Решение № 8219 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2013 г.

Решение № 8219 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молбата на Директора Дирекция ОДОП София, гр. София - Александър Георгиев Георгиев, с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 3464/12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 13799/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта, с която се отменя като неправилно Решението от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, "III - б" състав, преструктуриран по силата на заповед № 1161/09 г. на председателя на СГС, постановено по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на този съд, в частта, отхвърляща жалбата на "Магинед" ЕООД срещу ДРА № 381/7.01.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден с Решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД - гр. София в следните части: 1. с която на "Магинед" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) общо главница в размер на 2 635 302,25 лв. и лихви 413 902,47 лева.; 2. с която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени - данък върху печалбата в размер на 165 690,05 лв., ведно с лихви от 59 962,89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473,93 лв., ведно с лихвите от 136 643,81 лв. за 2002 г.; данък за общините в размер на 91 231,55 лв., ведно с лихви от 33 018,98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721,20 лв., ведно с лихвите от 101 217,58 лв. за 2002 г.; 3. данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) при източника за 2001 г. в размер на 2 727,38 лв., ведно с лихви от 1 195,20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315,32 лв., ведно с лихви от 3 203,79 лв. и в частта за разноските, като вместо него е прогласил нищожността на ДРА № 381/7.01.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден с Решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД - гр. София в следните части: 1. с която на "Магинед" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) общо главница в размер на 2 635 302,25 лв. и лихви 413 902,47 лева; 2. с която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени - данък върху печалбата в размер на 165 690,05 лв., ведно с лихви от 59 962,89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473,93 лв., ведно с лихвите от 136 643,81 лв. за 2002 г.; данък за общините в размер на 91 231,55 лв., ведно с лихви от 33 018,98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721,20 лв., ведно с лихвите от 101 217,58 лв. за 2002 г.; 3. данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) при източника за 2001 г. в размер на 2 727,38 лв., ведно с лихви от 1 195,20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315,32 лв., ведно с лихви от 3 203,79 лева.

Молителят се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, поради факта, че са изчерпани обичайните възможности за защита.

Навеждат се твърдения за нарушени материални и процесуални правила и норми при постановяване на решението от тричленния състав на ВАС.

Претендира се отмяна на решението и връщане за ново произнасяне по съществото на спора и отхвърляне на жалбата на дружеството.

Подадено е искане от Директора Дирекция ОДОП София, гр. София - Александър Георгиев Георгиев за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 309, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК.

Ответникът - "Магинед" ЕООД, представляван от адв. Пасков в съдебно заседание и в подробно изложени писмени бележки заявява оспорване на молбата за отмяна и претендира потвърждаване на съдебното решение.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на СГС е образувано по жалба на "Магинед" ЕООД - гр. София с искане за прогласяване нищожността или отмяната поради незаконосъобразността на ДРА № 381/7.01.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден с Решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД - гр. София. С Решение от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, "III - б" състав жалбата на дружеството е отхвърлена. Недоволни от така постановеното Решение, "Магинед" ЕООД - гр. София го обжалва пред ВАС и тричленен състав на Осмо отделение отменя като неправилно Решението от 20.06.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, "III - б" състав, преструктуриран по силата на заповед № 1161/09 г. на председателя на СГС, постановено по адм. д. № 2724 по описа за 2005 г. на този съд, в частта, отхвърляща жалбата на "Магинед" ЕООД срещу ДРА № 381/7.01.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден с Решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД - гр. София в следните части:

1. с която на "Магинед" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) общо главница в размер на 2 635 302,25 лв. и лихви 413 902,47 лева.; 2. с която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени - данък върху печалбата в размер на 165 690,05 лв., ведно с лихви от 59 962,89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473,93 лв., ведно с лихвите от 136 643,81 лв. за 2002 г.; данък за общините в размер на 91 231,55 лв., ведно с лихви от 33 018,98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721,20 лв., ведно с лихвите от 101 217,58 лв. за 2002 г.; 3. данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) при източника за 2001 г. в размер на 2 727,38 лв., ведно с лихви от 1 195,20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315,32 лв., ведно с лихви от 3 203,79 лв. и в частта за разноските, като вместо него е прогласил нищожността на ДРА № 381/7.01.2005 г., издаден от ТДД София - област, потвърден с Решение № 1590/23.06.2005 г. на директора на РДД - гр. София в следните части: 1. с която на "Магинед" ЕООД са определени задължения по ЗДДС (отм.) общо главница в размер на 2 635 302,25 лв. и лихви 413 902,47 лева; 2. с която е увеличен финансовия резултат на дружеството, в следствие на непризнати извършени разходи от него, за което допълнително са му определени - данък върху печалбата в размер на 165 690,05 лв., ведно с лихви от 59 962,89 лв. за 2001 г. и в размер на 608 473,93 лв., ведно с лихвите от 136 643,81 лв. за 2002 г.; данък за общините в размер на 91 231,55 лв., ведно с лихви от 33 018,98 лв. за 2001 г. и в размер на 450 721,20 лв., ведно с лихвите от 101 217,58 лв. за 2002 г.; 3. данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) при източника за 2001 г. в размер на 2 727,38 лв., ведно с лихви от 1 195,20 лв. и за 2002 г. в размер на 10 315,32 лв., ведно с лихви от 3 203,79 лева. Това Решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и се развива при точно определени условия и на определените в молбата основания. Изчерпване възможността за по - нататъшно обжалване не е сред условията за отмяна. Това обстоятелство не представлява и нарушение на правото на защита на която и да е страна, недоволна от постановеното от Съда окончателно решение.

От така изложените мотиви и в двете съдебни решения не се констатира установяване от страна на касационния съд на нови факти, различни от тези, на които първоинстанционният съд е основал своето решение. Поради изложеното, не е допуснато от страна на тричленния състав на ВАС нарушение на разпоредбата на чл. 220 от АПК и нарушение на правото на защита на страната. Неоснователен е доводът на искателя за наличие на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК, а именно - страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Липсват дори твърдения в молбата за отмяна, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, поради нарушение на някои от процедурните правила. За всяко едно от провежданите и в двете съдебни инстанции съдебни заседания молителят е бил редовно призован, представял е писмени доказателства, заявявал е доказателствените си искания и е обосновавал твърденията си.

В молбата за спиране изпълнението на съдебното решение не се навеждат твърдения и доводи, на които да се обосновава искането, поради което същото следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия