Решение № 4834 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2017 г.

Решение № 4834 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР Б. против решение № 1142/22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 954/2017 г. на Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № 251 з-1151/28.03.2017 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Е. У. ог [населено място], е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АС Б. е била заповед № 251 з-1151/28.03.2017 година на директора на Областна дирекция на МВР Б., с която на Е. У., началник на Районно управление С., е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: на 05.10.2016 година, след като се е запознал с докладна записка рег. № 545 р-6436/04.10.2016 г. относно случай от 19.09.2016 година, при който е нанесена телесна повреда на лице от [населено място], не е разпоредил извършване на допълнителна порверка по случая и регистрирането му в регистъра за заявителски материал /ЗМ/, а е поставил резолюция "към дело", като с действията си е омаловажил случая и е нарушил изискванията на Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, конкретно чл. 9, ал. 1: " Когато е необходимо извършване на проверка по ЗМ, съответния ръководител, в зависимост от характера на конкретния случай, определя служител за извършването й; ал. 2 "Когато проверката не е възложена от прокурор, ръководителят по ал. 1 определя и срок за извършването й, който не може да бъде по -дълъг от 30 дни, считано от датата на регистриране на ЗМ; ал. 3 "След приключване на проверката по ал. 1, служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура". Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 1, предложение първо, като на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР "небрежност в служебната дейност" е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради налагането на наказанието извън преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Прието е също така, че дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/ е нарушил разпоредбите на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, като не е обсъдил писмените обяснения на служителя, както и не е изложил мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, която изисква "дисциплинарното наказание да се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Неправилни обаче са изводите на първоинстанционния съд за неспазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР от страна на дисциплинарно-наказващия орган. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР гласи, че за нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай за извършването на нарушението безспорно е установена и посочена датата 05.10.2016 г., поради заповедта е издадена в едногодишният срок от извършване на нарушението. Спазен е и двумесечния срок от узнаване на нарушението, който е започнал да от 06.03.2017 година, когато материалите и цялата преписка са постъпили при ДНО. На 14.03.2017 година е изпратена покана за даване на писмени обяснения до служителя, който е депозирал такива на 15.03.2017 г. В тях Узунов не оспорва фактите, описани в заповедта, но твърди, че те са неправилно обсъдени от ДНО, както и че се касае за престъпление от частен характер и поради това тези сигнали не се регистрират като ЗМ. С писмените обяснения не са представени доказателства, нито е поискано събиране на такива от ДНО. Поради това и извода на АС, че ДНО не е обсъдил обясненията на служителя, са неправилни. При липса на доказателства и твърдения, които да променят фактическите обстоятелства, ДНО няма задължение да излага мотиви относно запознаването си с писмените обяснения на служителя. Още повече, че към датата на постъпване на докладната записка, служителят не е имал данни дали се касае за престъпление от общ или частен характер. Правилно ДНО е приел, че деянието на Узунов следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1, предложение първо е правното основание, на което е издадена оспорената заповед, което съответства на представените към преписката доказателства. Необосновани са и мотивите на първоинстанционния съд относно нарушаване на изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Както в заповедта, така и от представената кадрова справка се установява, че ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Служителят в МВР е имал както награди, така и наложени наказания по време на службата си, поради което като е отчел тези факти, ДНО е наложил минималния срок на предвиденото дисциплинарно наказание. Като е приел обратното, АС Б. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Е. У. срещу заповед № 251 з-1151/28.03.2017 година на директора на Областна дирекция на МВР Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца Разноски от касатора не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,