Решение № 620 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2754/2011 г.

Решение № 620 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2754/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. Т. Д. за възобновяване на внохд № 1086/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, отменяване на постановеното по него решение № 310 от 112011 г., с което е потвърдена присъдата на Варненския районен съд 2-ри състав от 10.05.2011 г. по нохд № 4661/2010 г. и оправдаване по повдигнатите обвинения. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане за правилно приложение на закона и отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Иска се също така да се измени съдебния акт и намалят наложените наказания. Искането се поддържа в съдебно заседание по изложените в него съображения за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С горната присъда Варненският районен съд съд е признал подсъдимия Д. Т. Д. за ВИНОВЕН в това, че: 1. На 28.07.2009 г. в гр. Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на Д. Ж. И. с ЕГН 3311171151, чрез употреба на сила и заплашване, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 150, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го оправдал за това да е привел пострадалата Д. И. в безпомощно състояние - чрез нанасяне на побой. 2.На 28.07.2009 г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи - 1 бр. полицейска палка, 1 бр. LCD телевизор марка "Даеву" - модел LT-32 L-1 и 1 бр. сателитен приемник на "Булсатком" - всичко на обща стойност 758.55 лева от владението на Д. Ж. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го оправдал по обвинението да е поставил пострадалата чрез нанасяне на побой в беззащитно състояние. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание, най-тежкото в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което постановил да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в условията на ЗАТВОР. Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. Като такива се сочат нарушения при изготвянето на обвинителния акт - липса на прецизност при правната квалификация, неконкретизиране на обвинението по време, начин и място на извършване на деянието. Според осъдения са допуснати нарушения и на досъдебното производство - св. И. била разпитвана няколко пъти, показанията й били абсолютно противоречиви, при разпита й на л. 117 присъствал синът й, без да се знае в какво качество. Сочат се и други процесуални нарушения - въззивният акт не бил мотивиран, с което съдът е нарушил чл. 339, ал. 2 НПК. Съдът не бил дал отговор на конкретните възражения на подсъдимия. Според искането, съдът е нарушил чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Фактическата обстановка, изложена от въззивния съд, не съответствала на доказателствения материал по делото. Освен това, въззивният съд изнасял нова фактическа обстановка в противовес с тази в мотивите на Районния съд. Не било установено времето, мястото, начина на проникване, извършването на деянията. Приел, че е извършен грабеж на вещи, а нямало доказателство как е извършено деянието. Авторството на деянието било доказано само въз основа показанията на пострадалата и нейните синове. На последно място се атакува размера на наказанието. Поддържа се, че същото е явно несправедливо. Не били взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно наказанието било определено при баланс между положителни и отрицателни факти. След проверка на правилността на атакувания съдебен акт, касационният състав намери, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал визираните в искането нарушения. Съдебният акт е правилен и законосъобразен. Изводът за извършени от подсъдимия деяния е съответен на доказателствата събрани, проверени и анализирани по реда на чл. 13, чл. 14, чл. 17 НПК. Авторството на деянието е доказано по безсъмнен начин. Освен от показанията на пострадалата И., обвинението срещу подсъдимия е доказано от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Посредством заключението на изготвената на досъдебното производство ДНК експертиза на представените за изследване парчета плат зацапани с червено кафява материя, изрязани от предната част на червена памучна фланелка с надпис на гърба "Русия" със сини ръкави, и от предната част на къси сини панталони с два предни и два задни джоба, които подсъдимият доброволно е предал с протокол на 28.07.2009 г. е установено, че ДНК профила на получения от тях биологичен материал е еднакъв и показва пълно съвпадение с генотипа на пострадалата Д. Ж. И. Правилно е прието, че изложеното категорично установява присъствието на подсъдимия в дома на пострадалата. От изложеното също така се установява, че той е извършител на инкриминираните деяния. По дрехите подложени на изследване са установени следи от биологичен материал на пострадалата. Тези обстоятелства изцяло опровергават тезата на подсъдимия на досъдебното производство, че никога не е бил в дома на пострадалата. Обстоятелството, че подсъдимият е извършвал блудствени действия с възрастната жена е потвърдено от съдебно-медицинската експертиза изготвена на досъдебното производство и потвърдена при изслушването й в съдебно заседание. Видно е, че от влагалището на жената е изтичала кръвениста течност и че същата е получила множество травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, лигавицата на двете устни, лигавицата на небцето, кръвонасядания в областта на гръдния кош, горните крайници, долния етаж на корема, контузия на корема, кръвонасядания в областта на двете бедра, разкъсване двустранно в областта на влагалището. Данните от посочената експертиза съответстват на показанията на 75 годишната И. Пред св. Я. С. - неин син, тя е посочила като извършител на деянията подсъдимия Д. Д., известен с прякора "М. Черния". Заявила, че последният я пребил и извършил блудствени действия и че тя го разпознала. Името на подсъдимия пострадалата е съобщила и на св. Зл. З. и св. Я., които я посетили и разпитали в болничното заведение. Подсъдимият живеел в същата жилищна сграда, познавал се с пострадалата, както и с нейните синове. От показанията на св. А. М. е установено, че на инкриминираната дата млад мъж е оставил сак с вещи, в който имало и черна на цвят палка, тунер за кабелна мрежа, маратонки, дрехи, документи и др. до казаните намиращи се до блокове № № 301, 402, 405, 406 в кв. Владиславово. След като мъжът си тръгнал, той го отворил и взел тунера, палката и отверка и ги занесъл в дома си на жена си. По-късно подсъдимият Д. отишъл при нея и си взел тунера, палката и отверката. Изложеното съответства на показанията на св. С. за отнемането на полицейска палка от дома му. Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в съвкупност, съдилищата са приели, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатите обвинения. Вътрешното убеждение на съдебните състави почива на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и на въпросите по чл. 102 НПК. Като е потвърдил осъдителната присъда срещу подсъдимия, въззивният Варненски окръжен съд не е допуснал нарушенията визирани в искането за възобновяване. Присъдата е постановена в съгласие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, тъй като с оглед установените по делото фактически положения авторството на инкриминираните деяния е доказано по безсъмнен начин. Възраженията за нарушения при изготвянето на обвинителния акт са неоснователни. Обвинителният акт съдържа конкретни данни за времето, мястото и датата на деянията. Описани са извършените от подсъдимия действия, които обуславят съставомерност на повдигнатите срещу него обвинения. Диспозитивната част на обвинителния акт отговаря на обстоятелствената, в която подробно са очертани инкриминираните действия на подсъдимия. Изложени са и мотиви за правните квалификации. Подсъдимият се е гаврил с възрастна недочуваща и трудно подвижна жена, отнел инкриминираните вещи като употребил сила и заплашване. Не са допуснати нарушения при проведеното досъдебно производство. Пострадалата е разпитвана непосредствено след деянието от дознателя Ж. Същата е посочила като извършител подсъдимия, назован "М. Черния" и като "комшията", който я заплашил, нанесъл побой с желязо и извършил блудствени действия с нея. Правилно тези показания са кредитирани. Същите се подкрепени от показанията на сина й Я. С., който я заварил гола и в безпомощно състояние и сигнализирал за извършеното. Показанията на пострадалата се подкрепят и от заключението на горепосочените ДНК експертиза и освидетелстване, потвърждаващи присъствието на подсъдимия в жилището на пострадалата и прекия контакт с нея. Косвено доказателство са и показанията на св. А. М., и съпругата му св. М. М. Първият е намерил в оставения сак вещите, собственост на св. С. - тунер за кабелна телевизия и палка, а втората е свидетелствала, че тези вещи от нея дошъл и взел подсъдимия Д. Изяснено е по делото, че побоя по време на деянието на 28.07.2009 г. и преживяната психотравма са довели до влошаване на наличните предвид възрастта й съдови нарушения на мозъка. В хода на разследването същата е починала, а показанията й са били огласени по реда на чл. 281 НПК. Доводът за нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 НПК също е неоснователен. Мотивите на въззивния съд са изготвени съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НПК. В същите освен това се съдържат отговори на поставените във въззивната жалба въпроси. Отговорено е, че преди деянието пострадалата е била адекватна, ориентирана по време и място, правилно е възприемала и възпроизвеждала обстановката, поради което показанията й непосредствено след деянието са възприети като обективно дадени. В тези показания именно, тя е посочила подсъдимия като извършител на блудствените действия. Въззивният съд е отбелязал, че настъпилите промени впоследствие са дали отражение върху последните показания, поради което е приел, че не следва да се кредитират. Възражението за процесуално нарушение, поради приета от въззивния съд друга фактическа обстановка също е неоснователно. Въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона има това правомощие по силата на чл. 316 НПК. В мотивите съдът е приел фактите, описани в обвинителния акт, съгласно които подсъдимият, влизайки в стаята с телевизора, бил видян от пострадалата, след което предприел действията по заплашване, побой и блудствени действия. Обсъдил е показанията на пострадалата, св. С. и тези на полицейските служители Я. и З. Въз основа на съвкупната оценка на доказателствата е извел самостоятелен извод за авторството на деянието. Посочил е, че именно подс. Д. е извършител на инкриминираните деяния. Подробно е обсъдил на л. 32 обясненията на Д. депозирани на съдебното следствие. Обясненията освен вътрешно противоречиви, са в противоречие с тези депозирани на дос. пр. /л. 83 и сл./, в които изобщо е отричал да е влизал в жилището на пострадалата. Правилно е прието от въззивния съд, че обясненията на подсъдимия са защитна позиция и не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства. Последният довод в искането е свързан с наказанието. Поддържа се, че е явно несправедливо. Доводът е обсъден от въззивния съд. Обосновано е прието, че основание за намаляване на размера на наказанията не е налице. Преценката е правилна. Подсъдимият е извършил две деяния с висока степен на обществена опасност, за които законодателят е предвидил по начало високи по размер наказания от три до десет години лишаване от свобода. Освен това, личната степен на обществена опасност на подсъдимия също е завишена. От данните по делото става ясно, че той е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер. Изложеното е обусловило наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в атакувания размер, което не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения, тъй като при постановяване на съдебните актове съдилищата не са допуснали особено съществени по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК нарушения, искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение