Решение № 1461 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2015 г.

Решение № 1461 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез упълномощен от председателя на КЗП процесуален представител, срещу решение № 21 от 15.10.2015 г., постановено по адм. дело № 280/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. Русе. По поддържаните оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът "Техномаркет България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариграско шосе" № 361, представляван от пълномощник, отрича основателността на жалбата. Моли обжалваното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски. Участващият по делото прокурор при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК касационен контрол върху проверявания съдебен акт, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа и правна страна: С атакуваното решение АС - Русе е отменил задължителни предписания, обективирани в протокол за проверка на документи под № К-071871/03.06.2015 г. към констативен протокол № 0188705 от 18.05.2015 г., съставен от инспектор в КЗП, Регионална дирекция - Русе и е осъдил административния орган да заплати в полза на жалбоподателя сторените от него разноски. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ краен извод за незаконосъобразност на оспореното административно разпореждане. Преценил е, че актът е издаден от компетентен орган - инспектор при РД - Русе към КЗП, в качеството му на длъжностно лице от посочените в чл. 191 ЗЗП контролни органи, натоварено с правомощие да дава задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона съгласно чл. 193, т. 2 ЗЗП. Неправомерността на процесното волеизявление е обоснована с неизпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и с нарушение на приложимата материалноправна уредба - чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). С тези мотиви съответствието на предписанието с процесуалния и материалния закон е съдебно отречено. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Задължение на съда е служебно да конституира страните - 154, ал. 1 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е приложена от длъжностно лице в РД - Русе при КЗП принудителна административна мярка, по силата на която "Техномаркет" АД е задължено да приведе продадена от него стока (таблет Nexus 7 16 GB, закупен на 12.04.2014 г.) в съответствие с договора за продажба, съгласно изискванията на чл. 112 ЗЗП, със срок на изпълнение - до 12.06.2015 г., както и да представи документ за удовлетворяване или становище. В този смисъл надлежен ответник в съдебното производство е издалият оспорения акт инспектор в КЗП - РД - Русе в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. По делото липсва нарочен съдебен акт за конституиране на страните съобразно изискването на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК. Видно от призовките, съобщенията, разпорежданията и протокола от проведеното на 18.09.2015 г. открито съдебно заседание, незаконосъобразно първоинстанционното производство се е развило със страни: "Техномаркет България" АД - жалбоподател и ответник - КЗП - РД - Русе, по отношение на които като противопоставени субекти на процесуалното правоотношение е постановено и съдебното решение. От материалите по делото (л. 1, л. 16, л. 18, л. 23, л. 25, л. 28, л. 33) се установява, че като ответна по оспорването страна е участвала Регионална дирекция - Русе при КЗП, представлявана от юрисконсулт, упълномощен от председателя на КЗП с право да представлява него и Комисията. Контролът по приложимия към спорното правоотношение закон се осъществява от КЗП - чл. 191, ал. 1 ЗЗП. По силата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 ЗЗП разполагат с правомощие да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. В разглежданата хипотеза длъжностното лице, наложило на проверяваното дружество процесното предписание, е инспектор в КЗП - Регионална дирекция - Русе. С оглед автора на атакуваното волеизявление, съдът е следвало да конституира като ответник по делото инспектора, подписал протокола, обективиращ принудителна мярка с правно основание чл. 112 ЗЗП. Безспорна е липсата на тъждество между КЗП - РД, гр. Русе като регионално звено по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗЗП и длъжностното лице в посочената контролна административна структура, явяващо се овластен въз основа на закона носител на административни правомощия. Изхождайки от предмета на спора и страните в административното правоотношение, ответник в съдебното производство по обжалване на приложена ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и Комисията в качеството й на колегиален орган към министъра на икономиката или на юридическо лице, нито нейно териториално поделение. В случая производството пред административния съд е проведено, а оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник издателя на обжалвания индивидуален административен акт, с чието участие да проведе съдебното производство, при спазване и на съответните правила, обезпечаващи валидно процесуално представителството на страната. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение