Решение № 5361 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2009 г.

Решение № 5361 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба (неправилно именувана "въззивна") на Марин Хинев Иванов от гр. Варна срещу решение № 148 от 7.11.2008 г., постановено по адм. д. № 350 по описа за 2008 г. на Административен съд-Добрич. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство срещу изричния отказ на кмета на община Балчик, направен с писмо с изх. № П002-138 от 30.05.2008 г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в жалбата се моли, решението на съда да се отмени и постанови друго, с което жалбата се реши по същество. Ответната и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е законосъобразно. Постановено е след пълно изясняване на фактите по спора и обосновани правни изводи, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Добрич е бил сезиран с жалба срещу писмо с изх. № П002-138 от 30.05.2008 г. на кмета на община Балчик, с което кметът е постановил два отказа: единият е бил да отмени своя заповед № 1080 от 4.04.2007 г., издадена с правно основание в § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Димитров Иванов върху имот с кад. № 505.648 по плана на новообразуваните имоти за местността "Поляните" в землището на с. Кранево, община Балчик и вторият - да открие процедура по оценка и закупуването на същия имот от Марин Иванов. От представените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. Приел е за установено, че с молба до кмета от 13.07.1992 г. Марин Иванов е поискал да закупи имота, в който е бил построил бунгало от 32 кв. м. За имота е направена оценка в размер на 24 000 лв., която е одобрена със заповед № 900 от 22.09.1994 г. на кмета на общината, като в заповедта е отбелязан срок за заплащане - до 30.09.1995 г. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, на основание решение на Общинска служба по земеделие и молба на наследника на Иван Димитров Иванов, кметът на общината е издал заповед № 1080 от 4.07.2007 г., с която на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановил правото на собственост върху имота. Собственикът е въведен във владение на имота, след трасирането му. Между страните не се е спорило за идентичността на имота и по факта, че определената оценка не е заплатена от Марин Иванов. Съдът е приел, че писмото на кмета по същността си е индивидуален административен акт за отказ. При установените факти е направил извод, че отказът на кмета на общината да отмени заповедта си под № 1080 от 4.07.2007 г., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Димитров Иванов е законосъобразен, защото самото искане за отмяна е било недопустимо. По вторият отказ на кмета, да връчи заповедта за оценката на имота, съдът е изложил мотиви съобразно хронологията на действащото законодателство, като е приел, че с влизането в сила на ПМС № 456 от 1997 г. правото да се заплати цената на ползвателския имот е погасено. Приел е, че страните, като не са поискали събирането на доказателства по твърдението за неплащането на цената по причини на администрацията, то е останало недоказано. Този отказ също е приет за законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. То е аргументирано с това, че съдът не бил разбрал петитума на жалбата и погрешно е схванал казуса. Напротив, същият петитум е възпроизведен и в касационната жалба. От съда се е искало да отмени отказа на кмета да съобщи оценката на имота, утвърдена със заповедта му № 900 от 22.09.1994 г. Искането за това е направено със заявление от 21.12.2006 г. Към този момент е влязла в сила и заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти, за местността, в която е и имотът, за който не е платена цената на земята. Заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ се обнародва в ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. Част от нея е и регистърът на имотите, в който са записани собствениците им. Жалбоподателят се счита за уведомен за всички обстоятелства, които са част от заповедта на областния управител от момента на обнародването й. Той е узнал, че имотът има друг собственик - този записан в регистъра, но не е подал жалба срещу заповедта. Бездействието му е довело до погасяване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Заповедта на кмета, издадена с правно основание в § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като не е обжалвана е станала административен акт, който не може да бъде отменян от органа, който го е издал. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение