Решение № 10109 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1010/2009 г.

Решение № 10109 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1010/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 49 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) . Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство (ПВ) на Република България (РБ) и "Север-експорт" ООД, гр. Варна, против Решение от 25.12.2007 г. постановено по а. д. № 1292/2004 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на СГС е обявил нищожността на Решение № 175/23.10.2003 г. на председателя на ПВ, с което е заличена регистрацията на Промишлен дизайн (ПД) рег. № 4158/23.05.2001 г. "Рибно ролце", с притежател СД "Плавекра - Аполонов и сие", Варна (Плавекра), по жалба на Плавекра, подадена чрез представителя му по индустриална собственост. Недоволни от решението, председателят на ПВ и процесуалният представител на "Север-експорт" ООД го обжалват. В двете жалби се излагат идентични доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като СГС е установил, че председателят на ПВ с обжалваното негово решение не се е произнесъл по довода за липса на оригиналност на регистрирания ПД, е бил длъжен на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, да му върне делото за да може да се произнесе той и по този довод. Иска се отмяната на решението и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответната страна - Плавекра, чрез процесуалния си представител, счита касационните жалби за неоснователни. Ответните страни - ЕТ "Ариел 2600 - Николина Иванова", гр. Варна, "Делта индъстри" ООД, гр. Созопол и "П. А. Л. - БГ" ЕООД, гр. София, не вземат становище по касационните жалби. Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационните жалби, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на СГС. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите са правните изводи досежно необходимите процесуални действия от страна на СГС, след установяването на нищожност на решението на председателя на ПВ. При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват неоснователни. Безспорно по делото е, че ответникът Плавекра е притежател на ПД рег. № 4158/23.05.2001 г. - "Рибно ролце", със срок на защита до 26.10.2010 г. С молба вх. № 11094/13.09.2001 г. ответниците са поискали заличаване на регистрацията на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД - поради липса на новост по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗПД . Председателят на ПВ се е произнесъл по искането им, и го е отхвърлил като неоснователно с Решение № 146/22.07.2002 г. Последното не е обжалвано и е влязло в сила. С нова молба вх. № 12238/10.09.2002 г. ответниците отново са поискали заличаване на регистрацията. Като основание за това този път са посочили две основания - липса на новост и липса на оригиналност на дизайна. По молбата е подадено възражение от притежателя на дизайна, входирано с № 14664/28.10.2002 г. С обжалваното решение на председателя на ПВ № 175/23.10.2003 г. искането на ответниците е уважено и регистрираният ПД е заличен на основание чл. 11, ал. 1 от ЗПД - поради липса на "новост" на дизайна. В решението не е разгледано искането за заличаване на основание липсата на оригиналност на дизайна. В него също така е посочено, че възражение от притежателя на ПД не е постъпвало, а постъпилото такова не е обсъдено и взето предвид. Така установената фактическа обстановка сочи на законосъобразност на изводите на СГС за нищожност на решението на председателя на ПВ. Последният се е произнесъл с акта си и решил спорния въпрос по различен начин, при наличието на влязъл в сила административен акт - негово Решение 146/22.07.2002 г. Новото Решение № 175/23.10.2003 г. е постановено в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП, отм.), действал по това време. Без да са налице основанията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, отм.), Решение № 146/22.07.2002 г. фактически е отменено и е постановен друг административен акт, със съдържание различно от това на отменения. Посоченото съставлява особено съществен порок на акта, водещ до неговата нищожност. Касаторите твърдят, че СГС не е съобразил и правилно оценил обстоятелството, че във второто искане на ответниците, заведено с рег. № 12238/10.09.2002 г. заличаването се иска не само поради липса на новост (чл. 12, ал. 1 от ЗПД ), но и поради липса на оригиналност (чл. 13 от с. з.). Непроизнасянето на председателя на ПВ по това второ искане е налагало според тях, СГС, след произнасянето по аргументите му (на председателя) за постановяването на Решение № 175/23.10.2003 г., по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, да върне делото като административна преписка и да разпореди ново произнасяне на издателя. Доводът е неоснователен. Чрез издаването на административни актове се цели защита на законните права и интереси на обществото и/или отделно лице(а). За целта обаче, последните следва да проявяват активност във всеки един момент от производството. Непроизнасянето на председателя на ПВ по направения с молба вх. №12238/10.09.2002 г. втори довод - за липса на оригиналност на дизайна, е довело до очевидно непълно решение. Това съставлява основание за допълването му по смисъла и реда на чл. 193 от ГПК (отм.), приложим на основание чл. 45 ЗАП (отм.). Това обаче може да се направи само по молба на страната, по чието искане административният орган не се е произнесъл в цялост и в едномесечен срок от съобщаването на решението, съгл. чл. 193, ал. 1 от ГПК (отм.). Пропускането на този преклузивен срок лишава съответната страна от възможностите за реализация на правото й да иска допълване. Право да разпорежда допълване на постановен административен акт не е предвидено за съда, разглеждащ жалбата против него. Последният се произнася единствено по въпросите за законосъобразността на акта във вида, в който той е постановен от органа. Именно за такава възможност се отнася и чл. 173, ал. 2 от АПК. Недопустимо е съдът да връща постановен административен акт за ново произнасяне от органа по доводи, които не са били разгледани от него и липсва молба за допълването на акта от заинтересованата страна. По изложените съображения касационните жалби на ПВ и "Север-експорт" ООД се явяват неоснователни. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение