Решение № 7587 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2019 г.

Решение № 7587 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО), чрез юрк. Стойков, против решение № 4271 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1548/2019 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отменена негова заповед № РА-30- 388/03.12.2018 г. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Т. Г., чрез процесуалния му представител адв. Илиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Съдът е приел за установено, че с оспорената заповед издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Т. Г. да премахне незаконен строеж "Метална конзолна конструкция с козирка" към обект "Преустройство и промяна предназначението на стоматологичен кабинет и аптека в магазин за вино и магазин за хлебни изделия с топла плоча", находящ се на първи етаж във вх. 10(К) на бл. 214 в УПИ I за ОЖС, кв. 285 по плана на гр. София, ж. к. "Красно село", кв. "Борово". За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата е в несъответствие с материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми съдът е направил извод, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, като е изложил доводи, че изграденият обект, като се има предвид техническите характеристики, начина на монтаж и вложените строителни материали за изпълнението на металната конструкция с козирка (навес) отговаря на определението за преместваем обект съгласно в т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ. При така изложените доводи е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай се касае за преместваем обект, а не за строеж е неправилен. Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният обект представлява навес с метална конструкция, изпълнена от метални профили, които са захванати помежду си чрез ел. заварки и образуват "ферми". Тези "ферми" са монтирани конзолно на фасадите посредством метални планки и болтови съединения. Върху металните "ферми" са монтирани метални профили свързани чрез ел. заварки помежду си и върху тях са монтирани дървени плоскости. Върху дървените плоскости е монтирана хидроизолация. От направените замервания е установено, че по източната фасада дължината на козирката е около 5. 50 м. широчина и около 0. 80 м., по южната фасада дължината на козирката е около 13. 90 м. и широчина от около 1. 90 м., по западната фасада дължината на козирката е от около 8. 70 м. и широчина от около 1. 80 м. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед, "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта, е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – метални профили, метални планки и болтови съединения и други. При демонтирането навесът ще загуби своята индивидуалност. Не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обектът да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навесът е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. От доказателствата се установява, че спорният навес не попада в нито една от характеристиките по сочени по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме за преместваем. Неприложима е и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. С оглед изложеното спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същият незаконен и съответно подлежащ на премахване. Като е достигнал до обратен извод, че спорният обект е преместваем такъв, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с друго, с което жалбата на Т. Г. срещу заповед № РА-30- 388/03.12.2018 г. на Главния архитект на Столична община да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,