Решение № 11132 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2012 г.

Решение № 11132 от 31.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-Югозападен район, против Решение № 1124/02.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4151/2011 г. на Административен съд София град, II-ро отд., 25-ти състав. С доводи за неправилност и противоречие с материалния закон се иска неговата отмяна. Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Спасов Кесяков, подадена срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-118/08.04.2011 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район. С оспорения административен акт, издаден на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда-надстройка", находящ се в УПИ ХIV-306 кв. 163 по плана на гр. София. Съдът е отменил заповедта, като е приел, че същата страда от съществен порок във формата и при издаването й са нарушение основни принципи на административния процес - чл. 7, чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК Решението е валидно, допустимо и правилно, като липсват основания за отмяната му. За да постанови акта си решаващият съд е обсъдил доводите на страните, извършил е цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата и неоспорена СТЕ и като е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването й, а мотивите й са неясни и непълни, което препятства съдебния контрол. Тези изводи напълно се споделят от касационния състав. В обстоятелствената част на Заповед № ДК-02-ЮЗР-118/08.04.2011 г. най-общо се сочи, че е изпълнена надстройка на жилищната сграда в УПИ ХIV-306 кв. 163 по плана на гр. София в отклонение от одобрен през 1993 г. архитектурен проект, който предвижда надстрояване с един етаж и таван. В мотивната част на заповедта обаче са описани конкретни отклонения само в частта на таванския етаж, а в разпоредителната част на акта е наредено премахването на "Жилищна сграда-надстройка" в частта, изпълнена в отклонение от строителните книжа, " която да се приведе в съответствие с одобрения през 1993 г. архитектурен проект". Предвид обстоятелството, че безспорно е установено надстрояване на сградата с един етаж и с таван, съдът обосновано е приел, че заповедта е неизпълнима, поради неяснота в разпореждането коя част от извършената надстройка да бъде премахната. Възможността за принудително изпълнение е елемент от правната характеристика на индивидуалния административен акт и когато тази възможност не е осигурена, е налице порок във формата му. Известно е, че в преобладаващият брой случаи заповедите за премахване на незаконни строежи се изпълняват принудително, поради което яснотата на разпореждането, в т. ч. точно описване параметрите на незаконния строеж е от съществено значение за законосъобразността на издадения акт. Предвид горното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна, които възлизат на 200 лв. и са своевременно претендирани и доказани. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,