Решение № 9893 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2013 г.

Решение № 9893 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любов Викторовна Гусева с постоянен адрес гр. Видин, комплекс "В. Левски", бл. 5, вх. 3, чрез процесуалния си представител адв. Авджийски, против решение № 1730 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 14429/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 251 от 27.11.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 184/2011 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - КЗД, не взима отношение по жалбата. Ответната страна - Любомир Атанасов Иванов, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение е отменено решение № 251 от 27.11.2012 г. на КЗД, постановено по преписка № 184/2011 г., с което е установено по отношение на Любомир Атанасов Иванов, че е осъществил дискриминация спрямо Любов Викторовна Гусева по признак "народност" под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и му е наложена глоба на основание чл. 78, ал. 1 от същия закон в размер на 250 лв. За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото обаче е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправната норма на чл. 4 от ЗЗДискр. В решението си първоинстанционният съд е приел, че не е налице доказано по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятно третиране. Счел е, че не е осъществен фактическия състав на приетото нарушение. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. При съвкупната преценка на събраните и приети доказателства по делото съдът е стигнал до окончателния извод, че решението на КЗД е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Постановеното решение е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за защита от дискриминация за извършено по-неблагоприятното третиране на основата на признака "народност" спрямо Любов Викторовна Гусева. При анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само на признака "народност" на засегнатите лица. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че поведението на Любомир Атанасов Иванов не осъществява състава на дискриминация под формата на тормоз съгласно чл. 5 от ЗЗДискр, по признака "народност". Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр "тормоз" е всяко нежелано поведение на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. С оглед представените по делото доказателствата, съдът е направил извод, че между Гусева и Иванов са възникнали противоречия при проведената среща, но не са установили словесни или физически действия, насочени към накърняване на достойнството и създаване на враждебна среда. Протоколът, воден на тази среща като официален документ, правилно е кредитиран от съда, като съдържанието му съответства и на свидетелските показания, сочещи на конфликта, но от които не се установява поведение, имащо за цел поставяне на жалбоподателката в по-неблагоприятно положение и накърняване на достойнството й. Твърденията на касаторката, че на проведената среща е възникнал конфликт между нея и Иванов, като той е казал, "Като е рускиня да си ходи в Съветския съюз" не се подкрепят от доказателствата по делото - показанията, дадени от другите свидетели, както и от водения на срещата протокол. В обясненията си свидетелката Красимира Павлова, работила като главен специалист в отдел "Екология" в община Видин, която е водила и протокола на срещата, отрича Иванов да е се е изказал по този начин и твърди, че той е казал "че не e запознат със законите в останалите европейски страни, както и в Съветския съюз, но е много добре запознат със законите в България и държи да ги спазва". В обясненията си свидетелят Борислав Борисов - началник сектор в община Видин сочи, че не си спомня кой какво е казал, но се позовава на протокола от срещата и на записаното в него. Единствено свидетелят Велков потвърждава твърденията на Гусева за такова изказване от страна на Иванов. Правилно обаче първоинстанционният съд не е кредитирал неговите показания, доколкото същите са в противоречие с останалите събрани доказателства. В административното производство са представени и нотариално заверени декларации от свидетелите Красимира Павлова, Негослав Бадев, и Цветан Асенов, в които същите заявяват, че са присъствали на срещата, но не е имало подобно изказване от страна на Иванов. При така установената фактическа обстановка, правилно е заключението на административния съд за незаконосъобразност на решението на КЗД. За да е налице пряка дискриминация, съответно тормоз, е необходимо да е установено по безспорен начин, че първо е налице неравно третиране, второ, че то е обусловено от защитен признак и трето, досежно тормоза, е необходимо неприемливото поведение да е целяло или довело до накърняване на достойнството и създаването на враждебна или обидна среда. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които да се направи извод, че е налице дискриминация. И едва след като бъде доказана извършената дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая по делото не е доказано неравното третиране, съответно, неприемливото поведение от страна на Иванов. Предвид събраните по делото доказателства, твърденията на жалбоподателката за дискриминационно поведение от страна на Иванов не са доказани. За наличието на съставомерно поведение не е достатъчно по-неблагоприятно третиране, а извършването му съзнателно по някой от признаците на по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като следва да е налице причинно-следствена връзка между отношението и причината за него. Въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства, съдът е направил правилния извод, че действията на Любомир Иванов не са дискриминационни. Те не са целели, нито са постигнали формирането на враждебна, срамна, унизителна или обиждаща за Гусева среда, още повече, че тя е напуснала срещата и в нейно отсъствие не се е случило нищо, не са били приети решения или други действия, а срещата е била прекратена. Подчертаването на националността на жалбоподателката, чрез споменаването на бившата държава "Съветски съюз" в случая не се свързва с поставянето на Гусева в по-неблагоприятно и неравностойно положение, поради което решаващият съд правилно е приел, че не е осъществен фактическия състав на обективната и субективната страна на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,