Решение № 15718 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2018 г.

Решение № 15718 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Белпром БГ" АД, гр. С. против решение № 3384 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 78/2018 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА-18-77/13.11.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено да се премахне преместваем обект "павилион", поставен на тротоара на ул. "Фр. Ж. К." до бл. ..., кв. 35, м. "Изток- Изток", гр. С.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за премахване на обекта. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът– директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. – град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. В този смисъл правилно е съобразена разпоредбата на § 1, ал. 3 ПР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и т. 2 от заповед № СОА16-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, с която директорът на дирекция "Общински строителен контрол" е оправомощен да издава заповеди за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са и заключенията, че административният акт е постановен в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила – заповедта е писмена и е издадена след съставен по реда на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан обекта и допуснатите при поставянето му нарушения. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл. 56, ал. 2 ЗУТ). Разпоредбата на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В случая е разпоредено премахване на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ – павилион, изграден от метална конструкция, предназначен за търговска дейност. Същият е собственост на дружеството - жалбоподател и е разположен върху терен, общинска собственост (на тротоара на ул. "Фр. Ж. К." до бл. ..., кв. 35, м. "Изток- Изток", гр. С.) без разрешение за поставяне от оправомощения за това орган (доказателства за обратното не са представени) и след като сроковете на договора за наем, сключен между дружеството и общината, както и на анекса към него са изтекли. Обектът е разположен и в противоречие със схемата за поставяне на преместваеми обекти на територията на Столична община, одобрена със заповед № РД-09-09-56/09.05.2014 г. на главния архитект на Столична община, която не предвижда на мястото на павилиона да се разполага преместваем обект. При тези факти административният съд правилно приема, че преместваемият обект, описан в заповедта, е поставен без разрешение, поради което предпоставките на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 пр. 1 са изпълнени и същият подлежи на премахване. Това мотивира и извода, че издадената в този смисъл заповед съответства на цитираните материалноправни разпоредби. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на "Белпром БГ" АД против заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, съставът на Административен съд С. – град постановява решение в съответствие с материалния закон. Възраженията на касационния жалбоподател, че изпълнява стриктно задълженията се по договора за наем, сключен с общината, не променят горния извод, тъй като не опровергават наличието на основания за премахване на обекта по смисъла на чл. 57 а, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУТ, а именно – поставяне на павилиона без съответно разрешение. Освен това в случая обектът е поставен и в противоречие със схемата за поставяне на преместваеми обекти на територията на Столична община, одобрена от главния архитект на общината за съответния район. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. – град е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,