Решение № 14064 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2010 г.
ВАСV отделение01.11.2011 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2837 от 23.08.2010 г., постановено по адм. д. № 590/2010 г. по описа на Административен съд - София град и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 10039/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници". ОСЪЖДА "Агенция Митници" да заплати на Найден Петков Стойков от гр. Русе, ул. "сърнена гора" № 7, вх. 5, ет. 8, ЕГН ХХХХХХХХХ сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направени по делото разноски в двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14064 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Найден Петков Стойков от гр. Русе против решение № 2837 от 23.08.2010 г., постановено по адм. д. № 590/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е посочено правното основание на заповедта- не е налице съкращение в щата по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, а запазване на служебното правоотношение по чл. 87а от ЗДСл. или "закриване на администрацията" по чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон, което обстоятелството води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Не бил осъществен правилно и предвидения в приетата от Агенция "Митници" Процедура за съкращаване на персонала подбор. Моли решението да бъде отменено, след което касационната инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата, съответно - правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Найден Петков Стойков против заповед № 10039/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на касатора, заемал до този момент длъжността "старши инспектор" в Районно митническо управление - Русе, е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултат на извършени структурни промени в Агенция "Митници" със заповед № МФ-1558/30.11.2009 г. на министъра на финансите и считано от 00.00 ч на 16.12.2009 г. е закрито Регионално митническо управление -Русе, в което жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като правоприемник на закритата структурна единица е Митница Русе. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че РМУ-Русе и РМД-Русе се закриват и правата и задълженията им като митнически учреждения по силата на горецитираната заповед преминават в митница - Русе, сочи на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност - старши инспектор, поради което като правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение правилно е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед като постановена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на Найден Петков Стойков са посочени Постановление на Министерския съвет № 302/2009 г. за изменение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и утвърдено длъжностно разписание на Регионално митническо управление - Русе от 15.12.2009 г. Със заповед № ЗМФ-1558 от 30.11.2009 г. министърът на финансите, считано от 00 ч. на 16.12.2009 г. е закрил Регионална митническа дирекция - Русе и Регионално митническо управление - Русе, като с т. III е разпоредил правата и задълженията на така посочените митнически учреждения да преминат към Митница Русе. От приложените по делото длъжностни разписания на Регионално митническо управление - Русе, в сила към 14.12.2009 г. и в сила от 15.12.2009 г., се установява, че администрацията на РМУ-Русе се е състояла общо от 19 бр. към 14.12.2009 г., а от 15.12.2009 г. - от 0 бр. По делото са приложени и длъжностно, и поименно разписание на длъжностите на Митница Русе, в сила от 15.12.2009 г. При така установеното изводът на първоинстанционния съд, че не е налице закриване на администрацията е незаконосъобразен и необоснован. От приложеното длъжностно разписание на Районно митническо управление- Русе, в сила от 15.12.2009 г., е видно, че в същото не фигурират щатни бройки. Именно на това длъжностно разписание като фактическо основание се е позовал административния орган при издаване на оспорената заповед Посоченото длъжностно разписание сочи на закриване на администрацията, но не и на съкращаване на длъжността. В случая фактическото основание за издаването на заповедта не съответства на посоченото правно такова. Не може да се приеме, че е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като съкращаване на длъжността е налице, когато самата структурна единица, към която до момента на съкращението съкратената длъжност се е числяла, все още съществува, т. е. по длъжностното й разписание към датата на осъществяване на съкращението съществува поне една действаща щатна бройка. В конкретния случай към 15.12.2009 г. длъжностното разписание на Районно митническо управление - Русе е абсолютно занулено, което съставлява "закриване на администрацията" по см. на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., но не и съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон. Не е установено и преобразуване на администрация и преминаване на дейност от една администрация в друга по смисъла на чл. 87а от ЗДсл, поради което не може да се приеме, че служебното правоотношение на касатора продължава да съществува като непрекратено по този законов текст. Разпоредбата на чл. 87а /ЗДСл. е неприложима, тъй като правоприемството, предвидено в Заповедта на министъра на финансите от 30.11.2009г, съгласно което РМУ-Русе преминава към митница - Русе е в сила от 16.12.2009 г., а закриването на РМУ-Русе като структурна единица е в сила от 15.12.2009 г. След като към датата на преминаване на РМУ-Русе към Митница Русе- 16.12.2009 г. - длъжността "старши инспектор" не съществува в ДР на закритото митническо учреждение, няма как тази длъжност да премине в администрацията на правоприемника. С оглед гореизложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Предвид изхода на делото Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски. Същите са претендирани от жалбоподателя както пред първата, така и пред касационната инстанции. Видно от приложените договори за правна защита и съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат е в размер на по 500 лв. за всяка съдебна инстанция, като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. Предвид липсата на възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалните представители на ответника, платените суми следва да бъдат присъдени на жалбоподателя в цялост. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2