Решение № 938 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Конто Юг ЕООД, ЕИК 101033367, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица], представлявано от управителя К. Анастасов, подадена чрез пълномощника адв. К., срещу Решение 2476/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 153/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002222007176-091-001/01.06.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1710/04.12.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за недоказаност на извършените ВОД, доколкото информацията за преминаване на държавните граници е непълна и не представлява официална такава. Счита, че са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалността на декларираните ВОД, което не е съобразено от решаващата инстанция. Доколкото транспортът е осъществен за сметка на дружеството, съобразно чл. 45 ППЗДДС не е било необходимо потвърждение от получателя. Намира за доказано транспортирането на стоките до Република Гърция, като са представени и доказателства за последваща реализация на част от стоките, които са игнорирани от съда. С оглед реалността на ВОД намира за незаконосъобразен РА и в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит за получена услуга по транспортиране на спорните стоки. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против спорния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22002222007176-091-001/01.06.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1710/04.12.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Конто Юг ЕООД са установени задължения по ЗДДС за внасяне за периода 01.11.2021 г. 31.01.2022 г. в размер на 299 802,75 лв. главница и 44 559,17 лв. лихви. Ревизията е повторна, като в рамките на производството е установено, че основният предмет на дейност на дружеството е търговия с безалкохолни напитки и авточасти. През данъчните периоди м. 11.2021 г., м. 12.2021 г. и м. 01.2022 г. Конто Юг ЕООД е декларирало извършени ВОД към кипърското дружество WSI DI CONSULTING, притежаващо VAT номер, към което е издало 41 фактури без включен ДДС с предмет доставка на безалкохолни напитки, минерална вода и авточасти. Във връзка с декларираните ВОД, по време на първоначалната ревизия, към фактурите от дружеството са представени ЧМР, заявки за транспорт, договор за отложено плащане и счетоводни регистри. Приходните органи са установили, че за всяка от фактурите е издадено ЧМР, като данните в двата документа съвпадат. Посоченият в товарителниците товарен пункт е Еленово, Благоевград, а разтоварният Солун, Гърция. Установено е, че Конто Юг ЕООД е ползвало данъчен кредит по фактура за транспортни услуги във връзка със спорните ВОД, издадена от Н И К ГРУП М ЕООД, с размер на ДДС 12 300,00 лв. В рамките на първата ревизия, при извършена насрещна проверка, от доставчика са представени освен фактурата и заявка договор за извършване на автомобилен превоз на стоки, товарителници, лиценз за извършваната дейност, счетоводни регистри, фактури за гориво, договори за неам на база и МПС. Н И К ГРУП М ЕООД към ревизирания период е разполагало с наети 5 лица по трудови договори на длъжности шофьори на тежкотоварни автомобили и организатор на транспорт. Въз основа на предоставени данни от Агенция Пътна инфраструктура и Агенция Митници е формиран извод, че МПС с регистрационни номера, посочени в ЧМР на посочените дати и превозващи стоки от процесния вид не са напускали територията на страната в посока Република Гърция. Установено е, в рамките на административно сътрудничество с Кипър, че търговецът не е декларирал получените ВОП, не е плащал ДДС и след 01.04.2021 г. е подавал нулеви регистри за продажби. От приходните органи е прието, че между дружествата липсва търговска кореспонденция, както и не се установяват точните адреси на товарене, разтоварване и съхранение. Прието е още, че Конто Юг ЕООД не е разполагало със складова база, като посочените от управителя на дружеството имоти, лично негова собственост, не са били подходящи за съхранение на стоки в процесните значителни количества. В подкрепа извода за липса на ВОД, са изложени съображения за липса на сертификати по Закона за храните. Формиран е решаващ извод, че дружеството не е съумяло да докаже извършване на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС, поради което е прието, че доставките са осъществени на територията на Република България, съответно същите подлежат на облагане с ДДС в размер на 20% на основание чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗДДС по фактурите, издадени от Конто Юг ЕООД към WSI DI CONSULTING, е начислен ДДС в размер на 340 933,87 лв. Доколкото приходните органи са отрекли реалността на извършените ВОД, на Конто Юг ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 12 300,00 лв. по фактурата, издадена от Н И К ГРУП М ЕООД за транспорт. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорения РА като издаден от компетентни органи, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. По съществото на спора са споделени констатациите на приходните органи, според които Конто Юг ЕООД не е съумяло да докаже кумулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 7 ЗДДС предпоставки относно реалното осъществяване на ВОД. По-конкретно, според съда, не е доказано, че процесните стоки са напуснали територията на България с оглед данните, предоставени от АПИ и Агенция Митници. Изтъкнато е, че процесните ЧМР не са попълнени коректно, като не се установява точното място на получаване на стоките, както и кое е лицето, което ги е приело. Споделени са констатациите на ревизиращите, че получателят WSI DI CONSULTING не е разполагал със складова база в Солун и не е осчетоводил и декларирал получените доставки, както и не е плащал ДДС. Формиран е решаващ извод, че макар от ревизираното дружество да са представени формално изискуемите документи, същите не отразяват реално осъществени ВОД, като са налице данни за участие на Конто Юг ЕООД в изкуствено създадена конструкция с цел набяване на данъчно предимство, което по същество представлява участие в данъчна измама. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. Приложение спрямо фактическите установявания по спора относно доказването на вътреобщностна доставка на стоки следва да намери чл. 45, ал. 1, т. 1, б. а ППЗДДС, съгласно който доставчикът следва да разполага с фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката. По отношение на необходимите документи, удостоверяващи транспортирането на стоките, не е спорно по делото, че превозът е осъществен за сметка на ревизираното дружество, съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. Съгласно цитираната норма за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. От доказателствата по делото се установява, че още по време на първоначалното ревизионно производство, от страна на Конто Юг ЕООД, са представени спорните фактури с предмет безалкохолни напитки, вода и авточасти, видно от приложените към данъчните документи описи. Противно на мотивите на приходните органи, възприети и от съда, в приложените описи стоките са индивидуализирани в достатъчна степен, като са посочени вид, количества и размер на разфасовките. На следващо място, за всяка от фактурите е представено и ЧМР, като данните в двата документа кореспондират помежду си, което е прието и в Решението на Директора ОДОП София при ЦУ на НАП. По отношение на представените международни товарителници следва да се посочи, че съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г в товарителницата задължително следва да се посочат мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето ѝ, като в конкретния случай стоките са натоварени в Еленово, Благоевград и са пристигнали в Солун, като съдържат подписи и печати на изпращото и получаващото дружество, както и на дружеството, осъществило транспорта. Административният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която ЧМР се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че напускането на стоките на територията на България не е доказано с оглед предоставените от АПИ и Агенция Митници данни, като не е съобразено, че същите са непълни, както и че представените справки нямат характер на официален документ. Следва да бъдат споделени и доводите на касатора, че реалността на осъществените ВОД се подкрепя и от представените от кипърското дружество документи за реализиране на част от процесните количества, като същите са натоварени именно от Солун. С оглед това ирелевантен е въпросът дали WSI DI CONSULTING е разполагало със собствена складова база в Солун. Съдът не е съобразил и тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, според което правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Необосновано и безкритично е възприет изводът на приходните органи за документално оформяне на спорните ВОД с цел набавяне на данъчно предимство, което по същество съставлява участие в данъчна измама. От съвкупния анализ на представените по спора доказателства не се установява знание за участие или задължение за такова у ревизираното дружество, като мотивите на съда и ревизиращия орган в обратния смисъл са изцяло бланкетни и неподкрепени от материалите по делото. Доколкото реалността на извършените ВОД е доказана, решението на административния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата досежно отказаното право на данъчен кредит по фактурата за осъществен транспорт, издадена от Н И К ГРУП М ЕООД. Следва да се посочи, че за доставената услуга са представени достатъчно доказателства в подкрепа реалното ѝ осъществяване, като немотивирано с РА на Конто Юг ЕООД е отказано право на данъчен кредит единствено с довод за липса на ВОД. В заключение като е достигнал до извод за законосъобразност на издадения РА, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което да се уважи жалбата на дружеството против акта. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 34 870,00 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,