Решение № 685 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 818/2008 г.

Решение № 685 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 818/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Плевенския окръжен съд от 25.10.2007 г. по гр. д. № 551/2007 в частта, в която е потвърдено решението на Левченския районен съд от 3.05.2007 г. по гр. д. № 305/2007, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Недоволна от решението е касаторката С. Б. С., кояирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че договорът за замяна не прикрива продажба, въпреки че има заплащане на пари в уравнение, собствеността върху заменената движима вещ не е доказана и се заобикаля забраната по чл. 33 ЗС. Ответниците по жалбата Г. Д. Д. и Р. Б. Й. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор за замяна на част от имот срещу телевизор е валиден, тъй като не прикрива продажба. За неговата валидност е без значение разликата в цените на заменяните вещи и заплащането на уравнение, както и съществуването на правото на собственост върху заменяната движимата вещ. Но дори да е прикрита продажба на идеална част от имот, тя е валидна и без да е било предложено изкупуване на другите съсобственици. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че оспорваната сделка не е привидна, тъй като заплащането на разликата в цените на заменяните вещи не превръща договора за замяна в продажба, а и в така сключения договор няма нищо прикрито - в нотариалния акт изрично е уговорено заплащането на тази разлика. Също правилно въззивният съд е приел, че правото на собственост върху движима вещ се счита установено с доказването на държането. Който твърди, че движима вещ не е собственост на държателя й, следва да установи това по несъмнен начин, а и договорът за замяна с чужда вещ не е нищожен. Сключеният договор не е опорочен и от непредлагането на прехвърляната част за изкупуване от другите съсобственици. Такъв договор е валиден и има вещноправен ефект. Съсобственикът, комуто частта не е предложена за изкупуване, има право да я изкупи от приобретателя с иск в двумесечен срок от изповядане на сделката. Такъв иск за изкупуване не е предявен. При тези обстоятелства за съсобственика остава открита единствено възможността да поиска делба на имота с участието на приобретателя. Т.е. той разполага със същите права, с които е разполагал и по отношение на прехвърлителя. Неговото правно положение не е влошено. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касацията не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение