Решение № 324 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6170/2007 г.

Решение № 324 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6170/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Г. П. Б. и К. И. К. - и двамата със съдебен адрес в гр. П., чрез процесуалния им представител адв. И, против въззивното решение № 446 от 12 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 238 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 105 от 21 декември 2006 г., постановено по гр.д. № 499 по описа на районния съд в гр. П. за 2005 г. Сочи се, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционното дело е разгледано от съдия, постановил решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от един от ответниците, както и касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторите изтъкват, че придобиването на собствеността върху процесния имот по оригинерен начин от наследодателите на касаторите е доказана по категоричен начин - първите данни за владението са според разписния лист към П. карта от 1933 г., като свидетелите са установили, че това владение е продължило и към 1955 г.; липсват данни, че имотът е отчуждаван преди внасянето му в ТКЗС; след като първоинстанционният съд установил, че данните на свидетелите не са достатъчни, въззивният съд неправилно е отказал да допусне свидетели пред себе си; ответниците не са имали имот в същата местност; заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е неправилно, а съдът не е допуснал допълнителни задачи. В писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание доводите в касационната жалба се поддържат. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Ответниците А. Д. Г. и Г. Б. С., чрез процесуалния си представител адв. П в съдебно заседание и чрез писмени бележки излагат съображения за неоснователност на жалбата, като основно твърдят, че възстановеният им имот е различен от притежавания от наследодателите на ищците. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. По твърдението за недопустимост на решението: Оплакването е неоснователно. Не е спорно, че в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, образувано по иск на ответниците, докладчикът по делото пред първата инстанция е бил същият, както и в разглежданото първоинстанционно производство. Макар и неясно формулирано от касаторите, очевидно се прави оплакване за заинтересованост от изхода на делото или наличие на особени отношения с някоя от страните по спора, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на докладчика по спора - основание за отвод, предвидено в чл. 12, ал. 2 от ГПК от 1952 г. Произнасянето на съдия по искане на ответниците по съвършено различно производство от настоящото, макар и по отношение на сходен имот, не го прави заинтересован от изхода на делото. На второ място, разрешаването на друг спор в полза на някоя от страните по разглежданото дело, не поставя съдията в особени отношения с тази страна, за да може неговата безпристрастност да бъде подложена на съмнение. Ето защо касаторите неоснователно твърдят, че решението страда от посочения порок, тъй като решението на първата инстанция не е постановено при нарушение на правилото на чл. 12 от ГПК (отм.). За да постанови решението си въззивният съд приел, че нито парцеларния списък, нито картата от 1933 г. са точни и пълни и не са приемани по надлежния ред, а от опис-декларациите не е видно наследодателите на касаторите да са имали имоти в посочената местност; свидетелите не са установили давностно владение; не е установено имот на ищците да съответства на възстановения на ответниците. Съдът е сезиран с установителен иск за собственост върху земеделска земя по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В исковата си молба ищците, между които и касаторите, твърдят, че наследодателите им били съсобственици при равни части на имот от 5 декара в м. "Д", отразен в П. карта от 1933 г. и записан в списъка към нея, при съседи С. С., Ч., гора. Ищците са наследници на П. Б., б. ж. на гр. Б., починал през 1973 г. и на Г. К., б. ж. на гр. Б., починал през 1978 г. За нуждите на "Б" са отчуждени имоти на Г. К., но процесният не е в този списък. Б. не е отразен като отчужден собственик. На претенциите за собственост на ищците ответниците възразяват, че възстановените им имоти не съвпадат по местоположението си с имота на ищците по исковата молба. Г. и С. нямат заявление-декларация за влизане в ТКЗС от 1958 г., но им е възстановена собствеността върху земеделски имоти в процесната местност, които те продали на трети за спора лица. Касационната жалба е основателна. Решението е постановено в нарушение на правилото на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните по спора. Предявеният иск поставя в тежест на ищците да установят, че те, или наследодателят им, са били собственици на претендирания имот към момента на образуването на ТКЗС. Искът е положителен установителен. Правото на собственост на ищците се придобива по предвидения в закона ред - чрез сделка, по давност или по друг ред, предвиден в изрична норма. Целта на ищците в този процес е да установят, че именно те са носители на правото на собственост. Дори и да се установи по несъмнен начин, че ответниците или техния праводател не са били собственици на земеделския имот, това не придава на ищците качеството на собственици, тъй като те следва при условията на пълно и главно доказване да установят това свое право. На претенцията на ищците ответниците могат да възразят чрез оспорване на правото им на собственост, както и чрез оспорване на идентичността на претендирания имот с имота, собствен на ищците или праводателя им. В разглеждания случай ответниците по иска са сторили именно това. Без изясняване в настоящия спор е останал въпросът какво е твърдението на ищците относно придобивния способ, по който наследодателите им са станали носители на правото на собственост, тъй като исковата молба в тази й част не съдържа фактически твърдения. Без подобно уточнение не е възможно да се даде отговор на това кой и кога е придобил процесния имот. Едва след такова уточнение е необходимо внимателно да се преценят вече депозираните свидетелски показания, стига да се сочи придобиване на имота по давност. Изводите на изслушаните експертизи досежно местоположението на имота по парцеларната карта не съвпадат. С оглед установяване на твърденията на страните за разположението му, съдът следва да прецени дали не се налага оглед на място с допълнителен разпит на свидетелите само относно границите и точното положение на имота. Така обектът на спора ще бъде изяснен. И двете страни имат претенции за заплащане на разноски пред касационния съд. Предвид постановения резултат в настоящото производство, въззивният съд ще трябва да се произнесе по това искане при условията на чл. 218з ал. 4 от ГПК (отм.). По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение