата на закона в случай на несъвместимост с правото на ЕС. Т. следва да се отбележи разликата между института на заличаване и прекратяване на регистрацията. Заличаването на регистрацията има обратно действие и неговите последици намират проявление от датата на заявката за регистрация (чл. 59, ал. 1 от ЗМГО). Не така стои въпросът при прекратяването на регистрацията, която винаги е занапред. Двата института не са тъждествени и съдът не разполага с правомощие в хода на съдебното производство да променя предмета на търсената защита, с която е сезиран административният орган. Извод за обратното не може да бъде обоснован дори и в случай на кредитиране на твърденията на касационния жалбоподател за проведена кореспонденция между Европейската комисия и българските държавни органи за привеждане на националното законодателство относно системата за закрила на географските означения в съответствие с Регламент (ЕС) № 1151/2012. В приложеното по делото писмо на Европейската комисия от 25.01.2018 г., адресирано до министъра на външните работи на Р България, се апелира към българските органи от законодателната и изпълнителната власт за предприемане на мерки за постигане на съответствие на националната система за закрила на географските указания със системата, установена в Регламент (ЕС) № 1151/2012. Част от тези мерки се изразяват не само в изменението на сега действащия ЗМГО, като по този начин се предвиди прекратяване на националната регистрация на географски указания, а и да се поясни по подходящ начин, че законът е изчерпал своето действие по отношение на носителите на права на национално регистрирани географски означения и те вече няма да се ползват от закрила на географските означения, без значение дали са били регистрирани преди присъединяването на България към ЕС, но не са изпълнили условията за допълнителния срок за закрила, или са били регистрирани след присъединяването. Видно от съдържанието на цитираното писмо, част от обсъжданите мерки касаят прекратяване на действието на вече регистрираните географски означения занапред, а не с обратна сила. Неоснователни са също така оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Съдът подробно е анализирал елементите от понятието "географско указание" като вид географско означение и визираните от законодателя условия за заличаване на регистрацията му в хипотезата на чл. 52, т. 4 от ЗМГО. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 52, т. 4 от ЗМГО географското указание се заличава, ако е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение. Съдът е приел, че в случая отсъства последният елемент от изследваната хипотеза, а именно, че не съществува вероятност потребителите да се въведат в заблуждение. Този извод на съда е обоснован и правилен. За да достигне до него, съдът е отчел, че в случая по-ранната марка съдържа дисклайм и притежателят не може да предявява права относно елемента, който е обект на дисклайм. Извършеното от съда тълкуване на материалния закон е в пълно съответствие с Решение по дело A. J., R 0021/2008-4, от 06/10/2008, точка 17, в което е прието, че не съществува вероятност от объркване с последваща заявка за марка на общността, съвпадаща единствено по отношение на елемента, който е обект на дисклайм. В процесния случай регистрираното по-късно ГУ разкрива сходство с по-ранната марка, притежавана от касационния жалбоподател, но единствено в частта на словния елемент "Първомайска лютеница", който е регистриран с дисклайм. Да се възприеме становището, че би била налице вероятност от въвеждане в заблуждение на потребителите поради сходството между процесното ГУ и словния елемент на по-ранната марка, който е регистриран с дисклайм, би било равнозначно да не се зачете задължителният ефект на дисклайма. Предвид действието на дисклайма и извършеното по-горе тълкуване на неговия ефект по отношение на вероятността от объркване на потребителите, настоящият състав намира за безпредметно да обсъжда извършеното от първоинстанционния съд разграничение между вероятността от объркване по отношение на географския и търговския произход на стоките. След като по силата на дисклайма е изключена вероятността от объркване на потребителите, което е достатъчно основание за материална законосъобразност на отказа за заличаване, не е необходимо да се прилага казуистичен подход и да се изследват отделните частни случаи. По изложените съображения не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните разноски по водене на делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на Патентното ведомство и адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. в полза на "Б. П." ООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение