Решение № 15603 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2010 г.

Решение № 15603 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Узунов от гр. Лом против решение от 13.05.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 61/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-М-3/14.01.2010 г. на началника на РДНСК-Монтана, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда", изпълнена в имот с идентификатор № 44238.279.19 в земл. на гр. Лом, местн. "Садовете". С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Лидия Първанова Николова от гр. София и Люлин Първанов Манчев от гр. Плевен обжалват с частни жалби същото решение в частта му, с която са оставени без уважение исканията им за присъждане на направените по делото разноски. Иска се отмяната му и присъждане на разноските. Жалбоподателите поотделно оспорват подадените от другите касационна и частни жалби. Началникът на сектор Монтана при РДНСК-Северозападен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и основателност на частните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че процесната сграда е построена през 1983 г. от касатора в земеделска земя по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ, с предоставено право на ползване. Липсват данни за изпълнена процедура по § 4а, ал. 1 и за придобиване от него на право на собственост върху земята след заплащането й на собственика чрез общината по цени, определени от МС, както и данни за придобиване от собствениците на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил сградата по реда на § 4а, ал. 3. В този случай е приложима ал. 4 според която, когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана на новообразуваните имоти по § 4к, се изнасят на публична продан по реда на ГПК. В него могат да участват собствениците на земята и на сградата. Съгласно Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) постройките, които могат да се изграждат в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35 кв. м, в която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. Постройките са едноетажни и може да имат най-голяма височина 2,80 м. от готов под до пресечната линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4,50 м до най-високата част на билото - чл. 177, ал. 1 и ал. 2. Според констативния акт и оспорената заповед застроената площ е 45 кв. м. Застроената площ следва да се определя по правилата на § 5, т. 15 ДР на ЗУТ - площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж. В застроената площ не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен. Определената от вещото лице и от административния съд площ на сградата не съответства на тези правила. В частта до застроена площ от 35 кв. м процесната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ е налице противоречие по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Тези правила обаче са отменени през 1995 г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за допустимата застроена площ. В този смисъл сградата се явява търпим строеж. Аргумент за това е и нормата на § 4а, ал. 2 ПР на ЗСПЗЗ според която, когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по § 4а ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите по Наредба № 5/1977 г. (отм.) Земеделската земя, в която е построена сградата, придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР на ЗСПЗЗ. Не се развива процедура за промяна предназначението на земята. Необходимостта от такава за допустимостта на процесния строеж неправилно е приета от първоинстанционния съд, който е достига и до неверния извод, че строежът не е търпим и че подлежи на премахване. В случая е без значение издаването и отмяната на удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Последното не е задължително за административният орган, компетентен в производството по премахване на незаконните строежи, както и за съда. Търпимостта на строежа подлежи на служебна и задължителна проверка, като неизвършването й от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта за премахване на търпим строеж е й материалноправно незаконосъобразна и подлежи на отмяна, както и потвърждаващото я съдебно решение. При този изход на делото, разноските са в тежест на ответната страна и такива не се дължат на частните жалбоподатели-страни, за които отмененият административен акт е благоприятен. В този смисъл частните жалби се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение