Решение № 259 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2008 г.

Решение № 259 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Кирил Йорданов Бумбаров от гр. Кюстендил против решение № 211 от 14.08.2008 г., постановено по адм. д. № 35 по описа за 2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 3/18.01.2008 г. на директора на Районно управление"Социално осигуряване"-Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 4909192985/10.12.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на РУ"СО"-Кюстендил не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО пред Административен съд - Кюстендил е оспореното от Кирил Йорданов Бумбаров решение № 3/18.01.2008 г. на Директора на Районно управление"Социално осигуряване"-Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4909192985/10.12.2007 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при същото РУСО, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № ПП-01-191/6.12.2007 година. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не е доказан с надлежни доказателства положеният от жалбоподателя труд като шофьор на товарни автомобили с товароподемност под 12 тона (ЗИЛ, МАЗ, ШКОДА, МАДАРА) в "Напоителна система"ЕАД-гр. Кюстендил за времето от 15.12.1970 г. до 31.03.1971 г., в Областно пътно управление - гр. Кюстендил за времето от 15.05.1971 г. до 31.12.1974 г. и в "Товарни автомобилни превози", гр. Кюстендил за времето от 1.01.75 г. до 6.08.79 г. да е от втора категория, поради което постановеният отказ от осигурителния орган е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото за установяване на процесния осигурителен стаж жалбоподателят е представил удостоверение обр. УП-3 № 885/27.09.2004 г. издадено от"Напоителна система"ЕАД-гр. Кюстендил, удостоверение УП-3 № 703/20.04.2004 г. издадено от Областно пътно управление - гр. Кюстендил и удостоверение УП-3 № 211/2.12.2004 г. издадено от "Товарни автомобилни превози", гр. Кюстендил, от които се установява, че за процесния период Кирил Йорданов Бумбаров е работил в тези предприятия на длъжността "шофьор", като трудовият му стаж е от трета категория. Въпреки че са уважени всички доказателствени искания на касационния жалбоподател, по делото не са събрани годни доказателства предвид чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за това, че за посочените периоди той е работил при същите вредности и тежест на труда, като дейностите по т. 25 и т. 26 ПКТП (отм.) и обосновано Кюстендилския административен съд е оставил без уважение жалбата срещу административния акт за признаване на положения труд от втора категория. С касационната жалба отново се поддържат доводи за неправилно тълкуване на цитираните разпоредби както от пенсионния орган, така и от първоинстанционния съд. Върховният административен съд намира, че доводите на касатора са неоснователни и на тях е даден правилен отговор с обжалваното решение. Заеманата от жалбоподателя длъжност "шофьор на товарен автомобил" с товароподемност под 12 тона и условията на изпълнявания труд не попадат в категорията на длъжностите по т. 25, т. 26 и т. 53а от отменения ПКТП, за които трудът се признава от втора категория. При тези данни правилни са изводите на административния съд, че трудът на жалбоподателя като шофьор за посочените периоди следва да бъде зачетен като такъв от трета категория и съобразно с това е законосъобразен отказът да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПЗР на КСО, тъй като няма необходимия брой точки като сбор от продължителност на осигурителен стаж и възраст, който съобразно с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от КСО е 100. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,