Решение № 15356 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2013 г.

Решение № 15356 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Пернишка област против решение № 1 от 18.01.2013 г., постановено по адм. д. № 286/2012 г. от Административния съд - Перник (АСП), в частта, в която е отменена заповед № РД-80/3.08.2012 г. на областния управител на област Перник. С обжалваното решение, по жалба на председателя на областния съвет на Движение за права и свободи - област Перник е отменена заповед № РД-80 от 3.08.2012 г. на Областиня управител на област - Перник, оставена е без разглеждане жалбата му против заповед № РД-102 от 31.08.2012 г. на областния управител на област Перник, като последният е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 253 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Наведените касационни осонвания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът в касационното поризводство - областният съвет на движение за права и свободи област - Перник чрез процесуалния си представител, адв. Методиева оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че наемният договор за държавния имот не е прекратен и е валиден до 31.05.2014 г. поради което правилно е отменена заповедта, с която се определя срок за доброволно изпълнение. Върховният административен съд в насотящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е заповед № РД-80/3.08.2012 г. на Областния управител на Областна администрация Перник, с която е определен срок за доброволно освобождаване на държавен имот - частна държавна собственост, заеман от Областния съвет на ДПС - Перник по силата на договор за наем, както и е насрочена дата за принудително изпълнение на заповедта за 10.09.2012 г. В мотивите на заповедта е прието, че договорът за наем на недвижимия имот, сключен между страните на 1.06.2004 г. е изтекъл, анексът към него, сключен на 4.08.07 г. е недействителен, тъй като е сключен, след като е изтекъл срокът на основания договор, поради което към датата на заповедта, имотът се държи без правно основание. Административният съд е разгледал обжалваната заповед като такава за изземване на имота по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Приел е, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото в нея липсват фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът е приел също така, че в конкретния случай не са налице данни за прекратяване на наемното правоотношение между страните, преценявайки, че административният орган с издадената заповед е смесил два различни правни режима, водещи след себе си правни последици с различно естество. Върховният административен съд преценява решението в обжалвананата му част като правилно като краен резултат. Не може да се сподели съображението на съда, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От текста на заповедта става ясна волята на административния орган, че счита наемният договор за прекратен поради изтичане на срока му и поради становището му за нищожност на анекса, с който се продължава срока му на действие. Става ясна и волята на административния орган за изземването на имота по принудителен начин при липсата на доброволно изпълнение за освобождаването му. В заповедта е цитиран и чл. 80, ал. 2 от ЗДС. При тези съвкупни данни в съдържанието на заповедта, макар и да не се става ясно от " пръв поглед" правното основание за издаването й, то от внимателния прочит и анализ на съдържанието й се разбира, че тя намира своето правно основание в чл. 80, ал. 1, хипотеза първа от ЗДС, а именно изземва се имот, който се държи без основание. Правилен е изводът на административния съд, че не са налице доказателства за прекратяване на наемния договор между страните. Видно от данните по делото е, че е налице анекс от 4.08.2007 г. между страните, с който срокът на наемния договор се продължава до 31.05.2014 г., която дата очевидно не е настъпила към датата на издаване на обжалваната заповед. Само твърдението на областния управител, че анексът е нищожен, без основателността на това твърдение да е установена с решение на гражданския съд във връзка с иск по чл. 26 от ЗЗД, е ирелевантно за спора и не може да се обсъжда от административния съд. След като не са налице данни за прекратяване на договора за наем между страните по реда, указан в самия договор, то не е налице фактическо и правно основание за издаване на обжалваната заповед. По тези съображения решението на административиня съд в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд