Решение № 13557 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2014 г.

Решение № 13557 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Силвия Атанасова Николова, чрез процесуалния й представител, срещу съдебно решение № 733 от 11.02.2014 г. постановено по адм. дело № 6940 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е приел, че детето Горан Силвиев Атанасов е било въвлечено и използвано за дейностите по чл. 11, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) - необходимо условие за прилагане на мярката по чл. 76а, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). От събраните по делото доказателства се установява единствено, че детето, със своята майка е нощувало в микробус, на частен паркинг в столицата на Финландия. Тоест - детето придружава и живее със своята майка, която пътува с цел търсене на работа. Установените по делото факти не водят до извод, че детето е било поставено в риск. То не е било изоставено само и без грижи и надзор. Не са налице визираните в чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД предпоставки за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Прави искане към съда решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на дирекция "Български документи за самоличност" ("БДС") - Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на Силвия Атанасова Николова, като законен представител на малолетния Горан Силвиев Атанасов, срещу заповед № 2012006184 от 03.10.2012 г. на директора на дирекция "БДС" в МВР. За да постанови решението си, съдът е изложил, че в предложение изх. № 04-02-51 от 01.10.2012 г. на председателя на Държавната агенция за закрила за детето (ДАЗД) до директора на дирекция "БДС" в МВР, е посочено, че Горан Силвиев Атанасов е бил поставен от своята майка по време на престоя им във Финландия в риск. Посолството на България във Финландия сезирало ДАЗД през месец юли 2012 г. за детето Горан, което живее в неподходящи условия за неговото развитие в Хелзинки, което е в разрез с финландския закон за закрила на детето. Финландските власти са установили, че детето, заедно с неговата майка нощува в микробус на частен паркинг в столицата на Финландия, в следствие на което са били изведени принудително от там. Силвия Атанасова Николова, майка на детето Горан не отрича случилото се в Хелзинки, като излага, че са пътували във Финландия, с цел намиране на работа. Председателят на ДАЗД е поискал по отношение на детето да бъде наложена ПАМ "забрана за напускане на страната за срок от две години", на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД, тъй като са получени данни от Посолството на Република България във Финландия за въвличане на детето в дейности по чл. 11, т. 1 от ЗЗДт и чл. 19, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. С оспорената заповед № 2012006184 от 03.10.2012 г. на директора на дирекция "БДС" в МВР, по отношение на Горан Силвиев Атанасов е приложена ПАМ на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД. В заповедта е посочено, че на детето не се разрешава напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат, тъй като е получено предложение от председателя на ДАЗД, че лицето е било въвлечено в дейности по чл. 11, ал. 1 от ЗЗДт. При така установената фактическа обстановка, след анализ на разпоредбите на чл. 11 от ЗЗДт, чл. 76а от ЗБЛД, чл. 19 от Конвенцията за правата на детето на ООН и Инструкция № Iз-207 от 15.02.2006 г. за прилагане на мерките по чл. 76а от Закона за българските документи за самоличност (Инструкцията), съдът е счел, че заповедта е законосъобразна. Счел е, че от данните по делото се установява, че Горан Силвиев Атанасов е бил поставен в риск от своята майка по време на престоя им във Финландия, тъй като е живеел в неподходящи условия за неговото развитие - нощувал е през лятото на 2012 г. в микробус на частен паркинг. Предвид това съдът е счел, че детето е било въвлечено в дейности, неблагоприятни за неговото физическо развитие. Приел е, че с нормата на чл. 19 от Конвенцията за правата на детето на ООН се въвежда една по засилена грижа на държавните власти, с цел осигураване на физическото развитие на детето в правилна насока, като се дава превес на тази ценност за сметка на ограничаването на правата на лицето на свободно движение. Решението е правилно. При постановяване на решението си, съдът е достигнал до правилни изводи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на дирекция "БДС" в МВР, при условията на делегация, съгласно предвидената в чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД възможност. Заповедта е мотивирана, чрез препращане в съдържанието й към предложение изх. № 04-02-51 от 01.10.2012 г. на председателя на ДАЗД. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това съдът правилно е приел, че изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт. Съответства на данните по делото направения в решението извод, за спазване на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Получени са данни, съгласно чл. 5 от Инструкцията, постъпили от Посолството на Република България във Финландия, че Горан Силвиев Атанасов (български гражданин) е бил поставен от своята майка по време на престоя им във Финландия в риск, като е спазен предвиденият в Раздел II от Инструкцията ред за прилагане на мярката по чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по случая, която не е спорна. Въз основа на нея правилно съставът АССГ е приел, че са доказани предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗБЛД, обосноваващи налагане на процесната ПАМ, а именно налице са данни, от които може да се направи извод, че детето Горан Силвиев Атанасов е било въвлечено в дейности по чл. 11 от ЗЗДт, застрашаващи неговото физическо развитие. Фактът, че Силвия Атанасова Николова не е преценила правилно финансовите си ресурси, при пътуването си в чужбина с цел намиране на работа, е поставил детето в неблагоприятни условия за живот по време на пребиваването му във Финландия. С прилагането на ПАМ "забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи" по чл. 76а от ЗБЛД се защитават интересите на непълнолетното дете, които имат приоритет пред желанията, нуждите или интересите на родителите. Постановяването на посоченото ограничение е явно съизмеримо с преследваната цел - защита на интересите на детето, които са от първостепенно значение съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето на ООН. Предвид това настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания оспорената заповед да бъде отменена. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение