Решение № 5065 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2008 г.

Решение № 5065 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от Любен Младенов Иванов и Емил Стоянов Христов, и двамата от гр. София, както и от процесуален представител на Столична РДНСК, против решението на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5591/2007 г., с което е отменен мълчаливия отказ на Началника на СРДНСК да се произнесе по жалба вх. № С7-626-11-382/2007 г., отправена срещу одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 230/18.08.2005 г. на Главния архитект на район "Лозенец" - СО, преписката е върната за продължаване на действията по нея и изрично произнасяне "в законоустановения срок", а искането за спиране на строително-монтажните работи е оставено без разглеждане. В касационната жалба на физическите лица, без конкретизация и изложени оплаквания, се твърди "нищожност, недопустимост и неправилност" на решението, като "издадено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост". В деня на съдебното заседание е депозирана "молба-защита", с изложени аргументи по решението, от която е видно, че същото, в частта му, с която се отменя мълчаливия отказ на административния орган, същото се счита "законосъобразно, правилно и обосновано", а се оспорват диспозитивите на съдебния акт, отнасящи се до размера на присъдените разноски, сочи се, че съдът е следвало да прогласи за нищожно разрешението за строеж № 230/18.08.2005 г. на Главния архитект на район "Лозенец" - СО, заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и да уважи особеното искане за спиране на строително-монтажните работи на процесния обект, направено с допълнение към жалбата от 9.07.2008 г. В съдебното заседание тази касационна жалба се поддържа лично от Любен Иванов, по изложените в писмени бележки съображения. Оспорва се касационната жалба на Началника на СРДНСК, с доводи, развити във възражението по нея. Вторият касационен жалбоподател Емил Стоянов Христов не се явява и представлява. За Началника на СРДНСК, юрк. Цветкова поддържа касационната жалба. Сочи, че неправилно в решението е приет като формиран мълчалив отказ, че срокът по чл. 216, ал. 5 ЗУТ е инструктивен, а не преклузивен и не е налице задължение за произнасяне. Ответните по касационните жалби страни Мария Ангелова, Антония Кацарова, Пламен Ковачев, Ефросия Рашева и Йордан Киров, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. За ответните страни Васил Щраков и Светлин Йонов, адв. Владимирова оспорва и двете касационни жалби, счита решението процесуално недопустимо, настоява за обезсилването му. Сочи като основание факта, че жалбоподателите - физически лица не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗУТ, които имат правомощието да оспорят разрешението за строеж. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Решението се счита правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадена в срок от участвали в производството лица, процесуално са допустими за разглеждане. По съществото си жалбата на физическите лица е неоснователна, а тази на административния орган, с която се претендира прогласяването на недопустимост на решението и прекратяване на образуваното производство, настоящата инстанция намира основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Не е спорно по делото, че първоначалните жалбоподатели са собственици на индивидуални жилища, с учредено право на строеж в жилищни сгради, построени в бившия УПИ-I, кв. 223 по плана от 1958 г. С основание в тази връзка се възразява, че правото им на строеж не се простира върху целия парцел, а само върху петното от него, в което е изградена жилищната сграда, в която се намират жилищата им. Те нямат качеството заинтересовани страни в адм. производство по издаването на разрешение за строеж в УПИ V-563, собствеността върху който е възстановена по ЗВСОНИ и върху който е разрешено, с оспореното разрешение за строеж № 230/2005 г., построяването на процесната сграда. От представените по делото доказателства не се установява притежавани от жалбоподателите права върху УПИ V-563, (самите те сочат, че са носители на ограничени вещни права в УПИ I "за ЖС" - съседен на процесния), същите не са записани в имотния регистър, нито в разписния лист към кадастъра, а видно от приобщения договор от 29.04.2004 г., 91 кв. м. от площта на имота са закупени от Столична община. Следователно, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, жалбоподателите не притежават качеството на заинтересовани страни в настоящето производство. Освен това, жалбата им е подадена директно до АС-София на 16.11.2007 г., а не по предвидения в разпоредбата на чл. 216, ал. 3 ЗУТ ред - чрез административния орган. Видно е от писмо изх. № С7-626-03-718/30.10.2007 г. (л. 48 по делото, отправено и до жалбоподателя Любен Иванов, в качеството му на "лице за контакти"), че Началникът на Столичната РДНСК е изразил становището си по подадената на 3.10.2007 г. жалба, с преценката за нейната недопустимост и в изпълнение на задължението по ал. 5 на посочения текст. В него са проследени предходно подаваните идентични жалби от други физически лица срещу същото разрешение за строеж, акцентувано е на приетото в заповед № ДК 04-06/26.01.2006 г. становище на административния орган, за недопустимостта на жалбата и е направен извода за липсата на правно основание "предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК", за произнасяне на РДНСК по одобрените проекти и разрешението за строеж, преди приключването на адм. дело № 2513/2007 г. на АС-София. Това писмо не е обсъдено в мотивите на процесния съдебен акт, а видно от съдържанието му, то има характера на изричен отказ на компетентния административен орган да разгледа жалбата по съществото й. Не може да не се споменат и фактите, че към доказателствата по преписката е приложено определение на АС-София от 2.11.2007 г., постановено също по жалба срещу разрешението за строеж № 230/2005 г., с предмет мълчалив отказ на РДНСК, в което изрично е посочено, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица, служебно са известни на съда и решение № 10334/13.10.2008 г., по адм. дело № 5436/2008 г., оставено в сила в обжалваемата му част с определение № 13478/9.12.2008 г. по адм. дело № 14050/2008 г. на петчленен състав на ВАС, с постановени категорични мотиви в посочения смисъл, по повод изрично издадена от РДНСК заповед за спиране на строително-монтажните работи на обекта, предмет на процесното разрешение за строеж. При тези данни се налага извода за постановен по недопустима жалба съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото да бъде прекратено. Съдът е задължен да следи служебно за допустимостта на жалбите и ако бе изпълнил това свое задължение и бе отчел императивното правило на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, АС-София - град би стигнал до посочения извод, вместо да подходи формално и процесуално неоправдано, постановявайки отмяна на мълчалив отказ и връщане на преписката (при данни за посоченото писмо), за изрично произнасяне по допустимостта на жалбата. Без обсъждане настоящата инстанция оставя формата на постановеното решение и указанието до РДНСК за произнасяне в "законоустановения срок", (15 дни по ал. 5 на чл. 216 ЗУТ), който отдавна е изтекъл. Този срок е преклузивен (определения на ВАС № 9816/30.09.2008 г. по адм. дело № 10639/2008 г., № 9991/3.10.2008 г. по адм. дело № 10453/2008 г. и др.), при подадена на 3.10.2007 г. жалба, срокът за произнасяне е изтекъл до 18.10.2007 г., след което е започнал да тече 14 дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за съдебното обжалване. С оглед това, подадената на 16.11.2007 г. жалба е просрочена, поради което и процесуално недопустима на друго, самостоятелно от посоченото по-горе основание. Практиката на ВАС, относно отмяната на мълчаливите откази, на която се е позовал съдът, е неприложима в случая, тя касае жалби, с които съдът е сезиран от действително заинтересовани лица, правоимащи - ал. 3 на чл. 216, във вр. ал. 5, досежно предвидените задължения на органите на ДНСК по чл. 216 ЗУТ. Административният орган има задължението да се произнесе по допустимостта на жалбата, но същото задължение има и съдът, преди да се произнесе по съществото на спора, за изпълнението му следи служебно и настоящата инстанция, което е в унисон с целите на специалния закон за бързина на производствата по уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в страната, както и с оглед принципа за стабилитет на издадените индивидуални административни актове по ЗУТ. С оглед така изложените съображения, решението следва да бъде обезсилено, със съответните за това последици, като при този изход на процеса на ответниците в касацията Васил Щраков и Светлин Йонов следва да бъдат присъдени и направените по делото, в двете му съдебни инстанции, съдебно-деловодни разноски, своевременно поискани в писмените становища от процесуалния представител, надлежно доказани с приложените договори за правна помощ от 18.06.2008 г. и 6.03.2009 г. и неоспорени по размера им от жалбоподателите, съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК. На касационния жалбоподател - Началник на СРДНСК не се присъждат разноски, тъй като не са претендирани такива. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 209, т. 2 АПК и чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК,