Решение № 124 от 5.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104266/2024 г.

производството по делото е прекратено, като е продължило в частта по молбата за отмяна на решението, с което съдът е осъдил З. М. Д. да заплати на детето Д. А. Д., чрез неговия баща и законен представител А. К. Д., сумата от 1104 лв., представляваща издръжка за минало време, за периода 01.07.2022 г. - 24.11.2022 г., а на детето К. А. Д., чрез неговия баща и законен представител А. К. Д. - сумата от 1056 лв., представляваща издръжка за минало време, за периода 01.07.2022 г. - 24.11.2022 г., както и в частта относно съдебноделоводните разноски и по чл. 78, ал. 6 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 предл. едно и т. 5, предл. две ГПК 231 б. “в” ГПК, намира, че тя е неоснователна. Страната в молбата си сочи и текста на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но по същество не излага обстоятелства, които да сочат на тази правна квалификация. Последната се определя от съда, който не е обвързан от доводите на страните. Страната сочи фактически твърдения, за да обоснове довода за ненадлежното й представляване по делото, както и твърдението за неверността на адвокатското пълномощно и на договора за правна защита и съдействие, като квалифицира узнаването на съответните факти, като такива по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което не е правилно. Съображенията за неоснователност на молбата за отмяна са следните: В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. По делото страната е представлявана от адв. С. В. по силата на писмено дадено от нея пълномощно с дата 30.12.2022 г. На същата дата страните са подписали и писмен договор за правна защита и съдействие по същото дело – попълнена бланка от кочан, с № 84841. З. М. Д. е получила лично копие от исковата молба на постоянния си адрес, на 05.12.2022 г., с указание за правото на отговор, неговото съдържание, срокът за изпращането му и последиците при неподаване на отговор. Няма данни, нито се твърди, да е отговорила лично или чрез друг пълномощник по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, или по-късно. От нейно име отговор е депозирал адв. С. В. на 03.01.2023 г. (п.клеймо), вкл. с искане за допускане на свидетели, което е уважено от районния съд с определението по чл. 140 ГПК На 29.03.2023 г. социални работници, на които е възложено изготвянето на доклад по делото, са се срещнали със З. Д., която е изразила становище, че исковата молба е неоснователна. Тя е запозната с доклада в сградата на ОЗД към ДПС – Русе, преди внасянето му в съда. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на 17.05.2023 г. З. Д. е редовно призована за него чрез адв. С. В. Тя и адвокатът й не са се явили в заседанието. Постановено е решение, което е връчено на страната, чрез адвоката, на 14.11.2023 г. Не е обжалвано и е влязло в сила. При тези данни, съставът на ВКС намира, че не се установява твърдението на З. Д., че не е била надлежно представлявана по делото. Не е налице основание за отмяна и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК по твърдението, че адвокатското пълномощно и договорът с адв. С. В. са неистински документи. Нужно е неистинността на документа да е установена по надлежен съдебен ред, който е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. (разясненията в ТР 5/2012 го. От 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС). Случаят не е такъв. Към молбата за отмяна са представени доказателства за сезиране на прокуратурата и образуване на прокурорска преписка. Този документи, сами по себе си, не установяват неистинността на пълномощното и договора. Съгласно чл.93, т.6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231, ал.1, б.в” ГПК(отм.) в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи „неистинност на документ”. Употребата на понятието „подправен документ” в тази хипотеза е изоставено. Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправния спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска (така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции). В случая молителката твърди, че не е подписала пълномощното и договора за правна защита и съдействие, представени от адв. В. по делото, разгледано то РС – Русе. Инцидентно, в производството за отмяна, Върховният касационен съд няма правомощия да прецени дали документите са истински, дори при поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това разбиране не е в противоречие с чл. 6 ЕКПЧ – молителят има възможност да се защити, като по надлежен съдебен ред установи първо неистинността на въпросните частни документи. С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е била нарушено правото му на участие в процеса. При това положение, молбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение