Решение № 3607 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощника юрисконсулт В. Ненков, против решение 75/30.05.2023 г., постановено по адм. дело 27/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за погрешни изводите на съда, че представения по преписката констативен протокол не е подписан от служителя извършил теренната проверка и че не е установено преобразуването на част от поземления имот в обработваема земя. За неправилна намира приетата неяснота относно оправомощаването на служителя, тъй като правомощието му да извършва теренни проверки произтича от нарочни указания. Като неправилен оспорва извода, че представените осем снимки са изготвени от осем, а не от две точки, както е посочено в констативния протокол, тъй като координатите са посочени на самите снимки. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Г. Кабури и М. Климентова, чрез пълномощника им адвокат А. Илиева в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват касационната жалба и пледират за оставяне в сила на решението на Административен съд Ямбол. Искат присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД20-1/05.01.2023 г. на министъра на земеделието, с променено наименование на основание т. 3 от Решение на Народното събрание от 06.06.2023 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, ДВ, бр. 50/2023 г. Със заповедта, на основание чл. 33б, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е наредено в срок до шест месеца от влизането й в сила, неправомерно преобразуваната площ от 4,175 дка, попадаща в специализирания слой "Постоянно затревени площи" (ПЗП) от имот с идентификатор 57409.24.8, с начин на трайно ползване по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) Пасище, с обща площ от 13,392 дка, находящ се в землището на [населено място], община Стралджа, област Ямбол, собственост на М. Климентова и Г. Кабури, да бъде възстановена като постоянно затревена площ. Възстановяването е наредено да бъде извършено от Климентова и Кабури като собственици на имота. Съгласно установените пред Административен съд Ямбол факти и видно от преписката, М. Климентова и Г. Кабури са собственици на имот 57409.24.8 в землището на [населено място]. Съгласно констативен протокол 11/18.10.2022 г., издаден и подписан от И. Илчев, старши експерт в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол - офис гр. Стралджа, видно всичките му екземпляри по преписката, на основание заповед РД09-859/28.07.2022 г. на министъра на земеделието и писмо изх. 9166-58/06.10.2022 г. на Дирекция Идентификация на земеделските парцели", е била извършена теренна проверка на поземлен имот 57409.24.8. Установено е, че имотът е с обща площ 13,392 дка, като 6,170 дка от него попадат в слой ПЗП. При проверката били изготвени от една линия и две контролни точки, по четири геореферирани снимки на точка в различни посоки с GNSS устройство Qpad Х5. Тези общо осем снимки са представени по преписката и видно от тях, те са направени именно от две контролни точки с посочени географски координати, съответстващи на две точки. Точките са отбелязани и на изготвената при проверката скица, в която е отразена и площта, попадаща в слой ПЗП която е разорана. С протокола за проверката, а и видно от снимките и скицата е констатирано, че е налице преобразуване/ разораване на 4,175 дка от площта на парцела попадаща в слой ПЗП, съгласно представената нарочна скица. В протокола е отбелязано също, че разораната площ е в слята повърхност на предсеитбена обработка от имоти 57409.24.9, 57409.25.1 и 57409.24.7, т. е. е била обработвана заедно с тези имоти. За да отмени заповедта съдът е приел жалбата за допустима за разглеждане, а по същество за основателна. Намерил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Счел е, че в констативния протокол не е посочено по какъв начин и по чие разпореждане служителят е извършил теренната проверка, а екземпляр от протокола не е подписан от него. Съдът е изложил, че нарушението е било констатирано на база една линия, две контролни точки и по четири броя геореферирани снимки на точка в различни посоки, но е преценил, че от това не може да се изчисли засегнатата площ и местоположението й. Всяка от снимките е с отразени различни координати и би трябвало да съответстват на осем, а не две точки за изготвянето им. По приложената скица, очертаната засегната част от имота е с неправилна форма и за съда е било неразбираемо как тя е изчислена. Посочил е също, че детайлно описание на резултатите от проверката липсват в изготвените доклад рег. 9166-58/08.12.2022 г. на директора на ОД Земеделие-Ямбол и доклад рег. 93-4122/05.01.2023 г. на заместник-министъра на земеделието, като единствено е посочено, че 4175 кв. м. от площта на имота, попадащи в слой Постоянно затревени площи, са преобразувани в обработваема земя. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че заповедта е издадена при неспазване на процедурата, което води до липса на мотиви и се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Същевременно е приет за недоказан изводът на органа, че съответната част от имота, попадаща в слой ПЗП е преобразувана в обработваема земя. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за съществено нарушение на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, изразяващи се в неспазване на административната процедура. Няма нарушения и на материалния закон при издаването на процесната заповед. Обосновано на установените по административната преписка факти министърът на земеделието е приел, че разораването/преобразуването на площта от 4,175 дка, попадащи в слой "Постоянно затревени площи" от имот 57409.24.8 с обща площ от 13,392 дка, собственост на М. Климентова и Г. Кабури, в землището на [населено място], е извършено в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП, забраняват се преобразуването и разораването на площите, включени в слой ПЗП, от техните собственици и ползватели. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая обстоятелствата мотивирали административния орган да издаде процесната заповед, се съдържат в протокола от теренната проверка, изготвените при нея снимки и скица, доклад рег. 9166-58/08.12.2022 г. на директора на ОД Земеделие-Ямбол и доклад рег. 93-4122/05.01.2023 г. на заместник-министъра на земеделието, които са част от административната преписка. В Регламент (ЕС) 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) 1307/2013 г.) и особено в неговия чл. 45 е обърнато специално внимание на поддържането на постоянно затревените площи, като средство за постигане на ползи за околната среда. В т. 42 от преамбюла е поставена задача за приемане на специални разпоредби за поддържане на постоянно затревени площи и тяхната защита чрез забрана за оран и преобразуване, както и по-обща предпазна мярка, основана на съотношение на постоянно затревените площи срещу пренасочване за друго ползване. В т. 7 от преамбюла е предвидено делегиране на правомощие на Комисията да приема определени актове за установяване на рамка, в която държавите членки да определят критериите, задължителни за изпълнение от земеделските стопани за поддържане на земеделските площи в състояние, подходящо за паша или обработване, и минималните дейности, които следва да се осъществяват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, както и критериите за определяне на превеса на тревите и другите тревни фуражи, както и за определяне на установените местни практики по отношение на постоянно затревените площи и постоянните пасища ("постоянно затревени площи"). Разпоредбите на чл. 33а, ал. 3 и чл. 33б ЗПЗП уреждат реда и начина за създаване на слой "Постоянно затревени площи" и запазването му, който се одобрява и изменя със заповед на министъра на земеделието и храните при условия и по ред, определени в Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Това са нормите на чл. 16д и чл. 16е от тази наредба. След като е било установено, че частта от процесния имот собственост на М. Климентова и Г. Кабури не е изключена по реда на чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП и попада в слой "Постоянно затревени площи", одобрен окончателно със заповед на министъра, правилно е прието от органа, че жалбоподателите като негови собственици са били длъжни да запазят фактическото предназначение на същия. Поради това са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед. Не могат да бъдат споделени мотивите на Административен съд Ямбол за недоказаност на изводите на административния орган и за допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения. Теренната проверка е извършена при спазването на изискването на чл. 33, ал. 4, т. 2 ЗПЗП и указанията, дадени в т. ІІ от Приложение 1 към заповед РД09-859/28.07.2022 г. на министъра на земеделието. Съставеният за нея констативен протокол е надлежно подписан от изготвилия го служител - И. Илчев, старши експерт в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол - офис гр. Стралджа, видно от всичките му представени екземпляри. На изготвените при проверката снимки ясно са отбелязани координатите за дължина и ширина на заснемане, които отговарят на две точки, при различен ъгъл и посока, което е в изпълнение на горецитираните указания. Засегната част от имота е идентифицирана и очертана на изготвената при проверката скица, а изчисляването на нейната площ не е трудно при използването на съвременните технически устройства, съгласно дадените указания към заповед РД09-859/28.07.2022 г. Всички релевантни факти са посочени, както в протокола от теренната проверка, изготвените при нея снимки и скица, така и в доклад рег. 9166-58/08.12.2022 г. на директора на ОД Земеделие-Ямбол и доклад рег. 93-4122/05.01.2023 г. на заместник-министъра на земеделието, които не са надлежно оспорени от жалбоподателите и доказват осъщественото нарушение на забраната по чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП. Съдът необосновано не е оценил тяхната доказателствена стойност. Неправилността на атакуваното съдебно решение на посочените основания налага неговата отмяна и разрешаване на правния спор за законосъобразността на заповед РД20-1/05.01.2023 г. по същество. Както се посочи, безспорно в случая М. Климентова и Г. Кабури са допуснали част от собствения им имот, попадаща в специализирания слой "Постоянно затревени площи", да бъде разорана и преобразувана в обработваема земя, което налага възстановяването й като постоянно затревена площ. Самото възстановяване и затревяване практически се извършва чрез спиране обработката и осъществяването на контрол от собствениците върху лицата които са я извършили, за да не се допускат такива действия в бъдеще. При тези данни правилно е била издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Нейната законосъобразност не е опорочена и не са налице приетите от Административен съд Ямбол нарушения. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, в полза на Министерство на земеделието и храните следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,, пето отделение