Решение № 8995 от 3.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп.д.директор на Областна дирекция по безопасността на храните - Пловдив срещу решение 156 от 06.10.2020 г. по адм.дело 224 по описа за 2020 г. на административен съд - Шумен. С него по жалба на "Аеркок" ООД е отменена негова заповед 172 от 10.04.2020 г., с която е отказано изплащане на обезщетение по подадено заявление от търговското дружество. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на административния акт от "Аерок" ООД, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Аеркок" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.Т. Стойчев и становище по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, като представя и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Шумен е била заповед 172 от 10.04.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, с която на основание чл.148, т.3, във връзка с чл.142, ал.1, т.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) на "Аерок" ООД, е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на 31 322 броя кокошки носачки в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег. 3BG16015 по повод заявление с 1079 от 11.03.2020 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно, че търговското дружество е собственик на регистриран животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег. 3BG16015, намиращ се в землището на с.Трилистник, община Марица, област Пловдив. В обекта има две халета, разположени в 2 отделни сгради с общ капацитет 64 470 птици като към процесния момент само едното хале е било населено с птици. Обектът е в непосредствена близост с друг животновъден обект за кокошки носачки, собственост на "Велди-метра 1" ООД, в който е констатирано първото огнище на зараза и до Държавно ловно стопанство "Чекерица", в което се отглеждат яребици и фазани. Съдът е изложил подробно факти относно направено изследване на кръвни проби на птици отглеждани от жалбоподателя на 24.02.2020 г., със съставен протокол ЛД 74/1-6, с отрицателен резултат. На същата дата е издадена и заповед РД 11-556 от изп.директор на БАБХ, с която е обявено първично огнище на "Инфлуенца А" по птиците в животновъдния обект, съседен на процесния обект, като съхраняването и унищожаването на труповете на починалите животни е осъществявано в близост до оградата на този обект. Това е осъществявано в период от 25.02.2020 г. - 10.03.2020 г. На 04.03.2020 г. е направено изследване на трупове на птици, собственост на търговското дружество - жалбоподател, като е изготвен протокол 114 ИП от изпитвателна лаборатория, като резултатът е положителен за посочената болест. Наложена е с Акт за възбрана 002 от 02.03.2020 г. възбрана по отношение на кокошките косачки на брой 31 322 и възраст 55 седмици, намиращи се в обекта, както и на кокоши яйца в размер на 45 613 броя. Със заповед РД 11-631 от 05.03.2020 г.(стр.33 от съд.досие), на основание разпоредби от ЗВМД и Наредба ДВ-106 от 21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците, изп.директор на БАБХ е наредил обявяване на първично огнище на "Инфлуенца А" по птиците в обекта на жалбоподателя, като е наредено предприемане на мярка принудително убиване на птиците и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, както и мерки за почистване и дезинфекция. В тази заповед има нареждане и за обезщетяване на собствениците на убитите животни, съгласно чл.141-148 от ЗВМД (т.VI от нея). Със заповед 141 от 05.03.2020 г. директорът на ОДБХ - Пловдив е определил комисия, в определен състав, да организира убиване, обезвреждане и унищожаване на птиците в обекта. След изпълнение на тези задължения с протокол за загробване 003 от 10.03.2020 г. е документирано извършеното относно загробване на 31 322 броя кокошки, собственост на търговското дружество. Със заповед РД 09-253 от 10.03.2020 г., на основание чл.25, ал.4 от ЗА, във връзка с чл.142, ал.2 от ЗВМД, министърът на земеделието, храните и горите е определил Постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване след възникване на огнище на заразна болест по чл.47, ал.1 от ЗВМД и са определени правила за организация на дейността й. С последваща посочената заповед, а именно заповед РД 11-680 от 11.03.2020 г., на основание чл.5, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, изп.директор на същата БАБХ е определил комисия за извършване на епизоотично проучване в област Пловдив, в 4 животновъдни обекта, сред които е процесния. Изготвен е доклад на 20.03.2020 г., който е гласуван и впоследствие изпратен на министъра на храните, земеделието и горите. В него се съдържа информация относно засегнатите обекти, брой на животни в риск и техния здравен статус, организация по биосигурност и др. В т.1 от този доклад е прието, че са налице допуснати множество грешки и пропуски в мерките за биосигурност в обекта на търговското дружество жалбоподател, което е нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВМД. Според него такива нарушения са: не се води дневник на посетителите, дневник за дезинфекцията, не се извършва дезинфекция на излизащите превозни средства, а това са такива по чл.19, т.8 и т.12, б."б" от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Дадено е заключение да се приложи чл.142, ал.1, т.1 от ЗВМД и на собствениците да не се изплаща обезщетение. Административното производство, по повод на което е издаден оспореният акт е започнало по повод заявление с 1079 от 11.03.2020 г. и той е заповед 172 от 10.04.2020 г. на директора на ОДБХ - Пловдив. Същият съдържа фактическите констатации, направени в доклада, като както беше посочено по-горе, като административният орган се е позовал на чл.148, т.3, във връзка с чл.142, ал.1, т.1 от ЗВМД и е отказал претендираното обезщетение. При това административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.148, т.3 от ЗВМД, при спазване изискванията за форма и необходимото съдържание според чл.59, ал.2 от АПК. Изрично е посочил, че при издаване на заповедта са спазени процедурните правила, уредени в Раздел "Ред за обезщетяване" от ЗВМД, т.е. не са нарушени административнопроизводствените правила за издаване на акта, но същият е незаконосъобразен, понеже не е налице материалноправната предпоставка за издаването му, конкретно тази по чл.132, ал.1, т.3б от ЗВМД, а именно "собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да осигуряват и спазват мерките за биосигурност". Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не възприема изцяло извода на съда, че няма съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗВМД, за нарушенията по ал.1, т.1 - т.6 трябва да е издадено наказателно постановление или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл.47, ал.1. Епизоотичното проучване се извършва от постоянна комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице. Конкретно по делото се установява, че на основание чл.5, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, след възникналото огнище на "Инфлуенца А" по птиците в област Пловдив, в животновъдни обекти, както и в процесния обект 3BG16015, със заповед РД 11-680 от 11.03.2020 г. на изп.директор на БАБХ, е определена петчленна комисия за извършване на епизоотично проучване. По делото липсват данни в нейния състав да е включен официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община или животновъден обект, каквото е императивното изискване на чл.7, ал.2 от Правила за организацията и дейността на постоянната комисия за извършване на епизоотично проучване (стр.39). Изискването уредено в тази разпоредба в заповедта за назначаване на постоянна комисия да бъде включен официалният ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община или животновъден обект е императивно и същия не може да бъде заместен от друг субект. Поради това цитираният в т.11 от оспорената заповед доклад от извършено епизоотично проучване след възникнали огнища на Инфлуенца А по птиците в област Пловдив, не е годно доказателствено средство по смисъла на чл.39, ал.2 от АПК, понеже изискващия се от чл.142, ал.2 от ЗВМД доклад за епизотична проверка не е изготвен от комисия, определена в съответствие с утвърдените от министъра на земеделието, храните и горите правила (решение 7607 от 23.06.2021 г. по адм.дело 1497/2021 г. на ВАС, пето отделение на настоящия съдебен състав с докладчик съдия Е. Димитров). Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд по повод отсъствието на материалноправната предпоставка по чл.132, ал.1, т.3б от ЗВМД, респ. за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Съдът е събрал писмени и гласни доказателства, подробно анализирани от него, ангажирани и от двете страни в производството пред него, включително и доказателствени средства, а именно заключение на съдебно-ветринарната експертиза с вещо лице д-р М. Дулев. Според това заключение (стр.144 от съд.досие) в процесния животновъден обект се спазват мерките за биосигурност, а именно провеждани са дезинфекционни мероприятия с помощта на техника - моторни пръскачки и съоръжения, във фермата има изградена дезинфекционна яма за ходовата част на превозните средства, на входовете на халетата има дезинфекционни стелки, мокри филтри със съблекалня и баня за гледачите на птици и персонала за центъра за пакетиране на яйца, от 01.06.2020 г. до 20.02.2020 г. са извършвани дезинфекции и зареждане на вани, стелки и дозатори през 3-4 дни, а от 20.02.2020 г. до 14.03.2020 г. е правена редовна ежедневна дезинфекция на хале 1, складове, пътища, санитарни възли, филтри. Това осигурява добро ниво на биосигурност, като неспосредствената близост на посочените по-горе два обекта води до много висок и непреодолим риск за предаване на инфекциозния причинител между стопанствата. Според показанията на свидетелите Е. Гълъбов и Е. Славов на входа на обекта се е извършвала дезинфекция на влизащите и излизащите транспортни средства (преминаване през дезинфекционна площадка и механично пръскане с дезинфектант), а достъпа на външни лица е бил забранен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото съдебно производство в размер на 1 440.00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение