Решение № 31 от 9.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1881/2014 г.

Решение № 31 от 9.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1881/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационната жалба от защитника на подсъдимия Н. Х. Б. против присъда от 27.10.2014 г. по внохд № 249/2014 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че съдът не е приложил правилно закона и е определил явно несправедливо наказание на подсъдимия. Мотивира се искане за преквалифициране на деянието и замяна на санкцията лишаване от свобода с пробация. Алтернативно, със съображения за необоснованост, се настоява за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за нейното отхвърляне, като акцентира върху високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Ихтиманският районен съд, четвърти състав, с присъда № 52 от 14.04.2014 г. по нохд № 533/2013 г. признал подсъдимия Н. Х. Б. за виновен в това, че на 18.06.2013 г. от къща в гр. И. отнел чужда движима вещ - телевизор марка "К." на стойност 290 лева, от владението на Н. И. Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои и случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 вр. с чл. 54 от НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК му наложил наказание пробация. Съгласно чл. 304 от НПК съдът признал Н. Б. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК кражбата да е извършена повторно в немаловажен случай. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският окръжен съд с присъда от 27.10.2014 г. по внохд № 249/2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия за виновен в извършването на кражба на същата вещ, но в условията на повторност и немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено му с присъда от 29.05.2012 г. по нохд № 247/2011 г. по описа на Ихтиманския районен съд, при същите условия - в затвор и при строг режим. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна по следните съображения: Второстепенният съд приел, че извършената кражба не е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, а деянието е осъществено по начин, показващ престъпна дързост и демонстрация на безнаказаност . Настоящият съдебен състав не съзира във фактите по делото основание да сподели тези разсъждения. Обект на посегателство е правото на собственост върху телевизор на стойност 290 лева, която е под минималната работна заплата към момента на деянието. Откраднатата вещ е предадена на органите на разследването на 19.06.2013 г. и след извършване на определени процесуално-следствени действия - оглед и експертиза, е върната на свидетелката Н. Б. на 25.06.2013 г. Собственичката била лишена от телевизора си за съвсем кратък период и това обстоятелство не може да бъде игнорирано при обсъждане на обхвата на настъпилите общественоопасни последици. несподелим е и оценката за проявена престъпна дързост и демонстрация на безнаказаност, които въззивния съд отнася към завишената морална укоримост на деянието. Кражбата била улеснена от поведението на сина на пострадалата, свидетеля С. Б. В деня на кражбата той поканил приятеля си Б. на гости и изпил с него значително количество алкохол. При разкриване на липсата на телевизора С. Б. предположил, че друг негов приятел е крадецът и побързал да му счупи прозорците. Очевидно социалният кръг на семейство Б. бил изключително рисков за имуществото им и този избор на контакти намалява степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на квартирни кражби. Силно е надценена и обществената опасност на дееца. Съдът се позовал на предходните му осъждания в изключително негативен за личността му аспект. Внимателният преглед на данните за съдимостта на Б. показва, че той е санкциониран за престъпления от 2009 г. - 2010 г. с пробация / с изключение на присъдата по нохд № 247/2011 г./. От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимият спазвал пробационните мерки, тъй като при групиране на наказанията, наложени с отделни присъди, е извършено приспадане на отработените в полза на обществото часове безвъзмезден труд. Не може да се твърди, че личността му е останала напълно резистентна към възпиращото и превъзпитателно въздействие на определените му наказания, поради което което е наложителна изолацията му от обществото. В тази връзка заслужава да се отбележи, че криминалистическите регистрации, на които се позовава окръжната инстанция, в една своя част съдържат вече обсъдени данни от справката за съдимост, а в останалата част - непроверена информация, поради което не могат да се третират като данни със самостоятелно значение за обществената опасност на дееца. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно е квалифицирал деянието като кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК вместо по чл. 194, ал. 3 от НК като маловажен случай. Промяната на правната квалификация налага нова индивидуализация на наказанието на подсъдимия Н. Б. съобразно посочените в санкционната част на чл. 194, ал. 3 от НК алтернативни наказания. Касационният състав се солидаризира с оценката на въззивната инстанция относно кръга на смекчаващи и и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и отчита превеса на първите от тях без да го намира за доминантен. Ето защо на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК с продължителност от две години и шест месеца за първите две при периодичност на подписването пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба се налага припомняне, че изчерпателното изброяване на касационните основания в чл. 348, ал. 1 от НПК не допуска обсъждане на каквито и да било аргументи за необоснованост и произтичащи от тях претенции за ревизия на обжалвания акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение