Решение № 237 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение17.06.2013 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание на 14.12.12 г. и потвърденото с него решение от 13.11.12 г. на Софийския адвокатски съвет за отказ да бъде променен статута на С. Д. Д. от младши адвокат в адвокат. ИЗПРАЩА препис от решението на Софийски адвокатски съвет да извърши вписването на С. Д. Д. в регистъра на адвокатите от Софийската адвокатска колегия в 14-дневен срок от влизане в сила на същото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 237 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производство по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Обжалвано е решението, взето на заседание на 14.12.12 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на С. Д. Д. срещу решението на Софийския адвокатски съвет от 13.11.12 г. Недоволен от решението е жалбоподателят С. Д., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че към датата на постановяване на обжалваното решение на Софийския адвокатски съвет е имал юридически стаж над изискуемите се от закона две години, тъй като разпоредбата на закона изисква да е налице двугодишен юридически стаж, а не двугодишен стаж като младши адвокат, поради което са били налице основанията, които обосновават промяната на статута му от младши адвокат в адвокат. Ответникът по жалбата Висшия адвокатски съвет не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания, намира жалбата за основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата на С. Д. Д. срещу решението на Софийския адвокатски съвет от 13.11.12г, с което не е било уважено искането му за промяна на статута му от младши адвокат в адвокат. Установено е било, че жалбоподателят е завършил висше образование със степен магистър. На 15.10.10 г. е издържал изпита в Министерство на правосъдието и е придобил юридическа правоспособност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На 1.11.10 г. е започнал работа по трудов договор на длъжност "юрисконсулт"в Адвокатско дружество "Т. и съдружници". Трудовият договор бил прекратен на 18.07.11 г., считано от 19.07.11 г. На 21.07.11 г. жалбоподателят бил вписан в регистъра на младшите адвокати при Софийската адвокатска колегия. На 8.11.12 г. същият е подал молба до Софийския адвокатски съвет за промяна на статута от младши адвокат в адвокат на основание чл. 20, ал. 9 от Закона за адвокатурата. При тези данни Висшият адвокатски съвет е приел, че не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 9 от Закона за адвокатурата - не е изтекъл двугодишен срок от датата на вписване на жалбоподателя в регистъра за младши адвокати, което дава възможност за промяна на статута му. Решението е неправилно. Съображения за това са изложени в решение № 45 от 15.02.12 г. на ВКС по гр. дело № 1678/11 г. на IV г. о., които настоящият състав изцяло споделя. Посочено е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА не намира приложение само ако младши адвокат придобие две години юридически стаж, като упражнява професията в това си качество в продължение на две години. Видно от § 1 от ЗА и Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г., утвърдена от Министерство на труда и социалните грижи, юридическата длъжност се характеризира с това, че юристите консултират клиенти по правните аспекти на проблемите; водят дела в съда; задълженията им обикновено включват: даване на правни консултации, предприемане на правни дела и въпроси от името на клиента, подаване на жалби, когато е необходимо. Посочено е, че професиите към тази група са съдия, прокурор, следовател, адвокат, нотариус, юрисконсулт. Тъй като разпоредбите на закона следва да се тълкуват и в смисъла, който най-пълно съответствуват на други разпоредби, а не само самостоятелно /чл. 46 ЗНА/, то като се вземе предвид, че изискванията за вписване като адвокат, визирани в чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 ЗА са наличието на две години юридически стаж и положен предвидения в закона изпит, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА, предвиждаща, че младши адвокат след изтичане на две години придобива права на адвокат, то следва да се приеме, че наличието на две години юридически стаж и положения изпит съставляват основание за придобиване от младши адвокат на правата на адвокат по чл. 20, ал. 9 ЗА. По изложените съображения следва да се приеме, че за юридически стаж след придобита юридическа правоспособност на жалбоподателя следва да се зачете този след 1.11.10 г. и към датата на подаване на молбата до САК за промяна в статута му - 8.11.12 г. за него в качеството му на младши адвокат е възникнало право да бъде вписан на основание чл. 20, ал. 9 ЗА в единния регистър на адвокатите с правата на адвокат, след като не са налице пречките по чл. 5 ЗА. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и с оглед разпоредбата на чл. 147 ЗА делото следва да се изпрати на Софийски адвокатски съвет, за да извърши вписването на С. Д. в единния регистър на адвокатите. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.