Решение № 8821 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2010 г.

Решение № 8821 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зефир Инвест" ООД против решение № 111 от 29.12.2009 г., постановено от Административния съд в гр. София по адм. д. № 3940/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Зефир Инвест" ООД срещу ревизионен акт № 20005351/25.02.08 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден с решение № 783/16.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 508 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил горепосочения ревизионен акт в частта, в която на ревизирания субект "Зефир Инвест" ООД са определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактурите от "ДЕД 03" ЕООД и "М - Г Корпорейшън" ЕООД за периодите м. 06, 07, 08 и 09.2006 г. Предметът на доставките по фактурите от "ДЕД 03" ЕООД е "черна тръба" различни размери по фактура № 2278/28.07.06 г. и "по договор" по фактура № 2304/25.08.06 г. Органът по приходите е стигнал до извод за липса на реални доставки по тези фактури. Този извод е обоснован с констатациите, че не са налице данни за заплащане на данъчната основа по фактурите, доставчикът не разполага с кадрови и материален капацитет за изпълнение на доставките, не разполага и с транспортни средства, както и със складова база. По отношение на фактурите от "М - Г корпорейшън" ЕООД, органът по приходите е установил, че проверените предходни доставчици са със служебно прекратена регистрация по ЗДДС (отм.), на исканията за представяне на документи, връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, такива не са представени за наличие на обезпеченост за извършването на доставките и за произхода на стоките. Направен е извод за липса на реални доставки по фактурите. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в обжалваната му част приемайки, че жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е било, не е доказал реалното извършване на доставки по спорните фактури. От друга страна, съдът е приел, че представените от жалбоподателя писмени счетоводни документи, не доказват тезата му за реално извършени доставки по фактурите. Съдът е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която поради неосъществена връзка с доставчиците е работила само по документите, представени по делото. Прието е, че без проверка в счетоводството на доставчиците, не може да се приеме, че представените документи представляват част от редовно водено счетоводство, което е абсолютно необходимо с оглед преценката на доказателствената им сила. Решението на административния съд е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил обосновани е верни изводи. Въз основа на тях правилно е приложен материалния закон. В тежест на жалбоподателя е било при пълно насрещно доказване да установи, че по спорните фактури са налице реално осъществени доставки. Това обстоятелство е останало недоказано по спора. Представените от жалбоподателя писмени счетоводни документи правилно не са кредитирани от съда, тъй като за тях не е установено, че са част от редовно водено счетоводство на доставчиците. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства, че предходните доставчици на жалбоподателя са разполагали с материален и кадрови потенциал за изпълнение на доставките, което обуславя извод за липсата на такъв и при преките доставчици. При липса на доказана реалност на доставките по фактурите, основателно съдът не е зачел плащането на данъка по ДДС сметка на доставчиците. Обжалваното решение е обосновано, правилно и при постановяването му не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от посочените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд