Решение № 1766 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Равно поле, ул. 3-ти март 1, чрез юрисконсулт Тосев срещу решение 777/14.06.2024 година на Административен съд София област (АССО) по адм.д. 524/2024 година. Релевира касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, първоинстанционният съд неправилно приема, че разликата в цената от 0,04 лв. е в състояние да повлияе върху търговското решение на средния потребител. Оспорва квалификацията на нарушението, като посочва, че същото трябва да се квалифицира като такова по чл. 65 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а не като нелоялна търговска практика по чл. 68д от ЗЗП. Според касатора разпоредбите относно нелоялните търговски практики на Директива 2005/29 са неприложими в случаите на обявяване на намаления. Посочва относима според него практика на СЕС. Твърди, че приложение намира Директива (ЕС) 2019/2161 за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС, а не общите разпоредби на глава четвърта, раздел III от ЗЗП. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени заповед 875/18.09.2023 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски. Ответникът, председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССО е образувано по жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, ЕИК 131071587 срещу заповед 875 от 18.09.2023г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, вр. чл. 68д, ал.1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал.1 т.1 и чл. 8, ал.1 и ал. 2, т.9 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация и решение на комисията съгласно т. 10 от Протокол 24 от 24.07.2023г. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка забрана на търговеца Лидл България ЕООД енд Ко при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно цената на предлаганите в търговския обект за продажба стока (включително сладко от рози Родна стряха). За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че актът е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на закона: Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава четвърта, раздел трети от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68д, ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно текста на чл. 68д, ал.2, т.4, пр.1 от ЗЗП Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП е налице при наличието на две кумулативни предпоставки: Търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. От доказателствата по делото е видно, че във връзка с постъпил сигнал от потребител на 12.04.2023 г. длъжностни лица на КЗП са извършили проверка в търговски обект магазин Лидл в град Пазарджик, ул. Ал. Стамболийски 48А, стопанисван от Лидл България ЕООД ЕНД КО КД. Потребителят посочва, че в магазина се предлага за продажба сладко от рози Родна стряха, 220 гр., което е с обявено намаление от 10.04.2023 г. до 15.04.2023 г. в онлайн брошура на търговеца, с посочена предишна цена 2,99 лв., нова цена 2,35 лв. и процент на намалението 21%. Потребителя се е възползвал от възможността за покупка на обявената стока на промоционална цена, но закупувайки я, установил, че в касовия бон същата е маркирана и заплатена на цена от 2,39 лв. В случая по време на проверката служителите на КЗП установили, че в проверявания търговски обект се предлага за продажба сладко от рози Родна стряха, 220 гр., с поставен оранжев хартиен етикет и обявено намаление за периода от 10.04.2023 г. до 15.04.2023 г., с предлагана предишна цена 2,99 лв., която е зачертана, нова цена 2,39, процент на намалението 20%. Направена е контролна покупка на стоката, за която била заплатена сумата от 2,39 лв. Направен е и преглед на сайта на търговеца www.lidl.bg и е установено, че на страница 10 от онлайн брошурата е изписан следният текст: Събуди вкуса на Великден с традиционни вкусове от Родна стряха. Под надписа са снимани шест вида сладка, като сладко от рози Родна стряха, 220 гр. е с обявено намаление за периода от 10.04.2023 г. до 15.04.2023 г., предишна цена 2,99 лв., която е зачертана, нова цена 2,35 лв., процент на намалението 21%. С административния акт е прието, че търговецът предоставя невярна информация на потребителите, която е подвеждаща относно съществен признак на стоката, а именно нейната цена. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд от правна страна в частта относно приетата материална законосъобразност на обжалвания акт: Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Наличието на съществено изменение на икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители, също е необходимо условие за определянето на една търговска практика като нелоялна. Съгласно пар.13, т.25 от ДР на ЗЗП съществено изменение на икономическото поведение на потребителите е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. В случая установената разлика (между цената в онлайн брошурата и оранжевия хартиен етикет на място) в цената на стоката от 0,04 лв. не може да се приеме за нелоялна търговска практика, доколкото не е налице съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, тъй като използваната практика не води до намаляване на способността на потребителя да вземе информирано търговско решение и не е довела до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Установената разлика от 0,04 лв. по никакъв начин не би могло да намали, още по-малко да намали значително, способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стоката. Разликата е несъществена, за която е невъзможно да се закупи какъвто и да било продукт, и решението за покупка на средния потребител не може да бъде повлияно по какъвто и да е начин от подобна разлика в цената. При отчитане на изложеното следва да се приеме, че търговската практика на касатора не е заблуждаваща средния потребител търговска практика. Като е достигнал да обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да постанови нов съдебен акт, с който да отмени по жалбата на "Лидл България ЕООД енд ко" КД заповед 875/18.09.2023 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Предвид изхода на делото, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 50,00 лева държавна такса за първа инстанция, 370,00 лева държавна такса за касационна инстанция и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 620 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК във връзка с чл. 222, ал.1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд