Решение № 415 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 853/2012 г.

Решение № 415 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 853/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ц. К. Б. за отмяна на влязло в сила определение на Върховен касационен съд, IV г. о. № 112/05.03.2012 г. по гр. д. № 427/2011 г. С него е оставено без уважение искането на молителя от 18.12.2011 г., направено на основание чл. 248 от ГПК, за присъждане на разноските, сторени в производството по гр. д. № 427/2011 г., IV г. о на ВКС. Молителят поддържа, че своевременно изпратил до Бургаски апелативен съд отговор срещу подадената от С. Д. М. и М. Д. Ц. касационна жалба и че към този отговор е приложил доказателства за направени разходи и списък за разноските. Заявява, че не носи вина за обстоятелството, че тези документи не са стигнали до касационната инстанция към момента на постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване № 1256/06.10.2011 по гр. д. № 427/2011 г., IV г. о. Поради това счита, че неоснователно с атакуваното определение ВКС е отхвърлил искането му за допълване на постановения акт чрез присъждане на разноските по делото. Моли този акт да бъде отменен и разноските да бъдат възложени в тежест на касаторите. Ответниците по молбата - С. Д. М. и М. Д. Ц. - не вземат становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Молителят не сочи нови писмени доказателства - списъкът на разноските и документите за платено адвокатско възнаграждение са били в негово държане още към момента на образуване на касационното производство, според собствените му твърдения в молбата за отмяна. Не е имало обективна пречка да бъдат представени пред касационната инстанция. Те обаче не са били налични дори към момента, в който е претендирано допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за разноските. Неоснователни са доводите, че молителят не е бил в състояние да проконтролира какво е приложено по делото - достъпът на страните до делата е гарантиран във всички фази на исковото производство. Страната не може да се позовава на собственото си процесуално бездействие, за да извлича от това благоприятни последици. В случая не става въпрос нито за нови доказателства или обстоятелства, които по извинителни причини страната не е могла да знае и представи, нито за лишаване на страната от възможността да участва в производството, нито за някое от другите обстоятелства, въздигнати от законодателя като основание да се допусне отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Поради това молбата за отмяна се явява неоснователна и Върховният касационен съд