Решение № 13591 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2019 г.
ВАСПетчленен състав14.10.2019 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3054 от 01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3232/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13591 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, подадена чрез пълномощник срещу решение № 3054 от 01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3232/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е обявена нищожността на решение на касатора от 28.02.2017 г. по т. 16. 1 на протокол № 9 от заседанието, проведено на 28.02.2017 г., с което е прието, че "Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване". Поддържа се, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Твърди се още, че правният интерес на жалбоподателката пред първата инстанция К. Медарова е отпаднал поради назначаването й в хода на производството пред тричленния състав за съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия, което обосновава обезсилване на първоинстанционното решение. Ответницата Медарова не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Оспореното решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Обстоятелството, че преди произнасянето на тричленния състав с решение на СК на ВСС Медарова е вече съдия във ВКС, тоест за нея конкурсът е приключил с позитивно решение, не обуславя отпадане на правния интерес от оспорването, доколкото същият е бил налице към момента на сезирането на съда от същата като участник в конкурсната процедура в хипотезата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. По същество решението е правилно. Съобразно ЗСВ с правомощие да тълкуват официално нормативните актове, издавайки тълкувателни решения със задължителна сила, са овластени Конституционния съд и върховните съдилища. С правомощието да извършват тълкуване, което е задължително не само за съдилищата, но и за всички органи на изпълнителната власт, разполагат общите събрания на колегиите на ВКС и общото събрание на ВАС, съобразно чл. 214, вр. чл. 110 и чл. 118 от ЗСВ. Обосновани са решаващите изводи на първостепенния съд, че доколкото оспореното решение не е постановено във връзка с разрешаването на конкретен казус от административния орган и резултатите от него се явяват задължителни не само за страните по делото, а и за неограничен брой адресати, то същото има белезите на принципно, отнасящо се до неограничен брой адресати и по характера си е израз на воля по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, с каквото правомощие СК на ВСС не разполага. В този смисъл правилно е заключението на съда, че в случая липсва компетентност по отношение на СК на ВСС да издава такива решения, поради което същото е прогласено от съда за нищожно. Доводите на касатора, че оспореното решение има характер на разяснение/указание по отношение на цитираната законова разпоредба, а не е тълкуване на същата, са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство и не дават основание за промяна на постановения правен резултат. По изложените съображения за първоинстанционното съдебно решение не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Втора колегия