Решение № 6433 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2020 г.

Решение № 6433 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез пълномощник юриск. К. Стоянов. Жалбата е против решение № 35 от 06.01.2020 г., постановено по адм. д. № 10675/2019 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отменено решение № 5164 от 20.08.2019 г. на председателя на ДАБ и двете дела на М. Мансур и на малолетното лице Р. М. са изпратени на председателя на ДАБ за ново произнасяне по двете молби за закрила при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответниците – М. Мансур лично и като законен представител на Р. М., [гражданство], чрез пълномощника им адв. Гитева, в съдебно заседание оспорват касационната жалба и изразяват становище за правилност на обжалваното решение. Молят същото да бъде потвърдено. Не претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че административният орган е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, изразяващи се в неучаствие на социален работник в производството по предоставяне на международна закрила и липсата на проведено интервю с детето. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба от М. Мансур, лично и като законен представител на Р. М., [гражданство], против решение № 5164 от 20.08.2019 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ им е било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е отменил решение № 5164 от 20.08.2019 г. на председателя на ДАБ и е изпратил двете дела на М. Мансур и на малолетното лице Р. М., на председателя на ДАБ за ново произнасяне по двете молби за закрила при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Като такива съдът е приел, че административния орган не е провел интервю с малолетното дете и в производството по предоставяне на закрила не е участвал социален работник от Дирекция "Социално подпомагане". На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил принципа за най-добрия интерес на детето, съгласно разпоредбата на чл. 6 а от ЗУБ. По отношение на М. Мансур първоинстанционният съд е приел, че административния орган е допуснал съществени нарушение като не е използвал актуална справка за ситуацията в страната на произход и същата не съдържа информация, отнасяща се до смяната на религията и последиците в страната на произход. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по делото се установява, че кандидатът за международна закрила М. Мансур, е подал последваща молба с рег. №УП-13434/26.09.2018 г. Като нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение е представил "Свидетелство за водно кръщение". Както и това, че в Република България е пристигнал малолетния му син Р. Мирази. С молба с вх. №РД09-ВР-734/24.10.2018 г. М. Мансур в качеството на баща и законен представител е поискал закрила за малолетния си син Р. М., като със заповед на кмета на Столична община район "Красна поляна" същият е назначен за законен представител на малолетното си дете на основание чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Адмиинистративният орган е обединил двете преписки и е разгледал двете молби в едно и също производство. При проведеното интервю с М. Мансур, кандидатът е изложил бежанска история, която касае него и малолетното му дете. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. Неправилен е извода на съда, че админситартивният орган е нарушил разпоредбата на чл. 6 а от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДет. Неправилно съдът е приел, че административния орган е извършил нарушение като не е провел интервю на малолетното дете. Съглано чл. 6 а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има преценката за най-добрия интерес на детето, която се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет, детето се изслушва задължително, ако е навършило 10-годишна възраст. Когато не е навършило тази възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване следва да бъде мотивирано. В случая по време на провеждане на административното производство детето е било под 10-годишна възраст, като при приложението на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДет административният орган законосъобразно е преценил, че изслушването на детето не е необходимо. Тази преценка не подложи на контрол, тъй като само решението за изслушване изисква то /решението/ да бъде мотивирано. Неправилен е изводът на съда, че административният орган е допуснал процесуално нарушение, тъй като в производството по предоставяне на закрила не е участвал социален работник на дирекция "Социално подпомагане". Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. От представените документи по делото /стр. 25-26 от делото/ е видно, че дирекция "Социално подпомагане" е изготвила и представила такъв доклад, с което е изпълнено и изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Неправилно съдът е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. В случая по делото е представена заповед на кмета на Столична Община, район "Красна поляна" по чл. 25, ал. 2 ЗУБ /стр. 23 от делото/, с която М. Мансур е определен за законен представител на малолетното дете, с оглед упражняване на правата по чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Следователно административният орган е изпълнил законовото си задължение по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Неправилно първоинстанционния съд е приел също, че не е представена актуална справка, с което административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на издаване на оспорения административен акт (20.08.19 г.) последната справка е била тази от 14.02.2019 г., която е обсъдена в решението на председателя на ДАБ. В последното е обсъдено и смяната на религията и последиците от това в страната на произход. Доколкото след издаване на оспорения административен акт е била получена актуална справка от 07.09.2019 г., тя е представена по делото. Но е следвало да бъде обсъдена от първоинстанционния съд на плоскостта дали изложените факти в нея се отразяват върху изводите на административния орган. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение не е в административното производство, тъй като председателя на ДАБ към 20.08.19 г. не може да обсъди представена след тази дата справка. Затова не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещите закрила. При постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидатите на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и оттам дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. Първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Тава налага първоинстанционното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение